Новият турски премиер - гласът на шефа

    От няколко дни е известно, че управляващата в Турция ПСР има нов лидер и това е Бинали Йълдъръм (в бълг. превод светкавицата). Извънредният конгрес в неделя естествено потвърди решението, което означава, че турският министър на транспорта вече е новият премиер. Германският "Билд" вече коментира, че "ухото на Ердоган ще ръководи Турция".
Всъщност кой е Бинали Йълдъръм? Помнят се негови изказвания като "не отидох в университета "Боазичи", защото щях да изляза от пътя", и се знае, че е завършил корабостроене и морски науки в Истанбулския технически университет. Той е един от най-близките сътрудници на Ердоган в периода, когато той е кмет на Голямата Истанбулска община и е един от основателите на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) през 2001 г., а от 2002 г. е неизменно министър на транспорта в правителствата на Ердоган и после на Давутоглу. През всичките тези години в турските медии се появяваха информации с обвинения в корупция и името на новия турски премиер бе споменавано при приватизацията на редица държавни предприятия. Твърди се например, че фамилията му притежава 17 дружества, 28 кораба, 2 суперяхти, а фотографии на сина му Еркан Йълдъръм от казино в Сингапур бяха публикувани непосредствено преди Давутоглу да напусне поста. Един от фамилните кораби обслужва фериботната линия Измир-Чешме-Бриндизи (Италия), а представители на опозиционната НРП са задавали въпроси в Меджлиса за търговските връзки и кораби на семейството на Бинали Йълдъръм. Разбира се, че отговори не са получавани.
Особено любопитни са коментарите на някои западни медии относно този избор. От "Ал Джазира" ("най-довереното лице на Ердоган"), през Би Би Си ("Ердоган избра кандидата, на който има най-голямо доверие"), до "Уолстрийт джърнъл" и "Вашингтон пост", които пишат, че "това е един от най-близките сподвижници на Ердоган". Всички анализатори изразяват подобно на "Шпигел" мнение, че "тези, които искат да правят политическа кариера в Турция, трябва да са в услуга на  Ердоган, да не се противопоставят и да не го коментират". Е, кореспондентът на "Шпигел" Хаснаин Казъм, който е написал това в статия със заглавие "Има нещо гнило в кралството на Ердоган", е бил принуден да напусне Турция преди време. Със сигурност обаче турските медии, които правят съпоставка между новия и стария премиер на Турция, са "повече в час" със ситуацията в страната, а тя се определя като кризисна. Смята се, че докато единият е бил "външен човек", новият е "вътрешен" и на тази основа се казва, че старият "не е имал база", но е бил "академик", учен, а Йълдъръм е само практик. Давутоглу се е славел като "бавен", а новият премиер е "по-бърз от бързия влак", каквото и да значи това. Експремиерът е познат като специалист по външна политика, а настоящият министър-председател е специалист по транспорт, връзки и финанси. Единият е от самото начало в ПСР, а Давутоглу доста по-късно се включва в политиката и екипа на управляващите. Още повече, че напоследък все по-често се споменава как той от време на време се е опитвал "да прокарва по-меки закони", да изразява различно мнение и да смекчава реакциите, докато повечето наблюдатели са убедени, че Йълдъръм изцяло ще бъде " His Master's voice" (Гласът на шефа) и за него се носят доста клюки, за разлика от експремиера. В тази връзка не бива да се пропускат становища, които иронично определят ситуацията като "напреднала демокрация", защото  "премиерът участва в избора на президент, а след избора му се прави избор на председател на партията и се назначава нов председател. После безпартийният президент води кампания в полза на управляващата партия, а ако не се харесат резултатите от изборите, те се повтарят. Ако не се хареса премиерът, той се сменя, а главната опозиция гледа на всичко това като на бързо преминаващ влак". Едно е абсолютно сигурно - завой в турската външна политика, както и по въпросите за промяна на държавната система на управление в посока президентска република, т.е. съгласно идеите и амбициите на Ердоган, няма да има.
    И докато все още не са стихнали коментарите около избора на Бинали Йълдъръм, Ердоган поднесе нова тема за обсъждане от наблюдателите на политическите процеси в Турция. Меджлисът прие промени в конституцията, които лишават от имунитет срещу наказателно преследване депутатите. От 531 гласували народни представители 376 са били "за" тази промяна, 140 са били "против", 8 са се "въздържали" и 7 бюлетини са били празни, т.е. без референдум е премината границата от необходимите 367 гласа, за да се приеме тази промяна в конституцията. Освен всички депутати от управляващата ПСР и дясната ПНД, 20 депутати от главната опозиционна НРП (от 133 депутати на брой) са гласували "за". Предложението ще бъде предоставено за утвърждаване от президента, ще се публикува в "Държавен вестник" и след това всички сигнали от Министерството на правосъдието, правителството или Меджлиса ще бъдат предоставени на съответните органи за започване на разследване. Последствията може да стигнат и до лишаване от депутатско място. Още повече, че съгласно действащата конституция, ако 28 депутати бъдат освободени, ще се отиде на междинни избори. Все пак разследванията не са кратък процес и ще се изисква доста време, за да бъдат лишени от депутатско място разследваните.
Всички са наясно, че конституционните промени са насочени преди всичко към депутатите от прокюрдската ДПН. Очаква се те да бъдат разследвани за "терористична пропаганда в полза на терористите от ПКК". Би Би Си, "Файненшъл таймс", "Дейли мейл" посочват, че "премахването на неприкосновеността в Меджлиса е насочена към обвиняване на членовете на ДПН за това, че подкрепят кюрдските бойци" и че "138 души рискуват да бъдат разследвани за обида на Ердоган или за оказване на подкрепа за кюрдите". Докладчикът за Турция в Европейския парламент, Кати Пери, вече оцени приетата промяна в Турската конституция като "голям скок назад от стандартите на демокрацията". Тя поясни, че "това са тъмни дни за Турция и означават крачка назад в демократичните стандарти, прави се, за да бъдат накарани да млъкнат депутатите от ДПН". Тя определя като "историческа грешка" тази промяна на конституцията, докато Ердоган я нарича "исторически вот". От своя страна, "Франкфуртер алгемайне цайтунг" пише, че "Турция е на път да се превърне в държава, обвързана с капризите на Ердоган" и посочва, че той е забравил големите обещания и задачи, които постави пред турското общество за периода до 2023 г., когато се навършват 100 години Турска република. Най-важната от тях беше да се постигне място сред първите 10 държави в света. Сега в Турция се преследват като врагове на родината журналисти, опозиционни лидери, научни работници и висши военни, поставят се на висши постове в правосъдието например близки и сподвижници на президента, а Меджлисът не е в състояние да спре подобни практики. В тази връзка в Германия се появяват колажи с лика на Ердоган, логото на неговата ПСР и знака на Третия Райх с надпис "Райхстагът е предаден в ръцете на Ердоган". Верен на принципа "кучетата си лаят, керванът си върви", Ердоган едва ли ще промени политиката си, въпреки емоционално непремерените негови реакции относно сатирични предавания и иронични подмятания в чуждата преса и телевизии.
В крайна сметка Вторият извънреден конгрес на управляващата ПСР от неделя просто потвърди решението за избора на Бинали Йълдъръм за председател на партията и още вечерта неговото назначение за премиер бе подписано от президента, като му се възлага сформирането на новото/старо правителство. Според депутата от ПСР и съветника на Ердоган Бурхан Кузу промените ще бъдат в областта на икономиката, т.е. 5-6 министри ще са нови. Турските медии очакват и зетят на Ердоган Берат Албайрак да бъде сред номинираните като вицепремиер на мястото на Мехмет Шимшек.
Като интересен акцент от конгреса могат да бъдат определени минутите за влизане на Бинали Йълдъръм, което става под съпровода на песента "Реджеп Таийп Ердоган", използвана и при кампанията за избор на президент през 2014 г., както и посланието на самия Ердоган, прочетено от Бекир Боздаг и приветствано със ставане на крака от делегатите. Новият лидер заедно със забрадената си съпруга Семиха поздравяват делегатите и раздават по един червен карамфил, после си правят селфи. Намерено бе време и за прощална реч на експремиера Давутоглу, който започва с "Аллах да не ни разделя, това не е конгрес за сбогуване, а конгрес за вярност. ПСР никога не е била и няма да бъде затворена партия". Той отново изброява постиженията си, подчертава верността си към партията и заявява, че остава депутат и редови член на ПСР. Следва послание и от експрезидента Абдулах Гюл, който отбелязва, че "Турция се намира в един от най-трудните периоди в своята история. Тя няма повече време да губи, изправена е пред икономически, политически и социални проблеми, притеснена от гледна точка на сигурността, главно по линия на терористичните заплахи". Интересна постановка за конгрес, който всъщност подменя висши политически кадри с нови, верни и задължени, но дава възможност и на бившите да изразят свои виждания, разбира се, с много точно премерени слова.
Процесите в Турция продължават по предвидения от Ердоган план и ред. Но информации в турски медии, че във Великобритания министърът на правосъдието Майкъл Гоув и още петима министри от кабинета на Дейвид Камерън водят кампания против оставането на страната в ЕС със заплахи за сигурността, които идват от предполагаемото членство на Турция с нейните 79 млн. граждани в ЕС, са красноречиво доказателство, че събитията при съседите тревожат все повече европейци и няма как да не бъдат чути в Брюксел.
 

Новият премиер и съпругата му поздравяват делегатите на конгреса
БГНЕС


Като част от кампанията за напускането на Великобритания от ЕС се използва заплахата от предполагаемото членство на Турция