Огледала

    Отива си една интересна седмица. Случиха се доста неща у нас, около нас и по-надалеч, но всичко в крайна сметка си премина през нас. Дали го усещат и моите приятели от крайната спирка в също краен столичен квартал, където народният парламент свиква своите сесии на чаша кафенце в пластмасови чашки? Не знам, в момента случаят ме отведе далеч оттам. Но добре разбрах мислите им благодарение на "мрежата". Тази велика клюкарница, която не оставя бели петна в съзнанието и дава на хората свободата да споделят мислите и терзанията си от крамолите на деня. Дори да нямат изобщо възможност да влияят върху процесите в разнебитената ни държава, те говорят и всеки нарежда мозайката според своята мъка и надежда.
    Какво съзрях от думите, които поне засега никой не е вкарал в някаква схема за ограничение. Явно използваният от политиците образ с огледалото е впечатлил мнозина. Там са се вторачили избраните от нас публични лица. А въображаемото отражение подсказва онзи "втори план" в живота по върховете, който отвращава обикновените, но все повече мислещи над нерадостната си съдба българи. Те дори не се впечатляват от огледалните скандали, а споделят, че ги наляга тежка сутрешна нега, когато погледнат собствената си физиономия в рамката на най-обективния регистратор. "Кошмар, колко съм остаряла през последните години. А ми предстои операция, за която трябва да се снася на лекарите. Иначе... по общия ред и не се знае", реди дама на почтена възраст. И громи реформата на Москов, оприличавайки я на маска за лице с мед за сладост за пред хората. Която се измива бързо, а кожата пак същата - дебела и мазна. Впрочем най-подходящата за обрулените хълмове на България.
    По болната здравна тема се изказва и пенсиониран лекар и се обявява категорично срещу списъците за категоризирането на заболяванията, тъй като това ще стимулира и без друго вихрещата се корупция. Пита за по-високите цени на лекарствата у нас в сравнение с тези в съседните страни. Не е съгласен човекът и с нелепата квалификация на министъра за "озъбените" физиономии на депутатите от БСП. Но от друга страна е доволен, че левицата най-накрая е показала и зъби в един парламент, където винаги и отколе е имало много послушни беззъби хора, но с дълги и услужливи езици.
    Цитираната от Москов със странен блясък в очите фраза на Ленин, че "...трябва по-малко да се пие" възбужда обаче искрен бунт в душата на редовно употребяващ огнена течност нашенец. Без да прониква в злобния контекст на обидно "трезвите" министерски думи, той проплаква: "Какво ни остава в тази разруха. Посягат и на казаните, ще ги пресушат, както е тръгнало. Суша отвсякъде, а ни заливат с водопади от стабилност".
    По традиция народните депутати във виртуалното пространство са непримирими към г-жа Кунева. Обвиняват я във влаституция и какво ли не още - от зловещата й роля в атомната ни енергетика та до опасността да забърка нови антибългарски батаци в образованието. Та Госпожа министершата (не по Нушич!) явно не се е отказала да громи корупцията. Сега пък дава хоризонт от цели "няколко години, в които рязко да настигнем Румъния" в борбата срещу деликатната обществена рана, в която европейските светци периодично сипват сол с мониторингови доклади. С една дума, първият просветен спец, разбира се, има намерение още много лета да битува в политиката. Защото какво ще правим без нейната експертиза, без коалиционната й отдаденост, разсъждават притеснени от либерализацията в енергийния сектор.
    И този път не се минава без оценка на международното положение. Там с основание притесненията са сериозни. Фрау Меркел като че ли събира доста критики напоследък заради прекалено либералния й подход към имигрантската криза. Препоръчват й между другото и тя да се погледне в огледалото. Четящите и знаещи българи обаче се притесняват изобщо за бъдещето на ЕС. Задават си и въпроса дали евентуален референдум във Великобритания за участието на тази страна в европейското съдружие няма да го тласне към разруха. Не се изключва обаче и вероятността Обединеното кралство да остане в организацията, което ще съхрани привилегирования английски статут и ролята на островната държава като финансова европейска столица. Т.е. залогът не е малък, и това явно добре разбират в Лондон, както и обстоятелството, че при катаклизъм в ЕС образувалият се вакуум бързо ще бъде запълнен от Европейската централна банка със седалище във Франкфурт. Дали ще го допуснат?
    Ето такива работи вълнуват мнозина от българите през тези дни. Огледални!