Време е да се научим да живеем с Русия

Дали заради съсредоточаването около европейските неволи с мигрантите, терора на европейска територия, "Брекзит"-а, турските сътресения с опита за преврат и последвалите реваншистки прояви, предстоящия президентски в САЩ, който определено има геополитическо значение, някак в сянка остават изборите в Русия през септември за новите депутати в Думата. Не че нямат значение - напротив, но всичко за Русия в световната преса се върти около личността на Путин и коментарите на западните анализатори се свеждат по-скоро до кой къде печели по точки в съперничеството Вашингтон/Москва. Самият факт, че се поставят на една плоскост, е доказателство, че руският президент е направил решителна крачка в осъществяването на стратегическата си цел, а именно да види Русия като

глобална сила

каквито са САЩ и Китай, да седне на масата на великите сили, където Руската империя почти винаги е била. Путин не крие стремежите си да постигне нивото Русия да бъде уважавана по достойнство и да бъдат зачитани руските стратегически интереси от всички. Кремъл открито заявява, че доктрината му като глобална сила има своите сфери на влияние и буферите срещу противниковите сили са ключов елемент от тези стратегии. За Москва това естествено включва близките страни, включително Украйна.
Всъщност как може да се гледа на Русия днес в контекста на случващото се в Украйна и Запада като цяло? Видно е, че Путин е в изчакваща позиция. Каквото и да се говори, Русия не предприе по-нататъшна интервенция в Украйна, склонна е на равновесно положение в Сирия и се съобразява с необходимостта от включване на значителни военни ресурси за постигането на своите стратегически интереси, т.е. на фона на икономически проблеми няма как системата да се напряга докрай.
Предстоящите избори за Думата през септември и за президент през 2018 г. няма как да не представляват такъв напрягащ риск. Ако се погледне през очите на Кремъл, политическите тенденции в САЩ и Европа на този етап са в полза на Русия. Москва явно разчита Западът да бъде принуден на компромиси и затова изчаква. Но е възможно Путин да не успее да се въздържи и да използва възможността да се намеси в някои политически събития на Запад, сигнали за което има с обвинението, че руски хакери са поразили системите на Демократическата партия на САЩ, за да излязат наяве решения в полза на Хилъри Клинтън в предизборната битка. Напоследък в западната преса открито се говори, че САЩ от десетилетия са се намесвали в политическите процеси в много страни като Куба, Чили, Никарагуа, Карибите, Латинска Америка като цяло, да не говорим за Иран, Ирак, Либия, Сирия, позабравения Виетнам и т.н. "Хъфингтън пост" излезе с материал, че

"САЩ се месят от един век

в изборите на други държави", и открито казва, че "Хилъри го направи в Хаити, направи го в Хондурас, а сега й се връща и тя говори за него емоционално", което прави възможен изводът, че в "действителност намесата в чужда политика е голяма американска игра, с която Клинтън е в близки отношения". Факти като убийства на политици с цел повлияване на резултати от дадени избори е само наливане на масло в огъня за извеждане на такава позиция.
В тази връзка не може да се отрече, че Путин в противовес просто иска САЩ и Западът като цяло да уважават правото на Русия сама да определя формата си на управление, да има собствено виждане за принципите на суверенната демокрация и да не се предприемат опити за намеса във вътрешните й дела. Не е трудно да се досетят наблюдателите, че Кремъл е поставял многократно през последните години въпроса за недопускане на промени в режимите на управление, инициирани от Запада, на цветни революции, които в крайна сметка не водят до нищо друго освен хаос. Примерите са много и включват Ирак, Либия, Сирия, Йемен, Египет, Грузия, Украйна, Киргизстан и не само. В някои от речите си Путин нееднократно е заявявал, че вижда Запада и Русия като естествени християнски съюзници в сблъсъка на цивилизациите и при наличната опасност от ислямски тероризъм. Той дори си позволява да казва, че Западът е изправен пред криза на идентичността и има тревога от центробежни сили, които го водят към непредвидени последици. Защото е факт, че западната либерална демокрация, мултикултурализмът и социалният либерализъм се сблъскаха с различните национални норми и национална идентичност и предизвикаха неодобрението на европейското общество, на европейските граждани като цяло. Факт са и все по-често споменаваните мнения, че ЕС "преигра чрез твърде голямо разширяване и опит за изграждане на обща европейска идентичност". Този балон определено се спука, а "Брекзит"-ът и надигането на евроскептичните сили вляво и дясно са само симптоми, че има и други процеси. И тенденции, за които няма как Путин да не счита, че това работи в негова полза. Редица западни експерти са убедени, че успехът на Тръмп и дори на Сандърс в предизборната битка за президент в САЩ са отражение на тези тенденции. Даже твърдят, че за Путин

Западът морално и идеологически е банкрутирал

защото е подложен на двойни стандарти и докато поучава другите какво да правят в областта на свободата на словото, върховенството на закона, човешките права, корупцията и т.н., даже не успява да прикрие, че самият западен елит трудно спазва тези принципи. Засилването на антиамериканските настроения по света е само един от примерите в това отношение. Независимо че в Русия са налице и остатъци от антиимпериалистическите настроения от миналото.
Нормално е да се казва, че "електоралният часовник на Путин също тиктака, фокусиран върху септемврийските избори за Думата и за президентските избори през март 2018 г.", независимо че за него тези избори просто са тест за успешна политика. На Запад по принцип те се гледат през призмата на резултат като 50+1% и невинаги са оценка за правилна политика от гледна точка на общественото мнение. Смята се, че за Путин не е важно само да се спечелят тези избори, а да се спечелят с много, защото от това зависи укрепването на неговата политика за осигуряване на стабилност, за постигане на стратегическите цели. От това определено зависи и икономическото възстановяване, което всяка смяна на режима обрича на забавяне. Личи, че за Кремъл мисията да се възстанови статутът на Русия като велика сила е по-важна от прокарваните от Запада "пухени  концепции за демокрация". Явно Москва вярва, че властта е дадена на Путин, поверена му е от руския народ и държава, за да отбележи своето място в руската история, да приравни тази история с времената на Петър I. Неслучайно в Русия често казват, че той може да остане в историята като "Putin The Great".
Но на дневен ред са изборите през септември и те, разбира се, са предизвикателство за управляващата "Единна Русия". Има недоволство сред част от обществото заради трудното икономическо положение, лошо управление и корупция по места, но неудовлетворението не се фокусира върху президента, а върху правителството. Руснаците отдавна възприемат Путин като бащицата и смятат, че той в сърцето си има само интересите на Русия, а неуспехите са дело на другите, които не споделят твърдо идеите му. На изборите през септември се очакват резултати от над 60% за "Единна Русия", но ако този процент не се достигне, сигурно ще се предприемат промени в правителството. Прогнозите са, че премиерът Дмитрий Медведев ще бъде сменен с Алексей Кудрин, но дали това ще доведе до реални икономически реформи преди президентските избори не е много ясно. По-скоро може да се засилят сигналите, че се търси изграждане на мостове към Запада, като се посочват реформи, които биха довели до намаляване на санкциите или до окончателното им ликвидиране. За Кремъл е важно икономическото развитие да се възстановява по-бързо в периода до президентските избори. Но в същия период ще се види и какви са резултатите от президентските избори в САЩ, както е възможно и да се избистрят политическите тенденции в ЕС. За санкциите ще се умува през декември на среща на Европейския съвет, а Путин няма как да се откаже от послания, че е отворен за реформи и че нова Студена война не е в интерес на никого. Наличието на лидерски мнения в ЕС, които желаят сближаване с Москва по чисто икономически причини, е в подкрепа на тезите на Путин и

това е шанс за Русия

Няма значение дали тези мнения са в резултат на съществуващи икономически проблеми, на принципна миролюбива политика, на споделена Путинова идеология или на недооценяване на стратегическите намерения на Москва (според САЩ). Затова резултатите от президентските избори отвъд Атлантика са важни.
Ако спечели Клинтън, няма съмнение, че САЩ няма да променят принципната си политика към Русия и тя ще си бъде "ястребът Хилъри" с тенденция да бъде по-твърда от Обама в отношенията си с Москва. Това би довело и до доставка на военна помощ и оръжие на Украйна, което си е направо ескалиране на напрежение там. Без да се споменава специално Нагорни Карабах, Северен Казахстан или Армения. Повечето западни наблюдатели са убедени, че ако спечели Тръмп, тази ситуация има вероятност да се избегне и това ще бъде "отчетено положително от Москва". Позовават се на изказвания на негови съветници в настоящия му екип, някои от които са работили в Русия и познават процесите там. Затова изказват становища, че без да се е очертала картината на външната политика, която ще води в бъдеще Тръмп (ако спечели!), той нямало да допусне тя да е изолационистична, а ще се насочи към едностранен подход в областта на външните работи. Считат, че сигурността и бизнес интересите ще имат преимущество пред декларирани западни ценности като права на човека, демокрация и т.н. Все пак Тръмп е представител на бизнеса, на строителните лобита, а те имат нужда от мир и спокойствие, за да реализират бизнес идеите си. А Клинтън е представител на естаблишмънта, на онези оръжейни лобита, чиито интереси са в друга насока. Поне такива са общоприетите становища на основните американски лобита в настоящите президентски избори в САЩ. Сигурно и затова се лансират мнения, че Тръмп вижда Русия като партньор в борбата срещу общите рискове пред сигурността и визират Сирия, "Ислямска държава" и т.н. Има намеци, че се предвиждат и съвместни операции в тези тресящи се региони. Но това би означавало и че Русия поема своята отговорност за сигурността в световен мащаб, а не само в своите зони на сигурност и сфери на влияние и включва битки с ислямския тероризъм в Сирия, Ирак, Централна Азия. От друга страна, това би изисквало компромис от страна на САЩ в посока признаване на Крим за неотделима част от Русия и редица изводи в западни анализи сочат, че това било приемлива цена за Тръмп, за да се постигне целта за обща сигурност срещу рисковете от ислямски тероризъм и екстремизъм. А как и дали това ще повлияе върху дейността на НАТО, за финансирането му или начините на зачитане ангажиментите за съвместна отбрана не е ясно на този етап. Всичко са предизборни обещания и намеци, които често се забравят след обявяване резултатите от избора.
И все пак е важно някои страни да чуят послания, че е време да се "научат да живеят със или до Русия, като ни позволят да се фокусираме върху

по-големите глобални заплахи"

Надеждата е, че Владимир Путин всъщност няма териториални претенции в Европа извън Украйна, а вижда възможност за влияние в Европа предимно чрез икономика и енергетика, защото "военните опции рискуват да спрат икономическото й възстановяване". Именно в тази насока може да се коментира и срещата между Путин и Ердоган, който използва "руската карта, за да намали натиска от страна на САЩ и ЕС и да избегне външна изолация". Подобна цел има и Москва, защото тя би имала "нов инструмент за въздействие върху ситуацията в Близкия изток и в другите важни за нея в стратегически план райони". Може и да бъде поразтърсена западната коалиция срещу Кремъл, защото всяко преиграване винаги си получава бумеранга. В крайна сметка никой не обича да му се бъркат във вътрешните дела, особено лидери с еднолична власт. В това отношение подобни политически игри се оказват предсказуеми и лесно разбираеми. Не стават ясни задкулисните игри и на този етап какви са компромисите.
А ние? Да следим, "да внимаваме" в геополитически план, но да реализираме своя тежест на Балканите, където наистина предстоят важни събития. Прав е академик Георги Марков. Не само Бургас-Александруполис (Дедеагач), а с предимство коридор щ8 (Бургас-София-Скопие-Тирана), защото, щом толкова определени съседи и "велики" се противопоставят на него, значи е важен за нас като национален приоритет. Защото е известно от историята, че накрая винаги има Ялта, независимо дали "Картаген трябва да бъде разрушен", но сметката са я плащали малките. На българите им омръзна да са от губещата страна. Избори предстоят и при нас.


В името на борбата с ислямския тероризъм, основна световна заплаха, САЩ и Русия трябва да загърбят противопоставянията