Рода от първи пояс

Бойка АСИОВА

При случайна среща с Иво Хаджимишев той ме попита какво правя. Казах му, че съм намислила изложба на моите герои и прототипи и посланието ще е: "Човеци, чиято история е разказана, остават живи." Веднага ми предложи да я направи. Изпратих му няколко снимки и той ми писа следното: "Снимките са прекрасни сами по себе си. Като се прибавят към тях историите, те стават безценни."  С голяма мъка редуцирах големия брой снимки до 42. Маестрото благослови и помогна фотоизложбата да стане такава, каквато е. Изпипана професионално, респектираща. Населена с чисти лица, едни са ми кръв, други познавам лично, трети изрових от чужда памет.
Дълго питах и разпитвах, всички се отнесоха с доверие към идеята ми и ми помогнаха. Някои бяха особено мили. Например внучката на Петър Цуцуманов Таня. Тя е дъщеря на именития Владимир Трендафилов, самата е актриса и пази у дома си изключително ценни свидетелства за потеклото си по майчина и бащина линия. Та тя ми даде снимки на дядо й. Петър ЦУЦУМАНОВ е първият народен представител от Разлог след освобождението на града от турско. Бил е депутат в XXII ОНС (1927-1931), основател на Популярната банка в града. Останал е в паметта на старите граждани като умен, почтен и находчив мъж, неизкористен от властта. Жена му Кръстана е била учителка. За нея Костадин Лагадинов споделя, че я слага в личния си олтар наравно с майка си. И Костадин ЛАГАДИНОВ присъства със сватбената си фотография от книгата ми "Да убиеш Сталин". Някак си всички снимки се навързаха една с друга, историите на героите се преплетоха пред очите ми. Когато откривахме изложбата, заявих пред моите съграждани, че хората, които ни гледат от стените, и ние в залата сме рода от първи пояс. Така го почувствах със сърцето си и виждах съгласие в очите на публиката в читалището в Разлог. Беше много вълнуващо. Една приятна възбуда, че се случва нещо интересно, че ще видят нещо неизвестно им. Атанас Терзиев доведе фамилията си. Сестра му, децата им и внуците им - всички се запечатаха пред образите на майка му и баща му Мария и Иван ТЕРЗИЕВИ. Те са от Баница, светла им памет, невероятни разказвачи. Още ми звучат разказите им, наситени с много мъка. Семейство Терзиеви, бежанци от Егейска Македония, намерили пристан в Майка България след Голямата европейска война. Донесли на раменете си по един кат дрехи, мекия си серски говор, песни, пълни с жал по родното гнездо, и куп истории, които оживяха в "Сребърна пара" и "Да излъжеш дявола".
Дедо ЮРДЕ, моят дядо. За него мама казва, че "знаеше на тая дуня сичкото и на оная половината". Неграмотен, подписвал се по тескерета и данъчни книжа с палец, издълбаваше Ю на сечивата си и превърна буквата във фамилен герб. Познаваше добитъка си до девето коляно. С еднаква любов слагаше на коленете си агнета и внуци. Живееше по законите на четирите сезона. Той целият е в "Мир вам, сто врабчета", набърква се в "Рецепта за камбана", притуря и от своето в "Мъжко можене".
АДЕМ, албанецът, който кой знае кога и как изпаднал в родния ми град. Скрил се бил от кръвно отмъщение през девет планини в десета. Всички деца пресичахме градинката край училището и в неговата бозаджийница изпивахме по малка чаша боза за 4 ст. Един ден на вратата увисна катинар. Екстрадиран бил. За да си получи полагаемата се според закона на племето му смърт. Заради тази история предприех преинтересно пътуване в Албания. Щастливият случай четирийсет години по-късно ме направи свидетел на истинско кръвно помирение между два враждуващи рода в двора на черквата в село Хаймел край Шкодренското село. Адем е главният герой в романа ми "Яловата вдовица". Адем и Враница - невероятна любов, и още куп съдби в една силно разклонена балканска история.
Султана И Войно САКАРЕВИ от Добринище. "Дедо Войно лекуваше очебол с баене и изворна вода. Изваждаше от една торбичка дребни камъчета и ги нареждаше около болното око. Преди това намазваше мястото с меча мас. Беше се борил с мечка. Грабнала му тя брав от стадото. Настигнал я той и задърпал живата още овца. Дедо Войно и кучето от едната страна, мечката от друга. Накрая надвил стръвницата, разпрал я и извадил маста й."
Бога ми, не съм сигурна - това за мечката видяла ли съм го или съм го измислила! Но Дедо Войно е в компанията на такива като него в "Лудовица", сборник с разкази.
Лорд Пиърс О`МАХОНИ и Атанас ПОПФИЛИПОВ, роден в с. Бачево, Разложко. Мъжът с фасон на европеец е бил сред десетките деца, намерили подслон в сиропиталище "Св. Патрик" в София след погрома на Илинденското въстание. Дойдох в България, намерих клети деца, чиито родители били зверски изклани, пише ирландецът, в чиято биография на политик са записани 17 мандата депутат в Британския парламент. Сред по-будните възпитаници благодетелят забелязва Атанас Попфилипов и го взема да учи в Лондон. Лекар, дълги години живял в Кения, д-р Филипов умира в Кипър. Личната история на малкия Атанас разказах в документално-публицистичния филм на БНТ "Живата книга".


Сватбата на Костадин и Драга Лагадинови в началото на 1945 г.


Лорд Пиърс О`Махони и Атанас Попфилипов, вдясно

 Семейство Терзиеви, бежанци от Егейска Македония

Юрде Бонков, дядо ми

Адем, албанец

Петър Цветков (в средата седнал) с учредители на популярната банка в Разлог