На едно ниво ли сме с Румъния

Шефът на Световния икономически форум Клаус Шваб казва, че "днес е трудно за политиците да предвидят въздействието на своите действия, което води до ерозия на доверието във взимащите важните решения хора". И това неминуемо е в основата на чувствата на обърканост сред гражданите, което, от една страна, осигурява възход на радикални политически лидери, а от друга, подхранва гнева и ксенофобията на европейците. Изходът според Шваб е да се "възстанови чувството, че всички сме в една лодка". И това на фона на информации отпреди дни, че 1% от населението в света държи повече средства и богатства от останалите 99%. В една лодка?
Самият Шваб оповестява, че взривът в технологиите ще носи нова загуба на работни места на 20 млн. души, а това ще срине отново средната класа, "стълбът на нашите демокрации". Още повече на фона на увеличаването с милиони на потоците бежанци към Запада поради рухващите икономики в Близкия изток и Африка. Дали заради войните или заради спадащите цени на петрола, който е преимуществен доход за тези държави, а може би и заради комплекс от чужди вмешателства, в крайна сметка причината е без значение за потърпевшите.
Всъщност подобни откровения все по-често могат да се срещнат по страниците на сериозните световни медии, но за нас сигурно по-интересно би било да разберем какво мислят съседите. Все пак сме от една черга или поне така си мислим. Струва си да се замислим, когато "Ромъния либера" пише, че "Румъния изглежда парализирана от страха да бъде ангажирана в трудните процеси, които реконфигурират региона" и "нищо не може да я помръдне от летаргията". Защото звучи познато и наблюдавано и у нас. Анализатори в северната ни съседка мислят, че в страната са се изпарили всички амбиции за външна политика, най-вече поради "липсата на вдъхновение на националните лидери". Политика на баланс, "липса на въображение" или просто взиране до последния момент какво ще кажат големите - т.е. изясняване на въпроса "кой води бащина дружина", за да се съобразим в крайна сметка с него? Така бихме казали ние. Национално достойнство, чест или принадлежност към род и родина - тези понятия определено са забвение поради непрестанното втренчване в очите на чужди ментори. А те дали плащат или го правят само краткосрочно, вече не е интересно. Каквато и да е действителността, българите не вярват. Вече и на себе си дори.
Сигурно затова всеки българин би се впечатлил от факта, че в Румъния има млади експерти, често пребиваващи в чужбина, които без никакво притеснение разсъждават върху проблемите на страната си и атакуват компетентно политики, които са пряко свързани с дейността на големите корпорации и банки, обвързани с неолибералната хегемония. Не е често срещано явление у нас докторант от Портмут да казва, че в страната му "борбата с корупцията до този момент бе тема, използвана от политическите и граждански елити, за да легализира неолибералната хегемония". А истината е, че "истинската борба срещу корупцията трябва да се занимава с корупцията на големите корпорации и банки, с нелегитимните атаки срещу социалната държава и причините за корупцията - бедността и неравенството". Ние знаем, че тук е "заровено кучето", но дали гражданите разбират, че това е политиката, която трябва да се води от левицата, защото "левицата не е единствената, която може да се бори срещу корупцията, но само тя може да го прави автентично". Така пишат румънците.
Защо точно корупцията? Защото в Румъния корупцията е считана за национален проблем № 1 и това се насажда от либерално настроените хора с позиции във властта. Корупционните практики имат дълбоки корени не само у нас. Но Владимир Борцун например смята, че политическият елит в Румъния, НПО-тата и медиите с неолиберален дневен ред неглижират корупцията, свързана с едрия капитал. Защото е широко известно, че транснационалните корпорации и чуждите инвеститори сътрудничат с местните корумпирани фирми, за да защитават интересите си. Подкупват се официални лица и управляващи за добро място под слънцето за техни стоки на румънския пазар. Създадените органи за борба с корупцията, за които много се шуми и у нас, всъщност се отнасят само до корумпираните румънски политици. Но те често действат заедно или под натиск на чужди интереси, особено когато става въпрос за големи проекти. Целта винаги е постигането на големи печалби и това е "логиката на големите корпорации" и те няма да се спрат при постигането й, ако трябва да се даде подкуп. Битката с корупцията, от друга страна, "легитимира най-бруталния режим на икономии в Източна Европа" счита Борцун. Неолибералните политики на управляващите бяха платени от редовите граждани чрез запазване на ниски пенсии и ниски работни заплати, свиване на разходите за обществени услуги или лошо финансиране на здравеопазването и образованието.
В същото време не бива да се забравя, че корупция има и на битово ниво и тя процъфтява. Лекари взимат рушвети, в съдебната система си е повсеместна практика, при катаджии и служители на МВР също, списъкът е дълъг. Но същността на проблема е в извода, че "икономиите не са нищо повече от една легализирана кражба на социалната маса". И тя се извършва от управляващите спрямо редовите граждани, които плащат за кризите. Независимо дали живеят в Румъния или в България. Щом 1% са натрупали колкото 99%, значи се "краде от бедните, за да се даде на богатите". Такава е логиката. А неолиберализмът е теорията, която е основа за такива политики. Тя винаги се съпътства от реторика в полза на бизнес и предприемачи. По този начин културата на печалба на всяка цена, издигането на материалните придобивки като единствена житейска цел, подкрепата с предимство за бизнес средите и оправдаването им, когато престъпят закона, са все практики, които не само разделят обществото - и в Румъния, и у нас, но водят до деградация на нацията. До загуба на вяра в институции и правителство. До закърняване на чувството за справедливост и устойчивост на народа. А бедността и неравенството са всъщност структурните причини и за корупцията, и за застоя в развитието на балканските страни, и за това, че Румъния и България са най-бедни в ЕС. Но ако в Румъния има успехи в битката с корупцията по високите етажи на властта (биват арестувани и осъждани министри и дори експремиери), у нас и това го няма. Друг е въпросът дали в Румъния мерките не са публично посочване на единични случаи, за да се консолидира допълнително неолибералната политика, питат млади румънци. Проблемът е дали млади българи си задават подобни въпроси...