Магията на Великден

В навечерието на Великден седмицата,  наричана Страстна, е наситена с различни вярвания и обредности. В първите дни се прави почистване на домовете в очакване на празника. Обичаят повелява на Велики четвъртък да се боядисват яйца, като първото трябва да е червено, символизиращо възкресението и кръвта на Исус. По традиция най-възрастната жена в семейството го оцветява и прави кръстен знак на челата първо на децата, а после и на останалите членове на фамилията за здраве. След това яйцето се слага пред иконата на Дева Мария и се пази до следващия Великден. В някои краища това яйце или друго червено се заравя в нивата, за берекет и да пази реколтата. На Велика събота също се боядисват яйца. В миналото за багрила се използвали естествени оцветители като отвари от билки и растения - риган за червен цвят, коприва за зелен, орех за жълт, смрадлика за оранжев; както и кори от ябълка или отвара от кромид лук, ядки. Днес яйцата се изписват с восък, украсяват се с различни листенца, ваденки и памук... Яйце се дарява на всеки гост, прекрачил прага. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борец), ще е най-здрав през годината.
На Велики четвъртък се замесва и подготвя тестото за обредните хлябове, които се правят в петък или събота. Питите имат богата украса, в която задължително присъства едно или няколко червени яйца.
На Велики петък, деня, в който е бил разпънат Исус Христос, не се работи. Смята се, че работата на този ден ще донесе само беди. Вярващите ходят на черква, за да се преклонят пред плащеницата, символизираща плата, с който е бил завит и погребан Христос, и минават под нея за здраве и за да се пречистят. Петък е денят с най-строг пост - от Разпети петък до Велика събота включително не се яде и пие нищо!
На следващия ден се отдава почит на мъртвите, почистват се гробовете, раздават се яйца и обредни хлябове за мир на душите на починалите.
Вечерта в събота, в полунощ, с камбанен звън и запалени свещи вярващите посрещат Великден, поздравяват се с "Христос Воскресе!" и "Воистина Воскресе!" Вярва се, че ако човек успее да занесе запалената свещ до дома си, ще има късмет и здраве. Ще е пречистен и щастлив, а в дома му ще цари благоденствие. Всички се чукат с червени и шарени яйца - за здраве и слука!
В следващите дни от Великден близките си гостуват и се даряват с яйца и козунаци, младите ходят при по-възрастните, при кумове и родители. Всички заедно отбелязват новото начало, силата на вярата, доброто и любовта.


Какво символизират боядисаните яйца

Не е известно откога за първи път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически данни, че те се багрят и даряват още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизират началото на живота. Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицетворява гробницата на Христос и камъка, който е отместил. По-късно асоциацията се променя заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено - кръвта на Христос.
От древни времена много култури свързват яйцето с Вселената. Персите например вярвали, че Земята се излюпва от гигантско яйце. През IV век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започват да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждат в тях символ на прераждането през пролетта. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В Германия зелени яйца се консумират в четвъртъка преди Великден. В Гърция първоначално яйцата са боядисвани само в червено. В православния свят се използват като великденско поздравление.
В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят по Великден. Това дава началото на "лова" за изписани яйца. Във втория ден според западноевропейската традиция се търкалят. Децата във Великобритания и Германия ги пускат едно срещу друго или по хълм. От 1878 г. малчугани във Вашингтон са канени да търкалят яйца на моравата пред Белия дом.
Яйцето на Фаберже е най-известното сред декорираните. През 1883 г. руският цар наредил на Петер Фаберже да изработи специално яйце за жена му и той създал уникално, инкрустирано със скъпоценни камъни.

      

Защо християните го празнуват на различни дати

Великден у нас тази година се пада на 1 май, докато Римокатолическата църква го отбеляза още на 27 март. Защо два пъти празнуваме  Възкресението на Сина Божи?
Никейският събор на 25 август 325 г. определя ясно правило за изчисляване на датата на Великден в християнската църква, която по онова време е единна. То е общовалидно дори и след настъпване на Голямата схизма през 1054 г., когато след разкола църквата се разделя на западна Римокатолическа и източна Православна.
Формулата за определяне на датата на Великден  е общовалидна и гласи: Страстната седмица е от понеделник до неделята след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица. Църковното пролетно равноденствие е на 21 март.
Разликата е, че православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а католическата църква - според Григорианския. Юлианският е по-неточен и изостава с тринадесет дни спрямо астрономическото време. Така, когато по старостилния календар настъпи 21 март, по светския вече е 3 април. На двете дати луната има различно положение. 13 дни  представляват приблизително половин месец и шансът да има пълнолуние в този период е около 50%. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е по-късно, обикновено около десетина дни, но през 2016 г. - повече от месец. Следващата година ще отбележим Великден единно - на 16 април!