20 Октомври 2021сряда13:35 ч.

На фокус

Газовият хъб или как катастрофира една илюзия

Без обосновка и разчети, без идея откъде ще взема газ и на кого ще го продава, "проектът" и неговото медийно лице забавляват Европа цяла година

/ брой: 28

автор:Светла Василева

visibility 1674

Историята около газовия хъб, която се развива пред очите на българското общество повече от година, има големи шансове един ден да влезе в учебниците като пример за това как не се прави инфраструктурен проект. 
Всичко започва на 10 декември 2014 г., когато на заседание на Министерския съвет премиерът Борисов анонсира идеята си за изграждане на газов хъб на Черно море, след като Русия вече е обявила, че спира проекта "Южен поток". До този момент в българското публично пространство няма и намек за подобно строителство. От стенографския запис на заседанието (виж карето) става ясно, че кабинетът е изпаднал в безтегловност, а Борисов е в паника. Той

дава смешни нареждания

на вицепремиера Томислав Дончев да напише писмо до еврокомисаря Марош Шефчович, съобразено "с всички евроатлантически ценности", каквото и да означава това в конкретния случай. С писмото българското правителство ще предложи на Европейската комисия (ЕК) да ни построи хъб, да плаща газа, който ще постъпва в него, и да го разпределя. Казано по друг начин, кабинетът, в разрез с всякаква логика, предлага на ЕК да стане обикновен търговец и разпределител на газ. На Русия отрежда да прокара газопровода си до входна точка на наша територия за нейна сметка. А ние чрез интерконекторите, в зависимост от конюнктурата на пазара, ще разпределяме газ, превръщайки се в диверсификатори номер едно на Европа.
Предложението е дръзко и жалко. Дори арогантно в своя непрофесионализъм. По същество това е илюзия с претенция за реалистичност и осъществимост, качества, каквито към онзи момент, че и до днес, не притежава. Поради

няколко съществени причини
 
Първо. Реалните газови хъбове се изграждат там, където си дават среща големи обеми и различни по произход потоци от газ. Където има възможност за нагнетяването, съхраняването, управлението и пренасочването им чрез реверсивни и интерконекторни връзки. Става дума за стотици милиарди кубични метри синьо гориво.
Второ. Освен гарантирани доставки, хъбовете имат нужда и от много и постоянни потребители.
Трето. Задължително условие е наличието на трайно установени добри правила за търговия, работещо законодателство, ясна регулаторна рамка и либерализиран пазар.
Нека видим кои от тези три условия са изпълнени, така че мегапроектът на премиера Борисов да може да напусне зоната на мечтите и да се превърне в реалност. Към момента на огласяването му България разчита на газ от спрения газопровод "Южен поток", от собствен добив и "ако Гърция дойдат, направят някой ден пристанища за втечнен газ, дойде по-евтин газ отнякъде - или от Израел, или от Катар, или откъдето и да било" (виж карето).

Всъщност газ няма

Действащи реверсивни интерконекторни връзки и хранилища (освен Чирен) - също. Всичко е в бъдеще пожелателно време още от 2011 г., когато в енергийната стратегия на страната изрично е указано, че предстои изграждането им.
Проблемите с потребителите не са по-различни от тези с доставчиците. Премиерът Борисов мечтае да диверсифицира Европа, но в действителност дори съседите ни нямат нужда от нашия газ. Румъния има собствен добив, добре развита мрежа, хранилища и пряка връзка с газовия хъб в Австрия. Гърция има ниско потребление, притежава терминал за внос на втечнен газ и може да купува откъдето си реши. В Македония и Сърбия потреблението е ниско. Що се отнася до Турция, тя получава газ по "Син поток" и не само от него, освен това има общи граници с Азербайджан и Иран, откъдето може да внася директно без посредници.  
Строителството на хъб заради самия хъб

без достатъчно потребители и доставчици

е безпредметно и неоправдано. Както и изказвания от типа - ние ще развиваме инфраструктурата, пък който иска, нека я ползва. Оказва се, че такъв интерес не е заявяван от страните, които добиват газ - Азербайджан, Туркменистан, Египет, Израел, Иран. Даже Турция не проявява интерес да транзитира през българска територия.
Нека допуснем все пак, че имаме осигурени и газ, и потребители. За да се получи идеята с хъба и България да се превърне в енергиен център, има още едно съществено условие - наличие на либерализиран газов пазар, добри търговски практики, гарантиращи достоверност на сделките, работещи правила и съдебна система. За съжаление либерализацията на българския газов пазар е само формална и на книга. Де факто той е затворен и доминиран от един доставчик. Системата е така организирана, че не допуска конкуренция. Самата идея за търговия чрез хъб присъства в един-единствен секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията от 2014 г., който разглежда какво отражение има тя върху ценообразуването. При този вид търговия цената се формира в резултат на постигнато равновесие между търсенето и предлагането (от няколко доставчика) или от т.нар. конкуренция газ срещу газ (Gas-on-Gas Competition - GOG). Цената се определя за различни периоди от време (ден, месец, година). Това са

непознати и неприлагани

практики в България, която до момента работи на база двустранни дългосрочни договори за доставка с цена, обвързана към цените на петрола. Казано иначе, страната ни няма опит в такъв тип търговия.
Въпреки изброените обективни фактори, които правят идеята за хъба ексцентрична, Борисов се втурва да търси поддръжници. Още на 16 декември 2014 г. той се среща с канцлера Меркел, но не получава от нея категоричен отговор. В началото на 2015 г. при среща с еврокомисаря по регионална политика Корина Крецу Борисов заявява, че България има амбиции да се превърне в страна, която добива и изнася енергийни суровини и "вече говорим за газови магистрали". На европейския форум в София, посветен на свързването на страните от Югоизточна Европа с европейските енергийни системи (февруари 2015 г.), той официално представя идеята и за пръв път оповестява колко ще струва проектът - 2,2 млрд. евро.

Теменужка Петкова признава

че не са правени разчети каква сума ще искаме от плана "Юнкер", колко може да осигури страната и дали ще се търсят кредити. През март 2015 г. рисунка с газовите трасета и интерконектори, правена от Борисов, "украсява" кабинета на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Това е разказано в публичното пространство като знак в подкрепа на премиерските амбиции.
Ако сложим настрана еуфоричното говорене, ще видим, че предприетото от кабинета Борисов е отчаян опит за излизане от ситуацията, при която мегапроектът "Южен поток" е загубен, а в добавка Русия е заявила, че от 2019 г. спира и транзита на газ през Украйна. Всичко това не само ни изхвърля встрани от енергийната карта на Европа, но и означава, че българската транзитна инфраструктура - 8 компресорни станции и 800 км тръби, става ненужна и може да бъде превърната в скрап. Към негативите добавяме и нереализирани приходи в размер на 120 млн. лв., които получаваме сега от транзита. Съвсем отделен е въпросът за загубата на работни места.
На 10 декември 2015 г., точно година след първоначалното анонсиране на проекта, от изказване на Томислав Дончев става ясно, че едва тази пролет се очаква да има отговори на въпросите откъде ще идва газът за хъба. Междувременно Марош Шефчович и ред енергийни експерти заявяват, че за България приоритет трябва да бъде добрата свързаност със съседните страни и чак след това да се мисли за хъб. Като потвърждение за нагласите на ЕК дойде публикуваният (на 19 януари т.г.) списък с одобрените енергийни проекти, които получават финансиране от специалния фонд, известен като "плана Юнкер". Сред тях не е хъб "Балкан". Единствено "Балкантрансгаз" получава 850 000 евро за модернизация на инфраструктурата си. Официален коментар на българските власти до момента няма. Защо ли?


Заседание на Министерския съвет от 10 декември 2014 г. (Стенографски запис)

Бойко Борисов: ...предлагам вицепремиерът Дончев още днес писмено да изпрати на комисар Шефчович предложение от България, съобразено с всички евроатлантически ценности, като предлагаме на територията на България там, където излиза тръбата на "Южен поток", Европейската комисия в унисон със стратегията за общ енергиен съюз на Европа да финансира хъб, където Европейската комисия да плаща, така както Турция, газта, идваща от Русия, и на базата на общия енергиен съюз да я разпределя съответно за Сърбия, Македония, Гърция, Украйна, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и България.
Предложението ми е точно в унисон и с плана Юнкер, и с общия енергиен съюз, и с абсолютната диверсификация. Защо? В този хъб ние можем да вкарваме нашата газ, която си взимаме или си добиваме в Черно море от "Галата", дай, Боже, от "Силистар", от "Терес", от "Хан Аспарух", от Ловеч и от други места. Финансирайки сега интерконекторите за Гърция, за Турция, за Сърбия, на практика от този хъб във всички посоки реверсивно може да тече газ от тези, които идват по линия на "Южен поток" и от тези, които излизат съответно пък. Ако Гърция дойдат, направят някой ден пристанища за втечнен газ, дойде по-евтин газ отнякъде - или от Израел, или от Катар, или откъдето и да било, по тези реверсивни тръби, ние съответно взимаме по-евтин газ и пак разпределяме нагоре. Никъде нямам слабост в позицията, никъде. Официално, писмо веднага до Шефкович.
...Европейската комисия плаща за този хъб, правим на Варна разпределителния център по енергийния съюз и сме номер едно диверсифициращи Европа, изпълваме със съдържание. Руснаците да си докарат "Южен поток", ние нямаме ангажимент към тръбата до нашите граници, да си я построят, ще им съдействаме, и от там си взимаме газта, не ние, не България, а Европейската комисия я разпределя...

Повишават пътните такси за камионите

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 201

Бизнес и синдикати на общ протест срещу скъпия ток

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 201

Правителството ще тегли още 500 млн. заем

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 201

Макрон иска шест нови ядрени централи

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 201

Опозицията в РСМ води на местния вот

автор:Дума

visibility 228

/ брой: 201

Полша клекна пред Брюксел

автор:Дума

visibility 295

/ брой: 201

Протести в Ливан срещу действията на "Хизбула"

автор:Дума

visibility 189

/ брой: 201

Лечение

автор:Павлета Давидова

visibility 286

/ брой: 201

История от камъчета

автор:Велиана Христова

visibility 286

/ брой: 201

Човек, пълен с добрини

автор:Димитър Копривленски

visibility 291

/ брой: 201

Радев е гарант за промяната

автор:Дума

visibility 285

/ брой: 201

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ