26 Март 2019вторник21:35 ч.

Гимназистка ли е Обама?

/ брой: 227

автор:Иво Атанасов

visibility 2137

"Аз командвам най-силната армия, която светът познава!", заяви в речта си пред Общото събрание на ООН президентът Барак Обама. И какво от това? Въпросът изниква не за да иронизира безславното изхлузване на тази армия от войната във Виетнам, нито пък за да припомни неуспехите й в Афганистан, Ирак и Сирия. Смисълът му е да се изясни станал ли е светът по-сигурно място за обитаване след тази гръмка констатация.
Преди четвърт век и малко повече се смяташе, че противостоенето на двата пакта - Варшавския договор и НАТО, може да се окаже гибелно за човечеството. Студената война бе отприщила надпревара във въоръжаването, в резултат на която бе натрупан арсенал, гарантиращ не една, а по сто смърти на всяко живо същество на планетата. Великите сили осъзнаха, че в ядрена война не може да има победител, независимо кой ще нанесе първия удар. Заговори се за разведряване и разоръжаване, по взаимно съгласие някои видове оръжия бяха унищожени, а дислокацията на други - променена. Шансовете за мирно съвместно съществуване на двете системи с различен обществен строй сякаш се увеличиха.
Надеждите за свят без войни станаха още по-големи след промените в Източна Европа. Единият военен блок вече го нямаше, което предполагаше огромните разходи за производство на оръжие да се пренасочат за добруването на народите. На САЩ и Русия им оставаше да бдят до ядрено оръжие да не се докопат страни, чиито режими биха се изкушили да го употребят, както и да координират усилията си срещу тероризма. Подобна готовност можеше да се поддържа, дори ако военните бюджети бяха значително съкратени, което пък би позволило преобладаващата част от инвестициите да се влагат за по-добри решения в здравеопазването и образованието, за търсене на алтернатива на изчерпващите се енергийни ресурси, за борба срещу глобалните промени в климата, за мирно овладяване на космоса и т.н.
Ако всичко вървеше според договореностите между двата колоса, светът наистина щеше да си отдъхне. Само че те се оказаха уловка за разширяване на едни сфери на влияние и стесняване на други. В замяна на обединяването на Германия например НАТО не трябваше да се разширява на изток. В него обаче влязоха прибалтийските държави, страните от Вишеградската четворка, а също и Румъния и България. Проблемът не е само в неспазените споразумения - това го е имало и ще го има, стига седналите поне от едната страна на масата за преговори политици да са достатъчно наивни или пък да нямат кой знае какъв избор. По-важно е защо беше нужно това, нали социализма вече го нямаше, демокрацията беше установена, нямаше кой да застрашава световния капитализъм? Нали и Русия е вече капиталистическа държава, защо НАТО трябваше да стигне до границите й, а американците дори да наложат своите виждания в Украйна?
Значи дилемата въобще не е била социализъм-капитализъм или пък тоталитаризъм-демокрация. Тези противопоставяния са били само претекст САЩ да разширяват влиянието си, превръщайки се в световен хегемон. При Горбачов и Елцин тази претенция се реализираше безпрепятствено. Путин обаче даде откат. Неговата политика за възраждане на руската мощ не само разтърси щатското самочувствие, но и постепенно възстанови многополюсността на света. Това можеше да се приеме за нормално, ако не беше толкова опасно. Нормално е, защото еднополюсен свят няма как да съществува дълго. И е опасно, защото за евентуален конфликт помежду си полюсите сега разполагат с много повече и по-мощни оръжия, отколкото в края на Студената война. И тъй като президентът Обама говори пред Общото събрание на ООН, сякаш нищо не се е променило, заявявайки, че като командващ най-силната армия няма да се колебае да действа едностранно и със сила, ако се наложи.
Едностранно, като че ли полюсът е все още един! Ето как светът се върна към онази несигурност, която цареше по време на Студената война. Загубено бе страшно много време и колосални ресурси. И сега отново трябва да се убеждаваме, че ядрената война не може да излъчи победител. И че пред бойните действия за предпочитане е мирното съвместно съществуване. Само че вече не между страни с различен обществен строй, а между държави от една и съща система - капиталистическата, но принадлежащи към различни сфери на влияние.
Впрочем, Обама може и да е наясно с новите реалности, но се чувства длъжен да показва мускули. За да опровергава, че "не се държи като гимназистка, изоставена от приятеля си", и че "не е изплашено дете, закриващо очите си при филм на ужасите" (http://nypost.com/2015/09/30/putin-wants-to-humiliate-obama-with-airstrikes-in-syria/). И тъкмо това е опасното. Президентът може да иска разумни действия, но да е натискан да действа неразумно. От онези, чиито джобове ще олекнат от загубената световна хегемония.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

Парламентът поема контрола над "Брекзит"

автор:Дума

visibility 32

/ брой: 59

Америка прие закон срещу руския газ в ЕС

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 59

Заплашиха кметства в германски градове

автор:Дума

visibility 20

/ брой: 59

Румънците забогатяват

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 59