11 Декември 2018вторник12:17 ч.

Разваленият телефон

/ брой: 141

автор:Николай Коев

visibility 1219

Електоратът онемя от почуда през тези дни. Поставените да ни управляват демонстрират такова затъване в тресавището на недомислията, че едва ли някой вече може да ги извлече от тинята. Очертаващите се като дежурни по окалването и наколенките лица Плевнелиев и Ненчев за кой ли път демонстрираха шизофренен пристъп, в който действително интересът на България и страдащият й народ са им последната грижа. Отпътуващият безславно от поста си държавен глава първоначално с радост се присъедини към румънската приумица за съвместна наша и на Букурещ флотилия в Черно море, при това барабар с Турция. И в духа на своите ментори обяви нейния "отбранителен" характер. Перчемлията начело на военното министерство, управляващо шепа наистина достойни мисионери, пък като пионерче вдигна ръка за поздрав "винаги готов" и побърза да увери, че отечеството ще изпроводи цели 400 момчета за сухопътната бригада на НАТО на територията на Румъния. Абе, много отбрана, много нещо.
Кой пък ни заплаши толкова, че бързаме ли, бързаме да се защитаваме? В търсене на отговора на този въпрос да не затънем обаче необратимо и от престараване да прахосаме и останалия поне на книга суверенитет. А и територия. Защото отпратените в парламента недоразумения преди дни си въобразиха в минутите на командировъчно безгрижие в Швеция, че сме можели да копираме скандинавския опит за устройване на бежанците. Тоест, да разселваме придошлите в обезлюдените райони на страната. Бихме преглътнали с омерзение и това депутатско малоумие, ако то обаче е спонтанна изява на хронична мозъчна недостатъчност без особени последствия за околните. Друг е обаче въпросът, че подобна лексика подозрително подсказва механичната реакция на онзи говорещ папагал от кръстословиците. Тоест, страхувам се да не би нашите хора в Шведско да не са поредният проводник на неолибералната стратегия и апологетите й за заличаването ни не само като дух, традиции и самобитност, но и в средносрочен план като държава.
В зоната на сполетялото ни национално нещастие европейското по футбол е наистина светъл лъч в живота на нашенеца. Нахлувайки пристрастно в правилата на любимата игра, ще си позволя да кажа, че управляващите ни продължават да правят фал след фал, и то все в наказателното поле. Реферът на премиерския стол наду свирката за земеделеца Ненчев и бившия благоустроителен министър по повод на румънската сага, но подозрително не постави топката на точката на дузпата. Защо не го стори? Да не би да има уговорен мач? Та нима волнодумието и лекомислената игра с националната ни сигурност не е повод за категорично разграничаване и заявяване най-после на ясна и отговорна позиция. Или с една съвместна пресконференция и посипване на главите с пепел на въпросните лица въпросът се счита за изчерпан? И какво означават думите на Борисов - "...накрая при мен идва сметката". Ами сметката все пак накрая я плаща не друг, а целокупният български народ. Пък е много важно и кой е келнерът, който пише и надписва фиша за плащане на масрафа. Или за абонираните във властта е най-важно да са близо и около "масите". Както просветната министърка, прахосала маса учителски заплати за безпрецедентен събор, на който по примера на колегите си Ненчев и Плевнелиев своеволно ръсила обещания уж без санкция.
Изобщо в тази детска игра на "развален телефон" има нещо гнило. Много ми е трудно да си представя, че със своя стил на управление Борисов е изпуснал юздите на издигнатите с "лично" негова санкция лица до върховете на държавното управление. И те, милите, си бърборят наляво и надясно каквото си пожелаят. Или, което е по-лошият вариант, въпросните "личности" са поели открито и твърдо по небългарска писта, загърбвайки нашите си интереси. А може би в периода на формално необявената президентска кампания се разиграва вече известният сценарий за нарочното оплитане на конците. Пък след това - троп-троп - демонстративно да ни връхлети спасителят на бял кон, който при повече въображение можем да си представим и като президентски трон.
Такава седмица на втрещяващите недоразумения ни сполетя в адската жега. И най-малкото, което развълнува все още преобладаващите хетеросексуални, бе поредният гей-парад, който прибра под дъгата маса народ с нетрадиционни схващания за интимността. Наред с преднамерената, демонстративна и строго охранявана радост на участниците най-радостни вероятно са отново организаторите от разните там неправителствени организации. Те пак ще надиплят едни пари в раничките, а за другите остава... веселието. То май и държавата ни е обратна. Правим всичко обратно на логиката и националните ни интереси. Затова плащат богато на някои в най-бедната европейска държава.

Влакът София-Варна излезе от релсите

автор:Дума

visibility 23

До 3000 евро за български паспорт в Сърбия

автор:Дума

visibility 102

ЕП гласува днес доклада "Станишев" за Шенген

автор:Дума

visibility 81

ВОДАТА ПОСКЪПВА

автор:Дума

visibility 251

/ брой: 240

"Булгаргаз" поиска 3,5% по-скъп газ от Нова година

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 240

Фермерите длъжни да колят животните си по заповед на БАБХ

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 240

Вдигнаха ставките за подпомагане на малките планински ферми

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 240

Мерките на Макрон не стигат, протестите продължават

автор:Дума

visibility 118

Макрон обяви извънредно икономическо положение

автор:Дума

visibility 288

Приеха Пакта за миграция

автор:Дума

visibility 225

/ брой: 240

Разрешиха на Великобритания да не напуска ЕС

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 240

Една векове таена омраза

автор:Славчо Кънчев

visibility 337

/ брой: 240

Нулев резултат от мерките срещу мръсния въздух

visibility 217

/ брой: 240

С програми срещу смога

автор:Деси Велева

visibility 179

/ брой: 240

Жълтите жилетки...

visibility 191

/ брой: 240