Щастливите нещастници

Да им се чуди човек на най-близките до сърцата ни задокеански партньори. Направили в Колумбийския университет мащабно проучавне за щастието по света и ни изтипосали чак на 129-о място от класираните 156 държави. Къде останаха гальовните слова за устойчивото ни демократично развитие, къде е трансатлантическата солидарност, къде е братската помощ и взаимната отдаденост? Къде се изпари дори еуфоричната радост на балканския народ от отхвърлянето на ярема на социализма и тоталитаризма? Къде се запокити онази ведрост на българина със здрави национални корени, който се радваше истински на труда си, на постигнатото с ръцете и ума си, с творчеството и находчивостта си? Няма ги, оказва се. Останали тези "носталгични простотии" там някъде в мракобесието преди повече от четвърт век, което сега и децата ще изучават в училище. За да могат сполучливо да се подложат милите под пресата на неолиберализма и изведат страната ни към още по-сияйни висини - все по-близко до класираните за най-големи нещастници на планетата от Бурунди, Сирия и Афганистан.
Но да оставим този негативизъм, учат ни. Мислете позитивно, казват, и хубавото ще ни облее със свежа благодат като от Боянския водопад. Затова притваряме очи и се понасяме почти виртуално на крилата на мечтите, които са ни се сбъднали и превърнали в красива реалност. В изпълненото с ведрост съзнание незабавно изплува един образ на любим човек. С мъдра ръка ТОЙ постанови на онези, които постановяват (перфектна работа на институциите!) да изхвърлят в бурното море на забравата гадните текстове за забрана на дивото къмпингуване. Сега любителите на натурализма и опияняващия дъх на брезент отново свободно ще развеят тучна плът сред пясъците. Радост и щастие. Какво ти 129-о място, глупости някакви. А онези с хотелите на първа линия, досами колчетата на палатките и подвижните къщички, също ще ликуват и всички вкупом по зова на тръбата ще потеглят, ако се наложи, към урните за единствено правилния избор. Защото ако не го сторят, то може едните да си разглеждат с тъга само снимките от дивото къмпингуване, а другите и да чуят непоносимия за тях рев на булдозерите и къртачните машини.
Ето ти и друг повод за опровергаване на твърденията на учените от Колумбийския университет. Родните ни пенсионери щели да получат за Великден велик подарък към също величествените си пенсии. Искрена радост. Постановено било най-отгоре, пък и идват президентски и кой знае какви избори. С цели 40 лева ще напълнят празните хладилници хората от социалната подводница. Е, не всички, а 60 процента от тях, т.е. някъде към милион и двеста хиляди. Те получавали до 300 лева, а другите благоденствали с повече. Как се живее с тези пари, които за подозрително много народ са доста под трите стотачки, знаят само потърпевшите. Верни на позитивизма обаче, те са щастливи и благославят обезмасленото кисело мляко от оригинално българско сухо мляко. Прекланят се и пред невероятния традиционен вкус на родното сирене от имитиращи субстанции, мажат обилно филиите с българска лютеница от китайско пюре и похапват замразена за поколенията мръвка с учудващо запазени хранителни и вкусови качества. При това намират и време за полезен социален контакт на опашката за плащане на режийните разноски и данъците. Споделят радостта от живота, правят дългосрочни планове за бъдещето и между другото с лекота се разделят с 2-3 великденски добавки накуп. Пари бол, както се казва. Имали хората, дали. Важно е радостта да върви и да се мисли позитивно.
Интересни хора са тези от Колумбийския университет. Поставили на първо място по щастие датчаните. Има нещо гнило тук. Може ли да се обливаш в радост, когато всичко ти е наред? Къде ти е тръпката, къде е сладостта от борбата с живота? Нашенци с тези 40 лева чудеса ще направят. Ще се напраскат здраво с имитационни продукти и от възбуда ще изпаднат в алкохолно опиянение. Ще поканят и деца и внуци, кеф. А тези от западната част на Европа ще мажат тънки сандвичи, ще се канят понякога под час на гости "от-до" и ще дишат чист въздух. На всичкото отгоре и водата била без вредни примеси и излишък на хлор. Няма и мутри да те млатят по кръстовищата, няма и мургави социални санитари да те освобождават от излишните вещи и парични знаци, няма го и Москов да ти мобилизира докрай органичните сили. Защото влезеш ли му в системата, и без пръстов отпечатък може да се превърнеш в субект на миналото.
Не, несправедливо и непартньорски е янките да ни поставят на срамното 129-о място по щастие. Та ние си живучкаме добре в този разкош от мизерия. Напук и противно на опитите на политиците, направо сме щастливо позитивни. А такъв народ лесно се управлява. Нали?!