11 Декември 2018вторник05:40 ч.

От редактора

Призванието да си поет

/ брой: 227

автор:Боян Бойчев

visibility 1646

Бедни ми, бедни, многострадални поете! Пак е твоят празник. Какъв подарък си направи? Успя ли да измолиш от богат спонсор (защо забравихме българската дума "спомоществовател"?) малко парици, за да издадеш стихосбирката си, която после да раздадеш на близки и приятели? И кому рецитираш своите стихове, докато народонаселението в шамански унес повтаря припева на поредното чалга парче? И въобще намираш ли време да пишеш стихове, докато работиш на две-три места, за да свържеш двата края? Съумя ли да излееш душата си върху белия лист, открадвайки скъпоценни часове от съня си - било сутрин, било вечер? Нали стиховете с душа се пишели. Или вече продаде душата си на дявола, на жълтия дявол? И дали все още се надяваш света да промениш със своите стихове?
Основният упрек към поетите е, че все били неразбрани. Че все в облаците летели...
Бъди, поете!
Защото имаш призвание. То е в Ботевото прозрение, че "тоз, който падне в бой за свобода,/ той не умира", когато робски търпим. То е във Вапцаровата вяра в утрешния ден, когато сме загубили усещането за настоящето. То е в Гео Милевия и на останалите септемврийски поети протест срещу терора и потискането на свободата, когато страхът сковава. То е в Смирненската съпричастност към бедните и онеправданите, когато сме запленени от лъскавите витрини на моловете. То е в Дебеляновия скръбен копнеж по родния дом, когато все повече се обезродяваме. То е в Яворовата чиста обич, когато всички говорим само за секс. То е в Лилиевия копнеж към природата, която ние алчно унищожаваме. То е във Вазовата чиста и възторжена обич към България и всичко българско. То е в Славейковата философия да бъдем силни, когато се чувстваме слаби и безпомощни.
Преди време един известен наш поет с болка сподели, че мисията на поезията  да промени света била силно преувеличена. Не знам дали е така. Във всеки случай трябва да опитаме. От нас зависи.
В началото бе словото. Така ще бъде до края. Дали обаче написаното ще остане, зависи от теб, поете! Дали това ще бъдат стихове или просто думи. Думи, разпиляни по вятъра.

Искаме да останем и да създадем семействата си тук

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 240

Няма доставчик за храна на войската

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 240

Родителите на деца с увреждания - "Човек на годината"

автор:Дума

visibility 35

/ брой: 240

Опасност от нова катастрофа край Своге

автор:Дума

visibility 50

/ брой: 240

ВОДАТА ПОСКЪПВА

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 240

"Булгаргаз" поиска 3,5% по-скъп газ от Нова година

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 240

Фермерите длъжни да колят животните си по заповед на БАБХ

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 240

Вдигнаха ставките за подпомагане на малките планински ферми

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 240

Макрон обяви извънредно икономическо положение

автор:Дума

visibility 14

Приеха Пакта за миграция

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 240

Разрешиха на Великобритания да не напуска ЕС

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 240

Кратки новини

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 240

Завинаги на 25

visibility 89

/ брой: 240

Една векове таена омраза

автор:Славчо Кънчев

visibility 118

/ брой: 240

Нулев резултат от мерките срещу мръсния въздух

visibility 58

/ брой: 240

С програми срещу смога

автор:Деси Велева

visibility 52

/ брой: 240