По-различна ли е от нас Румъния?

И докато можещите да си го позволят българи хукват по време на празнични или почивни дни към Гърция или Сърбия и Македония, решението да пътуваме на север, през Букурещ за Яш, изглежда доста екстравагантно. Плановете са оттам до Клуж-Напока, или както се казва, от румънска Молдова до унгарска Румъния (Трансилвания). Това по принцип би могло да се приеме за повече от налудничаво, защото си е убийствено дълъг път с автомобил за малко дни. Изкушението е, че у нас малко се говори за съществуването на настроения в  Румъния, които ясно открояват процеси, показващи, че Букурещ всъщност се оказва по-загрижен за Молдова и унгарското малцинство в Трансилвания, отколкото за ситуацията на Балканите.
Пътьом се сещаме и че често са звучали официални призиви от Букурещ за присъединяване на Молдова към Румъния, и то до 2019 г., когато Румъния ще е председател на ЕС. А когато четем по огражденията около магистралите, че "Бесарабия е румънска", вече съвсем се объркваме, защото не си спомняме да сме надигали глас тези територии да са наши, независимо че там живеят т.нар. бесарабски българи. За разлика от Виктор Орбан, който без да издига подобни лозунги, намира време всяка година да посещава Трансилвания, където голяма част от населението са етнически унгарци, да беседва с тях, да им обяснява своята политика, да ги насърчава за единодействие и разбирателство, за кураж и отстояване на интереси.
Първото, което ни поразява от границата до Яш, са селата, наредени като броеница около пътя, количеството и великолепието на черквите, циганите и децата, които играят пред къщите си или пеша ходят до съществуващи селски школа. Няма педя необработена земя, стотици стада разнообразяват пейзажа, циганки ходят в традиционните си дрехи, но спретнати и напети, с 1-2 деца около тях, строят се нови черкви. Румънски знамена се веят и на черковните входове, и пред къщите, и в началото на всяко село и град. Повечето села са поставили в началото на родните си места големи християнски кръстове с разпънат Христос на тях, а черквите им са толкова архитектурно различни, открояващо се големи, великолепни с изписаните отвън светци и толкова спретнати, че недоумяваме как успяват така да съхраняват и вярата си, и местата за духовно прочистване. Живи села с къщи не "на тухла", строят се и нови, виждат се селскостопанските машини из полята, проблясват мотиките на по-зрелите мъже и жени с летни шапки из явно некомасирана земя. Младите, видно е, не са напуснали и се чудим кои все пак ходят във Великобритания например, защото тези дни излязоха информации, че с повече от 14 хил. се е увеличила нетната имиграция на румънци (но и на българи) през 2015 г. в Кралството. Явно проблеми има, но от автомобил не личат.
Сърцата почват да скърцат от завист, и то не заради Моника Маковей с нейните антикорупционни прокурорски изяви, с които ни проглушиха ушите (без приемственост, разбира се), а заради свежо измазаните селски къщи, старинни и "социалистически", без да са изоставени от наследници, заради децата в тях, заради кренвиршите от месо, заради етикетите с румънското знаме по стоките местно производство в същите като нашите чужди вериги, което позволява лесно ориентиране и съответно е знак за по-ниски цени, заради липсата на некролози по врати с катинари. За боядисаните и обновени селски училища, което на 24 май изглежда като лъч пожелание да се заразим от такива примери.
Известно ни е, че са дадени около 1,5 млн. румънски паспорти на граждани от Молдова, което автоматично ги прави европейци, но не сме сигурни дали това е съобразено с поговорката "по-добре пръв на село, отколкото последен в града" и дали самите румънци са наясно, че икономиката им ще бъде подложена на трудно поносим натиск при такава промяна на границите. Това обаче са си румънски дилеми, а ние се радваме на 300-хилядния Яш, който омайва с религиозни и исторически паметници, манастири и черкви с 500-годишна история, със старинни сгради и палати, които нас ни уверяват за сетен път, че винаги е по-различно, когато не е имало "османско присъствие". Защото Яш не само е най-големият град в Източна Румъния, но е бил столица на княжество Молдова от 1564 до 1869 г., после до 1862 г. е столица на обединените княжества и накрая е столица на самата Румъния в периода 1916-1918 г. Тук много от културните и образователни центрове са най-старите в Румъния - университетът, инженерното училище, театърът "Василе Александри", ботаническата градина, библиотеката и т.н. Често се казва, че Яш е символът на румънската история, в който днес се учат около 60 хил. студенти и има 5 университета. Румънците се гордеят с Молдовската филхармония и сградата на операта в Яш, с великолепния дворец на културата в неоготически стил, построен върху средновековна крепост, и най-вече с манастира "Трите йерархии", който е културно-историческо наследство на ЮНЕСКО със световна слава.
Струва ни се, че това е най-зеленият град на света, с толкова много кичести дървета по улиците, че старите къщи се губят в майската им свежест. Огромният градски парк ни впечатлява с прекрасни алеи, цветя, скулптури и светещи по цяла нощ старинни фенери, които никой не си е позволил да счупи. Градът е чист и спретнат, гражданите му са любезни, но и не си позволяват да споделят проблеми или негативи. На площада пред Двореца на културата има концерт, посветен на Деня на фамилията, и за наша изненада се пеят класически песни, обичани по цял свят, в т.ч. и "Очи чьорние", "Калинка" и онези руски романси, които озвучаваха гледаните преди доста години съветски филми и по нашите екрани. Няма време за повече емоции, защото до Клуж-Напока се налага да отделим 5-6 часа. Пътят е добър, макар и не магистрала, и никъде няма кръпки или дупки. Румънците са избрали да оправят първо пътищата си, а после да наблегнат на строежите на нови магистрали.
Много истинско е и кафе "Булгаков" в Клуж, където целите стени са покрити с фотографии на известни румънски, всъщност унгарски писатели и поети, които са представени заедно с най-популярните им творби. Това е град, в който се говори и на унгарски, където надписите са и на двата езика, където унгарското малцинство си има училища, университет, театър, опера и т.н., където студентите сигурно са повече от жителите, но всичко е толкова човешко и старинно, че създава една почти патриархална атмосфера. Ние сме смаяни от хотела, който се оказва, че е стопанисван от екип студенти, които сами обслужват гостите си - от рецепцията, през кухнята, та до камериерските задължения. Не само говорят по 2 езика, но дори изпращат мейли с извинения, че малката уличка, където са наели малка част от 20-етажна почти празна бизнес сграда, е с дупки и неприветлива. Убедени са, че у нас такова нещо не може да има, и заявяват, че на същата уличка живее и кметът на Клуж Напока, защото мястото е прекрасно.
Студентката по политически науки, която ни посреща, ни уверява, че сами са автори на бохемско-артистичната атмосфера, която са създали в своя хотел, която излъчва младежки чар и напомня домашна среда с картините-импресии, накацалите пеперуди по стените, закачливите пердета, каубойски и мексикански шапки над леглата, индийски килимчета върху дървени пейки и много, много истински цветя в ъглите. А надписът срещу входа "8 дни в седмицата аз те обичам" неминуемо повишава настроението и на тези, които отдавна не са в младежки години. "Един месец печелим, после сме на ръба, но вече година се справяме", казва Ромика.
Всъщност Клуж, Kolozsvar на унгарски, е стара столица на Трансилвания при Хабсбургите, поддържал е висок жизнен стандарт през вековете и едва след 1920 г. е присъединен към Румъния с Трианонския мирен договор, а добавката Напока е направена по времето на Чаушеску по националистически причини с цел подчертаване на румънски произход. Градът е туристически обект заради специфичната си архитектура, късна готика, старинни сгради, забележителни музеи, опера, национален театър от 1919 г., катедралата Теотокос (1933 г.), статуята на унгарския крал Матиас Корвинус, единственият триезичен университет в Европа "Бабеш Боляи", стара част с уютни заведения с унгарска кухня, традиционни павилиони за специфичните гевречета с различен калибър и може би с квартала "Булгариа", където от ХVІІІ век живеят наши градинари.
Заслужаваше си пътя. Проблемите и политиката остават за други дни. Празниците изискват уважение и разбирателство между хората. Румънците, редовите, ни го демонстрираха с чувства на симпатия от Яш, та до Клуж. А как се разбират те самите предстои да видим. Но дано не останем подвластни и ние, и те на становището, че най-хубавото в държавите ни е възможността да ги напускаме.


Дворец на културата в Яш

Паметник "Трите йерархии" в Яш

Черква в Яш

Кафе "Булгаков" в Клуж
Снимки Авторката