Преписвачи

В политиката, пък и не само, изглежда малко нови неща са измислени. Доказа го тези дни съпругата на Доналд Тръмп и кандидатка за първа дама на САЩ Мелания. Безспорно хубавата словенка се доверила на своя екип за съдържанието на речта си на партиен форум на републиканците в Кливланд. И се започнало едно преписване на направо разтърсващи фрази от изява на подобно събитие, но излезли от устата на сегашната президентша Мишел Обама през вече далечната 2008 година. Та както тогава, така и сега електоралното сърце се възбуждало с хубави фрази за общи ценности, усърдие, работата като дълг, почитание и уважение към хората, дори които не познаваш, и с които, пак дори, не си съгласен. Липсваше ми само "...бъди себе си" и "...дай всичко от себе си". Всъщност може и да са присъствали "култовите" фрази и за нашия псевдоелит и младите партийни кариеристи, но поради географската отдалеченост съм ги пропуснал. Затова пък често ни ги припомнят от независимия роден ефир, гарнирани с автентичното за българите възклицание "уау".
Но да оставим симпатичната и също географски близка до сърцата ни Мелания, а се приземим на родна земя. Преписвачи у нас колкото искаш. Като се започне от политиците, мине се през медиите и се завърши в обикновения живот. Ако се вслушате в парламентарното говорене сега, пък и не само, в съзнанието ви ще се забият неизбежно думи и фрази като "отговорност", "прозрачност", "партньорски ангажименти", "съпричастност", "доверие", но и "нашите избиратели", "нашата партия", "нашият лидер". Изобщо делението на "наши" и "ваши" си върви по традиция в нашето общество доста отдавна. И хваленето и възхваляването, та и изписването едва ли не на светски ореол около образите на отделни личности си е направо стародавен и направо копиран прийом на кохортата от нагаждачи, усетили опияняващото ухание на близостта до властта. С една дума - нищо ново под слънцето. Само че преди отговорността беше "дълг", прозрачността - "открито поставяне на проблемите", съпричастността - "грижа за хората", партньорските ангажименти - "братство по оръжие", а "нашият лидер" си беше "първият партиен и държавен ръководител".
    Медиите пък са царете на преписването. В това упражнение компютърната технология е истинска манна небесна. Преди трупахме купища вестници от събития и бележити дати от минали години и се самопреписвахме безочливо. Сега е същото, само че хватката става с една проста операция върху клавиатурата и разместване на пасажите и със задължително даване на всичко от себе си. Набедени водещи пък задължително застрелват събеседниците си с безсмислицата: "Казвам добър ден на..." Все едно на клетия зрител или слушател не му е ясно, че нещо изричаш или казваш, та е необходимо да му се напомни. Поканените да говорят пък бързо влизат в тази стилистика с дежурното "Добър ден на вас и на вашите зрители". И тук обаче има грешници в миналото от т.нар. електронни медии, които непрестанно "казваха" добър ден. Вярно, предишните работеха доста усърдно, както казват съвместно Мелания и Мишел, в подготовката за разговорите в ефир. Но тук може и да не съм изцяло обективен, особено за неколцина сериозни водещи извън обсега на дългокраки същества от провинцията с желание да се показват на всяка цена по телевизията.
И накрая, нека напуснем лексиката на политическото и медийното тресавище преди и сега и нагазим в троскота на съвсем объркания през последния четвърт век живот на мнозинството българи. В него водещи са напълно автентични и неподражаеми изяви от тъмната страна на живота. Отцеубийства, самоубийства, палежи, системно и садистично насилие на роми срещу възрастни и беззащитни хора, телефонни измами, нападения на уж фенове, а всъщност оформени насилници, срещу техни връстници с бухалки и брадви, млатене между съученици, растяща наркозависимост сред младите и така без край и отдалечаване поне малко от тунела на престъпността. Хитреци от т.нар. бизнес пък ни хранят с отпадъци без ефективен контрол от страна на държавата, продават кръв и кърма на непоносими цени на черно, купуват и продават шофьорски книжки и естествено трепят по пътищата невинни хора. Не дай си, боже, да закъсаш със здравето и попаднеш в системата на здравната каса. Отиваш си безвъзвратно и без пръстов отпечатък.
Всичко това, уважаеми, не е копирано, нито пък е следствие от онази система преди повече от 25 години. Позорните феномени на тъжното ни съвремие са кристално автентичен днешен продукт и нямат нищо общо със системно анатемосваното ни социалистическо минало. Затова е крайно време да "кажем добър ден" на истинската законност и непримиримостта с престъпността. За да не се говори не след много години за България и българите в минало време.