21 Ноември 2018сряда23:09 ч.

Странен опит за преврат

Много въпросителни остави случилото се в Турция

/ брой: 161

автор:Зорница Илиева

visibility 1620

Само дни след като множество турски медии занимаваха читателите си с информации колко трудно е живял президентът Ердоган в детството си, страната му осъмна в хаос и непредсказуемост след един странен преврат с много въпросителни. Жертвите са повече от 260 души, арестуваните участници в т. нар. пуч са вече над 3000, включително от правосъдната система, а до последно не спряха и предупрежденията от страна на премиера Йълдъръм, че има опасност от нов опит за преврат. "Слава на Аллах, спасихме се от голяма беда", казва турският премиер и призовава гражданите да не напускат улиците и така да окажат подкрепа на властите. "Тъмно петно върху турската демокрация" е мнението на Ердоган за преврата, който няма обявен лидер, но стана с използване на F-16, хеликоптери, танкове и обвинения, че зад него стои "човекът от Пенсилвания", т. е. проповедникът имам Фетхуллах Гюлен. Той пък от своя страна отговори, че няма нищо общо със събитията в Турция и осъди опита за преврат. Независимо, че някак случайно само ден по-рано "Монд" публикува обширен анализ за личността Гюлен, неговото движение "Хизмет", припомни факти от близкото му минало като "дясна ръка на Ердоган", защото заедно поеха към властта в Анкара преди 14 г., но после застанаха един срещу друг и дадоха възможност да се задават въпроси как така един ислямист застава срещу друг ислямист и може да бъде използван като лост за сваляне от власт. Особено, ако зад гърба си има сериозни финансови активи и мрежа от религиозни училища във всички тюркоезични страни, както  и привърженици в самата Турция, които са в състояние да се активират в определен момент. Ердоган многократно е заявявал през последните години, че Фетхуллах Гюлен е в дъното на онази "паралелна държава", която инициира и протестите "Гези", и осветяването на корупционните схеми сред приближените му, включително семейството му, които разклатиха управлението и създадоха условия за нестабилност в страната. Наскоро по сведение на турската преса отново бе поискано от САЩ екстрадирането на 73-годишния проповедник, а в деня след опита за преврат изказванията вече са "държава, която подкрепя Фетхуллах Гюлен, няма как да е приятел". Стана известно, че САЩ са поискали доказателства за участието на Гюлен в организирането на преврата, а държавният секретар Кери е заявил, че официално искане от Анкара за екстрадиция не е пристигало във Вашингтон.
    Всъщност кой стои зад този преврат и защо са толкова много въпросите около него? Казват, че е дело на военни, и то от ВВС, но нивото на офицерите участници не е високо, няма подкрепа на шефовете на родовете войски, липсват генерали от висок ранг и самото изпълнение на преврата изглежда някак несъгласувано и преждевременно.  Известно е, че през последните десетилетия в Турция е имало 4 преврата, организирани и осъществени с успех от турската армия, останала вярна на заветите на Ататюрк да брани светския характер на държавата. Турската армия преди Ердоган винаги е участвала в политическия живот в страната именно с тези мотиви. Сега обаче условията не са като в 1980 г., когато народът научава за преврата, след като е осъществен и властта вече е в ръцете на военните. Начинът, по който бе извършен опитът за преврат, показва, че може би са прави онези, които смятат, че метежниците са от онези военни, които са узнали, че през август на поредната Шура, когато се правят новите назначения в армията, те ще бъдат сменени и затова са избързали, т. е. действали са припряно и недобре организирано. Още повече, че добилият сериозен политически опит Ердоган явно е добре запознат с ролята на армията при извършването на превратите в миналото, с желанието й да има водещи позиции при взимането на държавните решения, а това няма как да съвпада с неговите амбиции и идеи за еднолично управление. Затова той методично и последователно лиши армията през последните години от възможността да участва в политическия живот и дори изпрати временно в затвор част от висшите й офицери. Решението му чрез фейстайм да се обърне към народа в разгара на самия преврат, да го призове да излезе на улиците и да го подкрепи е мъдро от гледна точка на управляващ, който "спасява кожа". Защото армията няма как да стреля срещу народа. Прави го в момент, когато е напуснал хотел " Гранд Язъджь клуб Турбан" в Мармарис, където е на почивка, и само час и половина преди да го бомбардират метежниците. Явно са му дали време да се оттегли (не са го убили по правилата за преврат), въпреки информации, че е летял дълго над Средиземно море, преди да поеме към Истанбул, за да е сигурен в успеха си след изясняване на ситуацията. Има твърдения, че даже е летял до Германия с цел оцеляване.
В суматохата никой не може да е сигурен в истинността на изнасяните на парче информации. Спор няма по едно. Слухове за готвен преврат витаеха отдавна сред задкулисието в Анкара и Ердоган е бил наясно за тях.  Сигурно затова се появиха и спекулации, че превратът е инсцениран. Защото сега наистина "вместо да му извадят очи, му изписаха вежди" и той може уверено да гледа напред с демонстрираната подкрепа на десетки хиляди негови поддръжници по улиците. Някои твърдят, че "народът" всъщност са неочаквано добре организирани граждани, които доста успешно не само са парирали армията, но и са линчували войниците, които са участвали в опита за преврат. Западни медии пишат, че "агресивността на народа стъписа армията", но сериозните издания не се спират на хипотезите, че това е било "шоу на Ердоган". Просто съобщават, че сред участниците в преврата са били представители и на турския спецназ, който има сериозна роля в Сирия, както и кадети от военни училища.
Прокарват версията, че след стихването на суматохата от този неуспешен опит за смяна на властта, Ердоган може без особени усилия да реализира идеята си за конституционни промени, които да му дадат повече законови пълномощия като президент в една президентска република. Което не е много сигурно, защото обстановката остава напрегната. На практика той противопостави народа, Турция, срещу противници, които не приемат начина на управление. Ако те са от сподвижниците на Фетхуллах Гюлен, каквито са обвиненията, няма как множество турци да не го подкрепят, защото никой не обича отвън да му се казва как да живее в страната си, да му се налага чуждо мнение. Особено, когато се внушава, че зад Гюлен стоят САЩ в желанието си да реализират идеите си за промяна в Близкия изток, където на Турция е била възложена ролята на модел за страните от т. нар. арабска пролет. Само дето тези страни не я припознаха като модел, защото всички са били в рамките на Османската империя и са били под натиска на османлиите достатъчно дълго.
Ердоган каца в Истанбул, не в Анкара, където до последно е имало изстрели, малко информация и противоречиви сведения. В мегаполиса той има "своя народ", онзи от Анадола, който след спечелването на поредицата избори от неговата ПСР пристигна на Босфора, за да постави основите на новата средна класа, на новите бизнесмени, които са гръбнакът на партията, на политиката, на икономиката на Ердоган. И които произхождат от онези консервативно-мюсюлмански среди, които са се чувствали угнетени от светското управление на поредицата кемалистки правителства, отстоявали посвоему идеите на Ататюрк за модерна западно ориентирана Турция.
Факт е, че опозиционните партии също не подкрепиха опита за преврат и в това има логика. Лидерът на опозиционната НРП, известна като кемалистка, Калъчдароолу не подкрепя идеите за президентска република, но и не може да приеме преврата като средство за постигане на определена цел, дори и тя да е отстраняването на Ердоган. Не се вписва в ценностите на демокрацията, които отстоява партията му. Бахчели, лидер на водещата се за опозиционна ПНД, е категоричен, че подкрепя правителството и призовава за общи усилия срещу "малката група бунтовници в униформи". Но не може да се скрият опасенията на опозицията, че изправянето на народа срещу армията, дори само срещу част от нея, крие опасност с непредвидими последици. Прокюрдската ДПН с лидер Демирташ изчака часове, докато огласи позиции, но в крайна сметка застана зад демократично избраните институции и осъди също превратаджиите. Те пък се афишираха като "Съвет за мир в родината" и излязоха по националната телевизия с декларация за демокрация, мир и стабилност в страната, за светска република.
Всички са наясно, че се е получило ново разделение в турското общество, където светските и религиозните среди не намират общи пресечни точки, където младите не приемат ограниченията, налагани от властта, в начина им на живот, където просветените хора се жалват от нарушаване на човешките им права, където средствата за информация се контролират от управляващите, а десетки журналисти са в затворите, където силите за сигурност не си поплюват, когато има протести, където арабският език и правопис се налагат за изучаване в турските основни училища, а на всичкото отгоре малцинствата в лицето на кюрди, алауити, изповядващи други религии, се чувстват подтискани и обезправени. Гражданската война в Югоизточна Турция с ПКК е само допълнение към общата картина на нестабилност и политическа криза, която този преврат катализира. Имамите от всички джамии на територията на страната, вече повече от 85 хил., призоваха населението да излезе в подкрепа на Ердоган и така политическият ислям нагледно доказа ролята си.
След този злополучен опит за преврат Ердоган не само ще продължи да господства в страната си, но и ще придобие облика на наистина "най-харизматичния лидер на Турция след Ататюрк". Без значение, че през последните години той бе обект на сериозни критики в самата Турция и по света заради авторитарния си и особено подчертано ислямистки стил на управление. Няма съмнение, че той е многопластов политик, особено гъвкав в поведение. Въпреки, че не са забравени сатирите и циничните стихотворения, които му посветиха журналисти и дори политици на Запад именно поради "султанския" му маниер на лидерство. Той си има цел - да управлява до 2023 г., когато  ще се навършат 100 г. от основаването на турската република, и то като президент с повече правомощия. Преврати от подобен вид няма да са пречка, видно е.
Превратът е неуспешен, но обстановката е сложна. Липсва общата картина и никак не е сигурна достоверността на различните информации. Наблюдателите говорят за динамична неспокойна атмосфера, а Йълдъръм призовава хората да стоят по улиците. Защо, ако всичко е под контрол? Опозицията може ли да използва ситуацията да се активира или кюрдите да започнат операции, които да им донесат дивиденти? Ще се получи ли спирала на реваншизъм или Ердоган ще се вслуша в съветите на световните лидери да се избягва насилието и да се премине към успокояване на обстановката съгласно конституционни правила? Защото тези лидери, от САЩ до Китай и през Медведев (не Путин!), не приеха преврата като начин за решаване на политически кризи и призоваха бързо да се възстанови редът при спазване на всички права и свободи. Всички говорят за възстановяване на мира и стабилността, за спазване на човешките права, а Медведев допълва, че "са налице мощни и дълбоки противоречия в турското общество и армия, които са намерили израз в станалите събития". Редица анализатори подчертават факта, че официалната позиция на Вашингтон се получава часове по-късно от изразена позицията на руския външен министър Лавров още преди да се е изяснила ситуацията. Лавров е подкрепил "легитимността на правителството, избрано по демократичен път", а Кери е наблегнал на "приемствеността в Турция и нейната цялост". ЕС е на високо ниво с изчакване и реакции в съответствие с демократичните правила. Много изявления, но дали те ще активират контакти с Ердоган по начин, който да го легитимира като търсен и ценен партньор или всичко ще бъде в унисон със статуквото? Засега неговите изявления са в посока, че "всеки ще си получи заслуженото", "наказанията ще са сурови" и няма съмнение, че ще има нова чистка в армията, ще се сменят водещи офицери, така както подмени шефове в МВнР, когато се реши на нов курс в политиката към Сирия и възстановяване на отношенията с Русия и Израел. Никой не казва, че страната е излязла от драматичната обстановка, но са убедени, че след този пуч Турция ще се съсредоточи върху вътрешните си проблеми и очакват, че след като получи подкрепата на опозицията, включително и на ПКК срещу метежниците, Ердоган ще "се отвори" към тях, ще стане по-сговорчив и дори може отново да стартира "мирен процес" за "своите" кюрди. Той неведнъж е изненадвал с уж неочаквани ходове, които са укрепвали властта му и винаги с думи като "аз ще остана тук с моя народ", които използва и в тази ситуация.
Днешните времена са по-различни в геополитически смисъл и нищо не е сигурно. Твърди се, че след съсредоточаването във вътрешни дела Ердоган няма да има необходимия капацитет да участва по-агресивно във външната политика, каквато беше идеята с политиката на т. нар. неоосманизъм, чийто изразител беше Давутоглу. Всъщност турската външна политика и без това е променена след "стоплянето на отношенията с Москва", размразяването с Израел и излезлите наяве контакти с Асад, които няма как да не са станали след компромиси и поети ангажименти срещу "Ислямска държава", "Ал-Нусра" и спазване на съответни договорки за Сирия. Лошата новина за него е, че икономиката и туризмът на Турция отново сериозно ще пострадат след пуча, а за качеството на демокрацията в страната отново ще започне да се спори. Ердоган обаче остава силен лидер с много политически опит, с ореола на ТV-човек, с много поддръжници в страната си, а армията му остава втората след САЩ в НАТО с 90 авиационни термоядрени бомби, 3700 танка, 1000 самолета, 7600 бронирани машини, 19 фрегати, 13 подводници и т. н. Оцеля и ще продължи, независимо кой, как и защо организира този опит за преврат.
Както се казва, сериозните анализи предстоят. Може и да се получи отговор на повечето въпроси, които този пуч постави. Но само, ако има достоверна информация. Засега е сигурно, че никой няма да се сети какво написаха полските медии за покупките, които е направила съпругата на Ердоган, Емине Ердоган, по време на срещата на НАТО във Варшава. Защото антична маса и антични порцеланови сервизи за 147 хил. турски лири звучи озадачаващо, особено като се съпоставят с хвалбите на президента колко трудно и бедно е живял в детството си. Всички са "паралелджии" откликнаха с ирония турски вестници (асоциация с "паралелната държава").

Хиляди хора се стекоха по площадите, за да отпразнуват победата над метежниците
БГНЕС


Всички партии в турския парламент осъдиха опита за военен преврат
БГНЕС

"Обединени патриоти" се разпаднаха

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 227

Бизнесът изригна срещу протестите

автор:Ростислава Иванова

visibility 71

/ брой: 227

63% смятат, че медиите са зависими

автор:Дума

visibility 41

/ брой: 227

Правителствена болница става детска

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 227

БЕХ ще спасява ТЕЦ "Марица изток 2"

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 227

Бум на фалшиви сайтове около Черния петък и празниците

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 227

Агросекторът бележи ръст от 8,9%

автор:Дума

visibility 34

/ брой: 227

Ремонтите на подвижен състав в БДЖ трябва да приключат догодина

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 227

Конгресът и Тръмп в сблъсък за убийството на Хашоги

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 227

Меркел пред Бундестага: Да подкрепим пакта на ООН за миграцията

автор:Дума

visibility 34

/ брой: 227

Южнокореец оглави Интерпол

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 227

Кратки новини

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 227

Партии или диктатура

visibility 51

/ брой: 227