Приключенията на Крачун и Малчо - забравени, а може би актуални?

Знаменитата пародийна двойка Крачун и Малчо, забавлявала българските хлапета преди 7-8 десетилетия, предизвиква с абсурдните ситуации, в които попада, известни сравнения с по-късните си събратя от живия живот. В градския фолклор на всички народи открай време се създават и разказват иронични истории и анекдоти, свързани с блюстителите на реда - за тяхната храброст, бляскав ум, оригинални решения и действия в напрегнати ситуации и т.н. Може би, от една страна, защото те винаги са били малко или много недолюбвани като представители на закона, с които обикновеният човек се сблъсква най-отблизо. От друга, сред тях понякога се намират такива нестандартни образи, които наистина са способни да произведат великолепни вицове.
Историята за двете софийски ченгета е замислена от Димитър Подвързачов в три части, но авторът издава само две - "Приключенията на Крачун и Малчо на село" и "Крачун и Малчо в София", публикувани от изд. "Хемус" (кн. 1-2, 1933-1934).
Подвизите на Крачун и Малчо оживяха през 1991 г., когато "Гея-Либрис" публикува ново издание на творбата с оригиналните илюстрации на Минчо Никифоров. "Приключенията на Крачун и Малчо" е най-хубавата от хубавите поеми на Димитър Подвързачов, както и една от най-хубавите български книги за деца. Толкова е харесвана от малките читатели преди няколко десетилетия, че имената на героите са станали нарицателни. И до днес с това прозвище се определят двама неразделни приятели, от които единият е много висок и слаб, а другият - нисък и набит.
Книгата има заедно всички достойнства - приключенска интрига, хумористично оцветена, написана на великолепен език и напълно непозната на последните три български поколения, отбелязва проф. Симеон Янев в послеслова към новото издание.
Осмиването на двамата герои, недодялани, водени от интересчийски подбуди и склонни към корупция, започва още от първата глава "Гонитбата на апаша":
Крачун и Малчо, славните другари
и опитни гонители апашки,
се назначиха за стражари
в един участък.
Снабдиха ги с ботуши и фуражки,
макар без ластик,
със револвери и тояжки,
за случай на борба.
Зер всичко да се случи може,
не дай си Боже!
И зачислиха ги веднага на чорба...

И тука, както във пожарната,
живееше се доста харната
за Малча и Крачуна:
чорбата ври,
готов самуна -
мек, топъл, без кори,
и всичко без пари!
От туй по-харно где го има -
и аз да ида, та да станем трима!

По-късно героите погват автора - "някой си Ди-ми-тър!", "написал книга,/ да станем смешни на децата/ с бедите си и патилата". Наричат го "козел" не само заради брадата му, но и защото ги поставя в такива смешни и безпомощни ситуации, че накрая винаги се налага да бягат много бързо, за да се спасят от гнева на потърпевшите. Независимо дали преследват крадец, регулират оживено кръстовище или преподават водни спортове. И още - искат да вземат хонорара, който той е получил на техен гръб. Смехотворни са техните опити да "подкарат" асансьора (какъвто виждат за първи път) в жилищна кооперация, да прескачат препятствия на хиподрума с кон и магаре или да откраднат меча кожа, за да печелят пари, дегизирани като мечкар и мечка.
Историите са забавни и поучителни за децата, но в тях са описани и много ситуации, смешни за възрастните. Някои от тях навеждат на мисълта, че където сме били едно време, там сме си и днес... Крачун и Малчо постоянно взаимно се иронизират и обиждат, като всеки е готов да преотстъпи на другия първенството в някоя опасна ситуация; когато пък имат временен успех в нещо, надяват се на орден или награда, всеки приписва на себе си заслугите за находчивия план и решителните действия. Но като видят зора или ги подгонят да им търсят сметка, са готови "да хвърлят формите стражарски/ и заживеят пак по царски...".

Димитър Подвързачов (1881-1937) е поет символист, преводач, сатирик, драматург, журналист, редактор, издател и фейлетонист. Редактира хумористични списания. Участник е в Балканската война, а през Първата световна война е един от литературните редактори на сп. "Отечество" и на в. "Военни известия". След войната става литературен редактор в книгоиздателството на Ал. Паскалев и драматург на Народния театър. Активен сътрудник е на хумористични издания и други списания. През 1932 г. под псевдонима Хамлет принц Датски издава книгата "Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони". Прави редица преводи, предимно на руските класици.

Минчо Никифоров (1895-1962) е роден в Севлиево. Има трима братя - Иван, Симеон и Георги. Учи в Художествената академия. Работи в областта на битовия жанр, пейзажа и илюстрацията. Репродукции на негови творби са публикувани в много списания и вестници, илюстрирал е книги и учебници. Най-характерни за илюстраторския му стил са "Приключенията на Крачун и Малчо в София" от Димитър Подвързачов, "Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе" и "Ян Бибиян на Луната" от Елин Пелин. Негови творби се съхраняват в СГХГ, галерии в страната и в частни сбирки в чужбина.

Илюстрации Минчо Никифоров