Кой пали фитила на македонското буре с барут?

Дали повече българи са видели онова видео, което показва как отговаря македонски полицай на крещящите на развален английски срещу него т.нар. бежанци "Ти си терорист!", когато повече от 3 хиляди атакуваха македонската граница преди дни? Хладнокръвният отговор е: "Това е моята страна и аз съм готов да умра за нея." Нещо като онзи отговор на Симеон Радев (също от този край), който в далечната 1966 г. се отзовава на инициатива на МВнР (откъдето преди години е изгонен тихомълком и умира в недоимък) да даде съвет как да се процедира в предстоящи сложни преговори с турската страна. "Щом е за България, може", и направил необходимото. Всички други стари кадри, познаващи в детайли отношенията България/Турция, отказали, защото се чувствали унизени като преждевременно отстранени от министерството, а в случая се оказало, че липсват приемственост и достатъчно компетентни познания, за да се устои на натиска на опитната турска дипломация.
Ще се намерят ли сега такива експерти с мисъл за България, които да са наясно с верния ход в ситуация, когато "на Балканите се прилага план за дестабилизация", по думите на премиера? Щом и той е "изключително тревожен и крайно притеснен" във връзка с бежанската криза, значи случващото се тези дни по гръцко-македонската граница е толкова  смущаващо, че призивите на външния ни министър за избягване на насилието звучат по-скоро като "отбиване на номер". Социалните ни мрежи не се задръстиха с "Аз съм Македония", но събитията както в Скопие, така и по границата при Идомени не само създават чувството, че

някой разтърсва роднинската ни балканска страна

но няма и капка съмнение, че може да се стигне до ефект с последствия за нашата национална сигурност. Не е достатъчно да се каже, че "имам предположения кой стои зад всичко това, но ще си ги запазя за мене", защото този, който следва свои си интереси и политики в нашия регион, едва ли се съобразява с нас и нашите интереси.
Всъщност какво се случва? Първо, мигранти с викове "Аллах акбар" щурмуваха границата на Македония при Гевгели, пробиха оградата и нападнаха с камъни македонските граничари с цел да влязат нелегално в страната. Нападателите бяха отблъснати със сълзотворен газ и с цената на десетки ранени от силите на реда в Македония. Информации сочат, че нападението на мигрантите е било насърчавано и организирано чрез манипулации от служители на неправителствени организации и неясни представители на някакви групи с вид на идващи от Близкия изток. Всички разположени в лагера при Идомени, Гърция. Раздаваните листовки са били с указания за предприемане на насилствени действия за преминаване на македонската граница, след което се посочвало, че пътят за Европа ще е безпроблемен. Възпрепятствано е 3 хил. мигранти да преминат на македонска територия, и то чрез пълна координация между силите за сигурност и полицейски служители от няколко държави на ЕС. Македонското МВР отрича използването на насилие, освен сълзотворния газ. Бързо е възстановена оградата, но ситуацията по границата с Гърция продължава да е тежка. Според македонските власти е направено всичко необходимо, което е било задължение на гръцките органи, за да се спрат опитите за нелегално преминаване на македонската граница в посока на закрития Балкански маршрут.
Призивите на Скопие са насочени към Атина, която "вместо да изпраща ноти, да започне да изпълнява решението на Брюксел за закриване на Балканския маршрут и да не допуска манипулиране на мигрантите в лагера Идомени". Македонският президент Георге Иванов обяви, че не само е заснет щурмът на границата, но е изпратен и в Брюксел. Преди това бе предупредил своите балкански колеги за очаквана дестабилизация по границите на страната, което се потвърди от последващите мигрантски атаки. Това не попречи на Брюксел, ООН или САЩ да се обърнат с упрек към управляващите в Скопие заради "упражнено насилие и нехуманно отношение към бежанците". И то във време, когато на македонско-гръцката граница са на посещение трима президенти: на Хърватия, на Словения и на Македония, които декларират (и на практика го правят), че ще продължат да помагат на Македония в справянето й с мигрантската криза. Призовават "ЕС да даде ясно послание и ясна политика по този въпрос", защото в противен случай мигрантският натиск няма да спре. Според хърватския президент Колинда Грабар-Китарович проблемите идват от Гърция. "Македония е основен защитник на своята, но и на нашата държава и ЕС", е заявил словенският президент Борут Пахор на тази среща. От своя страна външният министър на Австрия Себастиян Курц в прав текст казва, че е "неприемливо мигранти да използват сила срещу македонската полиция", и настоява границата да остане затворена. Той е един от малкото европейски политици, който от самото начало на кризата изразяваше позиция, че е наложителен контрол от страна на европейците върху сигурността на външната граница и точно Европа трябва да взима решение кой да влезе на нейна територия. "Не е възможно бежанците сами да избират страната, в която искат убежище" е ясно послание към прииждащите към Европа, а становището, че е абсурдно Македония, която не е член на ЕС, да брани европейските граници от мигранти, които нахлуват от страна членка, е признание за усилията на малката ни съседка да отстоява спирането на Балканската мигрантска магистрала.

Въпросът е къде сме ние

защото винаги сме казвали, че македонците са ни братя и като такива все ги упрекваме, че градят своя идентичност за сметка на нашата история. Е, тримата президенти не са били допуснати до границата поради опасност за сигурността им, но съпричастността е налице. Още повече, че полицейски офицери от Словения, Хърватия, Австрия също участват в защитата на македонската граница. В същото време у нас се твърди, че стабилността е гарантирана, границите се охраняват надеждно, а от Гърция не се очаква да нахлуват потоци от нелегални бежанци/мигранти.
Огънят раздухва пожара при съседите и няма съмнение, че думите на македонския президент Георге Иванов, че "Балканите са буре с барут, но фитилът винаги идва отвън", няма как да не отекват и у нас. Той самият в момента е в много сложна ситуация. Страната от близо 2 години е в политическа криза, а постигнатото споразумение между основните партии в Македония след скандалите с подслушванията и данните за корупция и злоупотреба с власт от страна на управляващите от ВМРО-ДПМНЕ, последвалите обвинения в шпионаж и дестабилизация на страната от опозиционната СДСМ, масови протести и контрапротести в Скопие, не доведе до успокояване на обстановката и ефективен диалог между основните политически сили, включително двете албански партии. С посредничеството на ЕС и представители на САЩ бе съгласувано решение за предсрочни избори първо през април, а после за 5 юни, поради възражения от страна на опозиционната СДСМ с лидер Зоран Заев, че не се изпълняват договорките. Всъщност остана съмнението, че СДСМ не вярва в доброто си представяне на изборите и затова предпочита действия като бойкот. Но премиерът Груевски от януари е в оставка, парламентът вече е разпуснат, а правителството е временно и в него участва и опозицията. СДСМ ту участва в преговори за начините за провеждане на изборите, ту решава да ги бойкотира и Македония все не успява да излезе от политическата криза.
Именно с

мотиви за поставяне край на кризата

организирането на честни и свободни избори и съгласувано конструиране на бъдещата власт президентът Георге Иванов направи предложение преди дни и подписа указ за помилване на всички заподозрени лица в подслушвания, шпионаж и други закононарушения, в които са замесени и управляващи, и опозиция. Този президентски акт взриви Скопие и гражданите излязоха на масови протести, които доведоха до разбиване на президентския офис, сблъсъци на силите на реда с гражданството, увреждане на паркирани автомобили, счупени прозорци на редица институции. Еврокомисарят Йоханес Хан заяви, че "бъдещето на Македония в ЕС и НАТО е обект на сериозен риск заради действията на президента". Съгласно новата мода чрез туитър и американският посланик в Скопие посочи, че "без съдебен процес това общо помилване защитава корумпирани лица и институции. Главният прокурор и съдът да си свършат работата". Оказва се обаче, че известният с навиците си да не заема категорични позиции в политиката и да страни от конфликтни ситуации македонски президент сега отказва да отмени решението си за обща амнистия. Той дори предлага след конституирането на новия парламент да започнат проверки на действията му, ако е нарушил конституцията. Остава верен на убеждението си, че е по-добре сами да намерят изход, без да се търсят чужди посредници, и призовава всички политически лидери да се съберат и да намерят общо решение. Убеден е, че Македония се нуждае от нови лидери, от нови идеи и личности, които могат да работят заедно в името на държавните интереси. Позволява си да критикува действията на някои чуждестранни представители, които "се разхождат и раздават мнения из съдилищата", което определя като натиск. "Някой не иска Македония да върви напред и да успее", е убеден Иванов. И пита: "Някой дава ли си сметка какво ни коства на нас да успеем да се справим с мигрантите, когато до момента 1 млн. от тях са минали през държавата ни?" Призивите му са "да започне период на примирие и просперитет", защото "друго не може да ни спаси". Срещу него са протестиращите, които скандират за оставка и че няма справедливост. Неизяснена остава и позицията на албанците в Македония за тези събития, независимо че Али Ахмети (ДСИ) говори за "т.нар. президент Иванов" и иска оставката му.
Как ще свърши всичко това? Ще се дестабилизира ли трайно Македония? Ще се сбъднат ли прогнозите на някои за разпад на държавата? Кой пали фитила на този пожар? Налице е поредно избухване на политическата криза в едно все още незряло демократично общество.

Управляващият елит няма воля за такива промени

които биха наредили наистина страната сред напредналите демократични държави, но си позволи да натика опозицията в ъгъла и по този начин постави и себе си, и нея в ситуация на безизходица. На практика, ако опозиционната СДСМ не вдигне бунт и не бойкотира, ще получи поражение на изборите. Ако обаче управляващите от ВМРО-ДПМНЕ не получат амнистия, ще трябва да се примирят с намаляване на влиянието си сред гражданите. Амнистии са правени и преди. Особено впечатляващи са онези, които се отнасяха до военизираните албански структури на територията на Македония, които в началото на века извършваха масови набези върху официалните македонски институции и убийства на полицейски служители, а след оневиняването им под западен натиск се включиха в политическия живот на страната и дори някои са сред управляващите.
Засега изборите се предвиждат за 5 юни. Може би изходът наистина е в използването на модела за консенсусно управление или по-скоро на една широка коалиция на национална основа, чиято цел ще е стабилизиране на положението. Защото проблемът с мигрантите е въпрос на националната сигурност и при ситуация на безвластие и разделено общество може да се стигне до рухване на държавата. Политиците, които са всеки срещу всеки, няма как да се справят с такава крайна хаотична обстановка. Известно е, че Македония си има етнорелигиозно разделение и разбирателството между албанци и македонци е повече на хартия, отколкото реалност. Но не е известно как ще успеят двата етноса да съхранят държавата си цяла, защото желаещи за вмешателство и влияние отвън не липсват. Дестабилизацията би се преодоляла само чрез бързи действия в името на националния интерес, а консенсусното управление би трябвало да е с ограничен мандат. В противен случай политическата криза ще продължава, а външните намеси няма да спрат. В това отношение и британският вестник "Гардиън" в материал от преди ден е категоричен, че събитията на Балканите, в частност настоящата ситуация в Македония, са следствие от противоборството на Русия и САЩ за влиянието в региона. Изводът се прави въз основа на изявления в Москва, че опозицията в Скопие с решения за непризнаване на изборни резултати обслужва чужди нареждания, т.е. интереси, и никой не се съмнява, че става въпрос за Вашингтон.
Ние обаче би трябвало да запомним думите на Георге Иванов, че "България трябва да прегърне Македония, защото завинаги ще бъдем съседи". И още, че "не можем да променим историята, но ако днес променим нещо, ще променим бъдещето на нашите наследници". Готови ли сме на такива промени и съпричастност към тегобите на малкия ни съсед? Би трябвало, защото "ако гори къщата на съседа..." е българска поговорка.


Решението на Иванов предизвика вълна от недоволство сред македонските граждани и масови протести, които допълнително дестабилизират страната


Мигранти се опитват да премахнат бодливата тел по оградата на гръцко-македонската граница близо до Идомени. 3 хил. мигранти атакуваха границата преди дни
Снимки БГНЕС