18 Октомври 2021понеделник02:05 ч.

Разделеният народ

Защо не всички кюрди искат да живеят в една държава

/ брой: 181

visibility 1039

Александър Рибин
Лента.ру


За кюрдите редовно споменават в новините от Близкия изток. Говорят за тях като за сила, ефективно противопоставяща се на бойците от "Ислямска държава" в Сирия и Ирак, и като за радикална опозиция на режима на Ердоган в Турция. И обикновено не уточняват, че става въпрос за съвършено различни структури и че на практика кюрдският етнос е разделен на няколко части. Дълеч не всички кюрди искат да живеят в една държава

Кои са кюрдите

Кюрдите са най-големият етнос без собствена държавност. Според различни оценки общо кюрдите са от 20 до 50 милиона. Турската държава - един от главните врагове на кюрдското самоопределяне - се стреми да занижи тези цифри. Кюрдските националисти от своя страна, разбира се, значително ги завишават. В Турция съм общувал с кюрди, напълно асимилирани в турската нация. Те знаят за своите етнически корени, но не владеят особено добре езика на предците си, не са съхранили никакви културни традиции, работят в държавните органи и смятат себе си за турски патриоти. За какви да ги смятаме - за кюрди или за турци?
С други думи, реалната бройка на кюрдите в света на практика не може да се определи. Най-коректната формулировка е следната: кюрдите са не по-малко от 20 милиона.
Териториите на компактното им пребиваване са Турски, Иракски, Ирански и Сирийски Кюрдистан (турският е най-голям по територия и количество кюрди). Всички тези региони граничат помежду си и когато казват просто "Кюрдистан", имат предвид едновременно всички.
Съществуват големи кюрдски диаспори на постсъветското пространство - в Армения и Грузия, в руския Северен Кавказ. През 1930-те години кюрдите се появили в републиките в Средна Азия, където ги изселили от Кавказ. Най-голямата кюрдска диаспора е в Германия, близо милион души. За нейна неформална столица се смята Дюселдорф. В Германия има и внушителна турска диаспора - близо 4 млн. души. Затова нерядко германски градове се превръщат в арена на сблъсъци между кюрди и турци, при това причините за тези конфликти нямат нищо общо с реалностите и традициите на ФРГ.
В настоящите си граници Кюрдистан се е формирал не толкова отдавна - преди 100 години. Важна роля е изиграло това, че кюрдските формирования заедно с турската армия са участвали в геноцида срещу християнски малцинства. Например кюрдите се заселили в районите, откъдето са били прогонени арменците, в провинциите Шанлъурфа и Ван. Днес тези провинции са част от Турски Кюрдистан. От есента на м. г. там периодично стават сблъсъци между турската армия и Работническата партия на Кюрдистан (ПКК). Съща е историята с асирийците - кюрдите, заедно с турците, са ги гонили и убивали през 1914-1918 г. на териториите на днешните провинции Мардин, Хакари и Сирт. Днес в тези провинции партизаните от ПКК постоянно атакуват правителствените сили.
Спорен въпрос е дали някога е съществувала независима кюрдска държава. Не е ясен въпросът и за произхода на този етнос. В някои райони на Иран и до днес кюрди наричат всички, които водят скитнически начин на живот. Прародината на кюрдите са планините Загрос, разположени в западната част на Иран, покрай границата с Ирак. Може с увереност да се каже, че в Средните векове този етнос вече е бил формиран. Една от отличителните му черти е религията йезидизъм, изповядвана само от кюрдите. Днес обаче мнозинството (до 90%) от кюрдите са привърженици на исляма. Язидите ги смятат за вероотстъпници, а себе си - за истински кюрди. Малко са достоверните сведения за основата на вероучението на язидите. Затвореността на техните общества е породила много слухове и догадки. В частност язидите имат репутацията на дяволопоклонници. Това е станало защото язидите почитат ангел Малак Тавус, известен като Азриел. В юдаизма и исляма Азриел е ангел на смърта. В резултат язидите неведнъж са ставали жертва на етноконфесионални чистки, извършвани от мюсюлманите. За последен път това се случва в планината Синджар в северозападната част на Ирак преди 2 г. - чистката бе извършена от бойците на "Ислямска държава".

Кюрдите в Ирак

Кюрдите се делят на два големи субетноса - курманджи (живеят в Турция, Сирия и северните райони на Иракски Кюрдистан) и сорани (Ирак и Иран). Съществуват и по-малобройни субетноси, но те не играят особена роля в политиката на Близкия изток.
В Ирак де факто вече е формирана независима кюрдска държава - Регионът Кюрдистан на Република Ирак. Той се състои от четири провинции: Арбил, Сюлеймания, Халабджа и Дохук. Под контрола на кюрдите е град Киркук и близките до него петролни полета (заедно с Басра Киркук е от най-големите петролни находища в Ирак). Населението на този град е смесено - там живеят и кюрди, и араби. Исторически Киркук е спорна територия. Но след като иракската армия избяга оттам през юни 2014-а, спасявайки се от настъпващите отряди на ИД, кюрдските военни формирования пешмерги бързо превзеха града и околностите. Като отразиха атаките на ислямистите, кюрдите получиха възможността да се разпореждат с черното злато.
Изключая Киркук, територията на Иракски Кюрдистан е моноетническа, населена предимно с кюрди. Между региона и териториите на Ирак, контролирани от багдадското правителство, се намират райони, където безчинстват бойците на ИД.
Вътре в региона няма политическо единство - Дохук и Арбил се контролират от либералнонационалистическата Демократична партия на Кюрдистан (ДПК) на сегашния президент Масуд Барзани, в Сюлеймания и Халабджа властта е в ръцете на социалдемократическия Патриотичен съюз на Кюрдистан (ПСК). Партиите враждуват помежду си. През 1990-те между тях имаше война, която приключи с посредничеството на САЩ. ДПК се подкрепя от Турция, ПСК - от Иран. Нито едната, нито другата партия не води преговори за обединение с другите "Кюрдистани".

Кюрдите в Турция и Сирия

В Иран кюрдският сепаратизъм има маргинален характер. И въпросът не е само в това, че местните спецслужби работят ефективно. Далеч по-важно е, че правителството е създало наистина комфортни условия за тукашните сорани. Те имат и своя провинция, наречена Кюрдистан.
Друга е историята на курманджи в Турция и Сирия. При създаването на френския протекторат граничната линия е минала направо по кюрдските територии. Границата разделила множество семейства.
Курманджи е социалната база на социалистическата ПКК. Първоначално ПКК се позиционирала като бунтовническа организация на сталинисти. Нейна задача е била провъзгласяването на социализма "в единен и независим Кюрдистан". След като през 1999 г. лидерът на ПКК Йоджалан беше изпратен доживот в турски затвор, той самият и неговите привърженици се заеха да преразгледат идеологията на партията.
Под влияние на идеите на анархистите, а също така, като взимат предвид опита на Иракски Кюрдистан, където така и не изграждат социално и политически справедливо общество, в ПКК решават да се откажат от плановете за създаване на национална държава. В Книгите си, написани в затвора, Йоджалан твърди, че националната държава днес е един от главните стълбове на капитализма.
Сирийските кюрди, представители на същия субетнос, са предимно или привърженици, или активисти на ПКК. Затова, когато през 2011-а в Сирия започват бойните действия, бойците на ПКК идват на помощ на местните сили за самоотбрана. Идеологията на сирийските кюрди е идентична на тази на ПКК, въпреки че основната политическа партия се нарича "Демократичен съюз". Сирийските кюрди не планират да се отделят от Сирия, кюрдите само искат Асад да им даде широка автономия.

Врагът е задължителен?

Факторът общ враг засега позволява на кюрдите поне да не воюват помежду си. На практика днес кюрдите са два различни народа, с две различни политически идеологии и различни съюзници. Затова в случай на победа над "Ислямска държава" между кюрдите обезателно ще започне гражданска война. Ако няма активни врагове сред съседите - араби, турци или иранци.


Прокюрдска демонстрация в Истанбул

БСП иска национално КОВИД-изследване

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 199

Радев и Йотова откриха кампанията си от Черни връх

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 199

БСП очаква работещи кабинет и парламент

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 199

Министър Живков: Ние зависим напълно от вноса на газ

автор:Дума

visibility 14

Очакват 9% ръст на фалитите у нас догодина

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 199

Държавата е била възложител на незаконното строителство

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 199

ВиК холдингът се уплаши от "удавяне"

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 199

Лидерът на ХДС обяви минаване в опозиция

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 199

Европа регистрира мигрантски скок по Балканския маршрут

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 199

Макрон се извини на Алжир

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 199

Австралия разхлаби КОВИД-мерките

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 199

"Заразният" страх

автор:Павлета Давидова

visibility 40

/ брой: 199

Гласуването за ГЕРБ ще е вот срещу България

автор:Юри Михалков

visibility 110

/ брой: 199

Покривът все пак падна...

автор:Ева Костова

visibility 91

/ брой: 199

На Джеки Вагенщайн - честито!

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 199

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ