Италия не е само Рим, Венеция или Флоренция

На една от входните артерии на гр. Бари, столица на регион Пулия, Италия, ни посреща голям представителен паметник в онзи стил, който е характерен за годините след Втората световна война. Объркваме се, защото не си спомняме Италия да е била страна герой по време на тази световна касапница (независимо от партизаните и жертвите), но изумлението е още по-голямо, когато разбираме, че става дума за "Малкият Пърл Харбър". По-късно научаваме, че едва през 1967 г. се дава гласност на съответна документация за един епизод от Голямата война, която е била унищожена по заповед на Рузвелт, Чърчил и Айзенхауер. Оказва се, че Бари е единственият европейски град, подложен на химическа атака по време на тази война. През 1943 г. Бари е бил ключов център (и днес има подобна роля) за доставки за Съюзническите сили (включително югославските партизани) и там именно е акостирал американският "Джон Харви", който е пренасял иприт - силно отровен газ, предназначен за ответен удар, ако немците започнат евентуално химическа война. Иприт е бил стоварен и на пристанището, но това е било скрито от местните власти. На 2 декември 1943 г. 105 германски бомбардировача атакуват пристанището на Бари и при наличието на иприт жертвите са повече от обикновено - над 1000 войници и над 1000 цивилни граждани. Лекарите не са знаели, че има такъв газ и не са успели да спасят повечето от ранените. Информираха ни, че този трагичен епизод е бил вече описан в книгата на Глен Инфийлд "Бедствието в Бари". Разбира се, че днес освен паметник няма и следа от пораженията на Втората световна. Бари е прекрасен областен 350-хиляден град, който се гордее със старинната си част, катедралата "Св. Савин" от ХІІ век, както и с базиликата "Св. Николай", осветена през 1087 г., която е едно от най-големите постижения на романската архитектура в Пулия. За нас най-впечатляващо е мястото, където се съхраняват мощите на Св. Николай и онзи кът в базиликата, където са поставени православни икони. Милиони туристи посещават Бари всяка година и повечето от православните намират време да се поклонят пред мощите на Св. Николай. Изумяващо е, че Италия е с 60 млн. население и се посещава от 60 млн. туристи целогодишно. А сега, след рухването по обясними причини на туристическия поток в Турция, се очакват още повече чужди посетители. Някои от тях не пропускат да посетят и представления в "Teatro Petruzzelli", който не само е вторият по значимост след  Миланската Скала, но я превъзхожда с външния си вид. Тези дни се играе "Тоска", а изпълнителите, нормално, изцяло са италианци. Колкото и да е малко времето, хубаво е човек да се поразходи и да изплакне очи по търговската "Виктор Емануел ІІ" или " Corso Cavour", но като срещне в централната градина тълпите мигранти, явно повечето от Африка, няма как да не разбере, че Италия си има проблем, и то голям. Около тях неизменно са военни и полицаи с камуфлажни облекла, въоръжени впечатляващо и с толкова шарещи очи, че да се чудиш как не са станали разногледи от толкова вглеждане. Сигурно има защо. Успокоява поредното малко италианско кафе, което тук в повечето случаи струва 1 евро и се предпочита местното еспресино. Забелязваме и че всички надписи са само на италиански, а трудно се среща човек, който да говори английски или какъвто и да е друг чужд език. Оказва се, че и това е характерно за тази част от Италия. Държат се здраво за традициите. Така, както до 1956 г. са живели в пещери в Матера, европейската столица за култура през 2019 г. (избрана заедно с нашия Пловдив), която е известна като "мъртвия град, естествен декор на много филми". Но днес този 70-хиляден град, построен на скалисто възвишение, съвсем не изглежда мъртъв. Напротив, по уличките му пъплят толкова много туристи, че разговорите им на всички световни езици, особено японски, създават неописуема звукова и визуална атмосфера. Тук и на пакетчетата захар пише, че са европейска столица на културата, а на всеки ъгъл по сергиите се развяват фланелки с изглед от Матера със същия надпис. Както е прието в повечето световни туристически места, предлагат се само традиционни местни сувенири, но и характерният за Матера хляб, който в пещерите е можел да престоява най-малко един месец. Днес е атракция най-вече за японците. Всъщност регионът Пулия е родното място на пица "Маргарита", кръстена на принцеса от средните векове, която е била възхитена от качеството на предложената й от местните майстори пица. Доста по-различна е като вид от познатата и у нас "Маргарита", но е толкова вкусна, че става наш спътник през цялото време на пътуването. Признаваме, че е и по-евтина, включително от някои наши производства. Не може да не ни впечатли, че земята на цяла Пулия, но и на Базиликата, другата по-бедна провинция на Ботуша, са обработени до педя и залети предимно с маслинови дръвчета, лозя и по-малко кайсиеви и портокалови насаждения. Виното е хубаво, по-често скъпо, но е чудно, че при милиони маслинени дървета по полята, маслините (по 6 евро) и зехтинът в суперите са скъпи (по наш стандарт). Сигурно затова се продават и гръцки маслини на по-ниски цени. Не сме изненадани и защо прочутият режисьор Копола си е купил дворец (и той "Маргарита") в тази провинция и всяка година идва в родното място на предците си. Просто природата, в това число и морето, са необикновено привлекателни, защото все още са недокоснати от онази цивилизация, която превръща туристическите обекти в места като Ибиса. Всичко старо и непознато другаде се съхранява, дори и да няма средства да се поддържа. Това особено се натрапва в град като Таранто, където десетки дворци и старинни сгради не са реставрирани, изглеждат изоставени, но указателни табели с надписи стоят по стените им, вратите са зазидани, за да не се ползват от пришълци, но не са разрушени. Явно чакат по-добри времена. Но туристите им се радват, снимат ги, отнасят със себе си дъха на едни епохи, които тук действат някак омагьосващо. Така действа и Алберобело с неговата световноизвестна емблема - сухите каменни къщички, наречени трули. Преди векове хората са били принудени да строят тези пирамидални, кулообразни домове от бял варовик, без хоросан, които са били лесно разглобяеми и така са се скривали от данъчните, изпратени от краля на Неапол. Сега тези къщички сякаш наистина ни пренасят в света на детските приказки и носят онова настроение, което идва с носталгията по един отдавна отишъл си свят, който изглежда по-добър. Но и остроумен. Затова пък днес жителите на този малък град явно се радват на добри доходи от хилядите туристи от цял свят, защото в околността са построили големите си луксозни къщи, но задължително с една съвременна къщичка трули в двора за украса.
Ако си на тока на Ботуша, не може да пропуснеш Лече, наричан Флоренция на Пулия. Тук бароковата архитектура на десетките катедрали, дворци, черкви, градската крепост и Римския театър зашеметява всеки турист. Трудно ни е да разберем как е възможно млади хора да стоят с часове под лъчите на доста силното слънце и да чакат на необикновено дълга опашка поредния моден певец за автограф. Но те сериозно обясняват, че са луди по песните му и носят негови дискове, които ще поднесат за подпис. За нас по-любопитни са хората от Африка, които и тук като в Париж пред Айфеловата кула се занимават с продажба на разни дрънкулки и дори намират клиенти сред хилядите европейски туристи. Навсякъде се предлагат местните сладкиши (гордостта на Пулия и Базиликата), маслинено олио, вина и онези пасти, които тук са нашарили на модното райе и изкушават дори претръпналите от италианската кухня. Забелязваме, че и Ал Бано си е направил в старинната част на Лече винотека със съответното местно меню, но омайва туристите с обещания за много музика всяка вечер, която явно не е с негово участие. Оказва се, че бил и винопроизводител, което не е изненада за тази част от Италия. Родното му място всъщност е около Бриндизи, с. Челино Сан Марко, където ни заварва националният празник на Италия (2 юни) и градът се оказва толкова пуст - с безплатни места за паркиране, само с възрастни мъже в кафенетата, - че няма и кой да ни ориентира в обстановката. Но Бриндизи също е ключово пристанище и многобройните кораби в него са в повечето случаи военни или фериботи. Пред голям военен паметник на централен площад гвардейци отдават почит във връзка с празника, но само ние се радваме на  атрактивните им униформи. Затова пък по всички паркирани коли и по самите улици са разпилени хиляди листовки с фотографиите на представителите на италианските партии, които участваха в местните избори на 5 юни. Италианците избираха кметове в 1300 града и дори в почивните дни вървеше агитация чрез озвучени автомобили или раздаване на листовки, от които ни гледаха лицата на доста жени. Вече знаем, че Рим ще се управлява от жена (Движение "5 звезди"), Вирджиния Раги, но не сме сигурни, че това може да се приема като трагедия от премиера Ренци. Предстои втори тур в повечето градове, но за нас остават впечатления от видяното, което няма как да не съпоставяме с нашата действителност. Първо, тези изоставащи в миналото области на Италия определено са се взели в ръце и са положили усилия да развиват характерните си производства, за които има и среда, и кадри, и традиции. После са успели да задържат младите си граждани, които возят детски колички с две-три деца из всички малки градове и селища. Същевременно са съхранили всичко старо, независимо дали е от епохата на елини, спартанци, римляни и са вдъхнали живот на дворци, замъци, катедрали, които се ценят от туристите в цял свят. Изградили са предимно ниски хотели с изключително любезен персонал (дори и да не говори добре английски), но задължително сред много красиви цветя, зелени площи тип английски и не на самата плажна ивица, но с възможност бързо да се стига до нея. А природата си е останала така естествена, каквато е била и при предците им. За нас е екзотика, защото си бетонирахме нашето море. На всичкото отгоре доста мъдро са превърнали мизерията си в миналото в атракция за обичащите пътешествията, и то без да се притесняват, че звучи недоумяващо как може да се живее в пещера, при това заедно с добитъка, та до 1956 г. Но днес печелят луди пари от музеите, ресторантите, магазините, хотелчетата, които се помещават в тези пещери. Разбира се, че си имат проблеми, разбира се, че животът в Европа напоследък стана доста объркан и непредсказуем, разбира се, че парите и за тях са проблем. Но ни гледаха ведро, с усмивки и с много жестове, с поток италиански слова се стараеха да ни помогнат, ако попитаме за нещо. Възрастните германци явно отдавна са го оценили, защото те преобладават в хотелите на Пулия и Базиликата. Въпросът е къде ние сбъркахме и защо там се е получило. Все пак преди години си казвахме, че "Италианците са добре облечени българи". Дали е само това?

Матера

Жилище в пещера в Матера, сега музей

Продаваният като сувенир хляб в Матера

Трулите на Алберобело

Операта в Бари

Мигранти в централната градина на Бари

Силите на реда се виждат в центъра на Бари

Пред мощите на Св. Николай в Бари

Пристанището в Бриндизи

Лече, продавач от Африка пред руините на Римския театър

Лече - младежи на опашка за автограф от популярен певец

В деня на националния празник в Бриндизи