19 Ноември 2018понеделник16:47 ч.

Личности

Никола Лазаров - Архитект Софийски

Единствено той е бил наричан така, защото огромен е неговият принос и столицата, и България да променят своята физиономия, украсени с негови архитектурни шедьоври

/ брой: 142

автор:Петра Ташева

visibility 3113

Има сгради - емблеми за селището и за създателите им. Те са великолепни и вълнуващи творения, които грабват очите и влизат в душите. Такъв архитектурен шедьовър в София е сградата на МинистерствоТО на земеделието. Като минавам по булевард "Христо Ботев", винаги се наслаждавам  на нейната неувяхваща хубост.
Тази чудесна сграда е гордост за българската архитектура. Тя е и едно от доказателствата за  знаменитите ни сградостроители - наследници на  творци, сред които са легендарният майстор Манол, Уста Генчо, Уста Кольо Фичето, майстор Димитър Сергюв, Хаджи Георги и мн. др. Те са ни оставили сгради и мостове за чудо и приказ! Техните строежи днес са паметници на културата и е редно на тях да има паметни плочи, за да се знаят  създателите им.
Историята на днешната сграда е дългогодишна. Някога тук е имало бостан, който богатата Марица Кифташкова дарила за християнско гробище, но погребвали на това място и евреи. В началото на 1880-те години, когато София вече е столица на Княжество България, се забраняват погребенията и мястото се превръща в парк. Костите са преместени в Орландовци.
По същото време столицата ни започва да се оформя като административен център. Строят се сгради за държавните институции, които й придават  вид на голям и важен град. Проектанти на новите сгради са обикновено австрийци, немци, чехи - Грюнангер, Хайнрих, Майер, Колар. С творбите им  в австрийско-немски дух модерна София се доближава до архитектурата на Европа. В началото на ХХ век страната ни е в икономически разцвет и много ведомства започват да си строят собствени сгради, като стремежът им е зданията да бъдат грандиозни, впечатляващи, за да будят уважение и респект към институциите.
На този терен, разположен на възлово място, през 1910 г. столичните власти замислят строеж на административна сграда. Обявен е конкурс за проекта. Международно жури от френски, италиански, австрийски и български архитекти избира победителя. Той е българският архитект Никола Лазаров (1870-1942). По това време Лазаров вече се е утвърдил като строител на Нова България.
Голям и талантлив архитект израства малкият сирак от Карлово. Син е на Иван Генов Лазаров - производител на гайтани, търговец на розово масло. Бащата е родолюбец, деен патриот, бил е сподвижник на Левски. С душа и сърце се включва  в борбите за освобождението ни. Обесен е от турците в местността "Стражите" през юли 1877 г.
Никола учи в Карлово, а в Пловдив завършва гимназия. После работи в София като чертожник, събира си пари и заминава да следва архитектура в Париж. След две години се свършват парите му, връща се и отново е чертожник, докато е включен в цивилната листа на княза и получава държавна стипендия. Отново заминава за Париж и завършва с отличие образованието си.
През 1893 г. се дипломира с черквата при Рилския манастир, за да популяризира България и историческото й наследство. Завръща се в София и поема държавна служба, защото трябва да се издължи за учението си. Работи по поддържането на правителствените сгради в княжеството до 1897 г., когато си открива собствено проектантско ателие - първото у нас.
Архитект Никола Лазаров е невероятно плодотворен. Проектирал е много твърде важни и впечатляващи сгради, жилищни домове, паметници, черкви (в с. Българово, в с. Сейдол, в Боровец); читалища - в Казанлък, Ловеч, Пазарджик; театри -   в София на пл. "Възраждане", Варна - Драматичния театър, Русе, Габрово, Плевен, Шумен, Пазарджик, Стара Загора, Карлово, Ловеч...
Творбите му се отличават с изящество и  доказват убедително големия му талант, майсторството му. Всичките съхранени негови сгради са с изключително здрави конструкции, неподвластни на природни катаклизми. Днес те са паметници на културата.
Архитект Софийски - така заслужено е бил наречен единствено Никола Лазаров! Големи са  неговите приноси София да промени своя изглед,  да заприлича на европейски град. Неговите архитектурни творби са убедително доказателство за невероятната му дарба да съчетава традициите на българското строително изкуство с елементи от европейския барок и сецесион.
Една от първите му архитектурни задачи е декориране и обзавеждане на Централния дом на народната армия. Сетне  участва в проектирането и разширението на царския дворец в София, в преустройството на черквата "Св. Крал" (сега "Св. Неделя"). Работи за резиденциите "Врана" и "Евксиноград".
В София, в централната част, той проектира над 60 забележителни сгради, които са силно впечатляващи с красотата си. Строи жилището пансион при "Червен кръст", много известни са къщите му за сестри и братя -  т.нар. близнаци и тризнаци на бул. "Дондуков" 63 и 65, на бул. "Евлоги Георгиев" и на ул. "Оборище" (за братя Парушеви), на "Ангел Кънчев" 2, на "Юрий Венелин", както и Дюлгерското здание на бул. "Хр. Ботев" 71.
По негов проект са и доста жилищни сгради  във Варна. Проектира театъра в Стара Загора. В 1905 г. Лазаров проектира обществената баня в Плевен. Първоначално идеята му е тя да бъде в римско-турски стил. Помощникът му е бил или с френски произход, или също френски възпитаник. Запазените чертежи на банята са с български и френски надписи. Строежът е завършен в 1907 г. Чудесната сграда впечатлява с мавританския си архитектурен стил. Сега тук акад. Светлин Русев е подредил прекрасна колекция от произведения на изобразителното изкуство - негово щедро дарение за родния му град.
Арх. Лазаров строи още читалища и театри в други градове на страната ни.
Сградите на Никола Лазаров се отличават с ярка индивидуалност, изящество и неповторимост. Архитектът казвал, че черпи идеи за проектите си от своите сънища и сигурно е така, защото  постройките му са предизвикателни - иска ни се да ги съзерцаваме, да им се радваме, да фантазираме, да мечтаем! Сред тях са: къщата на Моллов с изящния балкон на пл. "Народно събрание",  седеметажното доходно здание "Гендович" до Народния театър в София - първият у нас  "небостъргач". До нея, като се мине Домът на българските композитори, е къщата на д-р Стефан Ватев - също творба на Лазаров.
На ъгъла на "Раковски" и "Иван Вазов" се издига прекрасна сграда. С великолепното си фасадно оформление тя спира дъха. Ако се разходим по софийските улици "Граф Игнатиев" (къщата с титаните), "Шести септември", "Мальовица", "Московска", "Париж", "Алабин" и още мн. др., ще видим все къщи, строени по проекти на Никола Лазаров.
И като мъж бил впечатляващ - едър, строен и елегантен хубавец, интелигентен и със забележителна осанка.
С право той е определен за основател на съвременната българска архитектура. В зрелите си години Лазаров се отдава на обществена работа. Бил е общински съветник, а от 1902 г. е първият архитект - депутат в нашия парламент, избран от родното му Карлово. И до сетния си ден архитектът работи, създава ненадминатите си проекти.
Никола Лазаров спечелва конкурса за сградата на Окръжната палата в 1910 г., но  у нас настъпва времето на войните. Замразяват се строежите. След унизителния Ньойски договор страната ни се възстановява трудно. И чак в 1920 г. започва строежът, който продължава 7 години. Поради конфликт за определения първоначален хонорар Лазаров предава документацията на архитект Илия Попов, който поема строителството. Стотици майстори от цяла България се трудят на този голям обект. В основите му са открити останки от ранновизантийско време, старохристиянска черква и множество погребения от тази епоха. През август 1920 г. сградата е завършена. Тя става дом на Окръжния съд и Сметната палата.
През 1893 г. е създадено като ведомство  Министерството на земеделието, което след 1944 г. се настанява в една от най-забележителните  сгради, проектирани от архитекта. Днес ние й се любуваме, гледаме извитата й фасада, каменните  основи, двете островърхи кули, купола с часовника в централната й част.
Сградата е забележителна, достойна за възхита, за адмирация! Декорацията й радва очите:  балкони, гирлянди с цветя и плодове, медальони,  колони, изящно оформени прозорци. Претърпяла  надстройка и разширение с още едно крило, както и  реставрация през 1999 г. на фасадата и на  покрива й по програма "Красива България", тази архитектурна прелест запазва своята вълнуваща  красота.
Изпипана хубост се вижда и във вътрешното оформление. Мраморни колони, стълбища с парапети от ковано желязо, гипсови орнаменти, мраморни и керамични мозаечни подови настилки, тържествено  елипсовидно главно фоайе, впечатляваща заседателна зала - всичко това прави сградата  изключително архитектурно бижу!
Дълъг е списъкът на  министрите, управлявали Министерството на земеделието, разположено в тази красива сграда. Но важното за нас е сега да се съживи, да заработи на пълни обороти българското земеделие, защото плодородната ни земя може да храни не една, а две Българии и значителна част от Европа и света. Да се превърне това ведомство във водещ отрасъл на икономиката ни и да стане институция, достойна за българите, за България и за красивата сграда, която обитава.


Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във Варна

В началото на ХХ век домът на Гендович до Народния театър е най-високата сграда в София

Арх. Никола Лазаров

Прочут майстор на сецесиона

Къщите-близнаци на ул. "Оборище" в София

В архитектурното оформление на паметника на Цар Освободител участва и архитект Никола Лазаров

Домът на армията в София е граден по проект на чешкия архитект Антонин Колар, но сградата е завършена цялостно от арх. Никола Лазаров
 

БСП няма да крепи кворума, иска предсрочни избори

автор:Дума

visibility 260

22 млн. лева повече в бюджета на София за чистота

автор:Дума

visibility 39

Миньор загина в рудник в Мадан

автор:Дума

visibility 140

Шефът на "Нисан" арестуван за укриване на данъци

автор:Дума

visibility 49

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 224

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 136

/ брой: 224

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 952

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 295

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 273

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 313

/ брой: 224