Шантави идеи в търсене на изход за България

Вовата е от онези застаряващи интелектуалци, за които често се казва, че са предпочели да се "затворят в черупката си", да потънат в самота сред домашен уют и да започват редките си социални контакти с "не гледам телевизия и не чета вестници". Седим на кафе след случайна среща и го гледаме изумено, защото не успяваме да спрем словоизлиянията му. Сякаш само нас е чакал, за да сподели мисли, които са го мъчили отдавна. Намерил начин да реши и демографския проблем на държавата ни, да ликвидира "намесата на чужди сили във вътрешните ни работи", да даде хляб и перспектива на младите, "които няма да спрат да ни напускат" и най-вече да прекрати "десетилетния конфликт между Израел и Палестина", защото така ще се повлияе и на Сирия, и на бежанците, т.е. ще спасим и Европа.
Няма как изумлението ни да не ескалира и разменяме погледи, които красноречиво определят състоянието на състудента ни като жертва на психично разстройство. Съчувствено отпиваме от кафето, за да разберем, че идеята му се състои в

 предложение

към държавата Израел да се пренесе на наша територия, да насочи енергия към устройство на гражданите си в далеч по-благоприятни природни условия. Така хем те ще продължат да работят здраво за благоденствие и просперитет, но при по-добри дадености, хем ще продължат да си получават "финансовите инжекции от страна на САЩ, защото лобито им там си го бива", хем ще ни дадат възможност и на нас да живеем "по европейски", защото нещо през последните 20-ина години не успяваме. По този начин ще се решат и нашите, и техните проблеми. За нас е известно, че сме толерантни, живеем си спокойно с "различните", приемали сме ги радушно в миналото си, когато са бягали от беди. Видели сме и каква държава са си изградили евреите и как отглеждат банани, домати и портокали сред пясъци и жеги.
Трябва ни време, за да осъзнаем, че Вовата говори напълно сериозно, вживял се е в представите си, че е намерил идеален, напредничав и не много скъп начин за решение на повечето от проблемите, които тревожат обществото. Недоумението идва от факта, че отново се сблъскваме с мнение, което търси

изход извън нас

и доказва, че неусетно сме свикнали да се отказваме от наши си пътища. Но за миг не сме допускали, че може да се стига дотам да се предлагат идеи за предоставяне територия с цел спасение лично и държавно. Не сме в състояние да преглътнем и гледаме ужасено.
Чудим се какъв срив е предизвикала появата на подобни мисли у Вовата и объркано споменаваме нещо за мисловен недъг като следствие от позицията на "лузър", сполетяла редица интелектуалци в периода на прехода. Може пък да е приятелска провокация с цел да предизвика интерес или дебат, за да ни види акъла или просто си прави неуместна шега с претенции за черен хумор.
Всъщност акълът лесно се губи в "уникалното политическо невежество" около нас. Притеснено споделяме, че не сме сигурни в ефективността на лансираните току-що идеи. Едва ли по този начин може да се постигне осъзнаване на обществеността ни, за да успее да създаде национален и културен проект, който да не имитира чужди образци и нрави, а да предаде генетичния код на предците ни, за да устои държавата ни в

обърканата геополитика

на днешния ден. Говорим, че не това е достойната кауза, която трябва да оставим на наследниците си и те да продължат да отстояват българската идентичност със самочувствието на горд с над 1300 години история народ. Контрааргументът е, че по-добре народ като еврейския, отколкото "онези османлии, на които 500 години им сърбахме попарата". Тук вече сме убедени, че разговорът е чиста загуба на време. Притеснено избягваме да се гледаме в очите, споменаваме за поети ангажименти и бързо се отдалечаваме от масата с Вовата. Мълчим с горчив вкус в устата и наистина бързаме.
Накъде и защо не намираме отговори? Кога и къде загубихме верните си ориентири, кога и защо нашите си ценности престанаха да са "крепило на морала и спойка за обществото", както се изразява нашият патриарх? Как лекомислено започнахме да приемаме чужди внушения и да се съобразяваме с чужди интереси, които в крайна сметка носят духовен, а после и териториален крах? Не ние сме констатирали, че във времена на упадък и морална криза финикийските знаци са ставали единствен критерий за успех и придобиване на власт. Но като подменихме разбиранията си за основните нравствени ценности, като

загърбихме традиции

и наши си нрави, като злословим помежду си и спорим озлобено за християнските си корени, като приехме с лекота правила, които не сме наследили, а са ни наложени, защо не се чувстваме удовлетворени и имаме славата на "най-негативно настроена нация в света"?
Дали има едно нещо, за което ние, българите, да имаме единно мнение, една идея, която да се споделя от всички и тя да обединява народ и елит?  Днес за една обща флотилия в Черно море що лъжи, разминавания, недомлъвки и гневни слова се разнесоха, че за пореден път народът не само не повярва, но и гнусливо сбърчи вежди без надежда за нещо като истина. Дали пък идеята за малко повече евреи на наша територия няма да се окаже печеливша? Да му мисли елитът, защото народът пощуря от небивалици и започна отново с вицовете. Като тази идея да ни "възкреси" държавата Израел. После не се знае какво следва. Да се разчита на прословутото търпение вече не е целесъобразно. Просто няма време.