21 Март 2019четвъртък12:46 ч.

Според Меркел да си християнин е смелост

/ брой: 217

автор:Иво Атанасов

visibility 2005

Новините за мигрантите все повече заприличват на военни сводки от бойните полета. Началото не предвещаваше - но само за повърхностните - нищо лошо. Европа е голяма и силна, ще даде подслон на всички съгласно хуманните си ценности, въплътени в регламенти и конвенции. На гарите кметове с микрофон в ръка приветстваха прииждащите, посрещаха ги с плюшени мечета и торти. Но напливът се засилваше дотолкова, че приемащите страни започнаха да спират влакове, да затварят граници и да издигат стени по протежението им. Правителства скочиха срещу гласуваните в Брюксел квоти за разпределение на пристигащите. Те пък скочиха срещу оградите. Властите отговориха с водни оръдия и сълзотворен газ, но това имаше само временен ефект. Видяхме мигранти да се запасяват със самоделни бомби, за да си проправят пътя, а в знак на недоволство някои дори разрушиха хотела, в който бяха настанени. Заснетите отвисоко клипове вече напомнят цунамито във Фукушима, което не заобикаля, а помита всичко пред себе си.
Това не беше трудно да се предвиди. Можеше в регулациите и споразуменията да залегнат и количествени измерения, извън които ценностите и принципите вече не са онова, което си мислим, че са. Осемстотин милиона по света страдат от недохранване. Защо не ги приемем в Европа, та поне да не си лягат гладни? Или спрямо тях хуманизмът ни издиша? Едва ли. Безкрайно ясно е, че в такива мащаби няма как да стане. Но нима не е същото и с мигрантите? Има предели, отвъд които устоите на Стария континент хлътват. И не толкова социално-икономическите. По-страшен е рискът Европа да промени необратимо генната си карта и да се откъсне от християнските си корени.
Марксистката парадигма предвиждаше разцвет и сближаване на нациите. Сближаване, но първо - разцвет. Сега на сближаването му казваме интеграция. За разцвет не говорим, но се подразбира, че който влезе в територията на цъфтежа, ще се приобщи към красивия европейски букет. Само че Земята е населена от близо две хиляди народа, намиращи се на различни етапи от своето развитие. Времето на приетите у нас гръцки, чилийски и какви ли не още политемигранти, на студенти от развиващите се страни, част от които, най-вече - чрез смесените бракове, оставаха тук, показа, че интеграцията не е невъзможна. Но всичко зависи от спецификата на имигрантите от съответната страна и особено от мащабите на процеса. Компактните маси, идващи от изостанали райони, трудно се интегрират. То е като на радио, работещо на девет волта, да се постави батерия от шест волта. Или обратното. В първия случай не може да свири, а във втория - изгаря. Не сполучихме дори с ромите, които са по нашите земи от векове и за чието развитие и сближаване предишният строй хвърли огромни усилия. Към края на социализма бе отчетено, че само 40 на сто от тях са интегрирани в достатъчна степен. Тези дни и бившият румънски президент Бъсеску заяви, че страната му не е успяла да интегрира ромите, камо ли пък мюсюлманите. Да не говорим за драстични случаи като този със Саркози, който безцеремонно експулсира големи групи роми от Франция, признавайки, че не може да ги приобщи.
Проблемът става още по-сложен, когато мигрантите са толкова много и се чувстват дотам силни, че не само не приемат порядките на гостоприемника, но и дръзват да му налагат своите собствени. В немския град Покинг те настояха да се забрани на ученичките да носят къси поли и мини шорти. Това оскърбявало чувствата на младежите, изповядващи ислям, и можело да ги подтикне към насилие спрямо девойките. В Мюнхен изпратиха петиция за отмяна на традиционния бирен празник Октоберфест. Във Вупертал, а доста преди това - и в Лондон, млади ислямисти патрулират с оранжеви жилетки като "полиция на шериата". Опитват се да "превъзпитават" местните и да им налагат собствените си представи за морал. Подобни примери има много и навсякъде - от настояването да се премахне свинското от училищните столове до изискването да се забрани на девойките да плуват в часовете по физическо.
На дискусия в Берн миналата седмица канцлерът на Германия бе попитан как "ще защити Европа и нашата култура от ислямизация". А г-жа Меркел отговори, че не укорява никого за изповядването на мюсюлманската вяра. И още: "Но трябва да имаме и смелостта да кажем, че ние сме християни" (http://www.bild.de/politik/inland/angela-merkel/muessen-wir-angst-vor-dem-islam-haben-42495812.bild.html). Добавката не звучи никак утешително. Сякаш сме се върнали две хилядолетия назад, та отново да събираме кураж да си кажем, че сме християни. Впрочем, и това беше лесно да се предвиди. И да се предотврати. А може би все още може.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

Пак отлагат срока за концесията на летището

автор:Дума

visibility 246

/ брой: 55

5000 таксита на протест срещу чужда компания

автор:Дума

visibility 270

/ брой: 55

Появи се и трети кандидат за бизнеса на ЧЕЗ в България

автор:Дума

visibility 268

/ брой: 55

"Росатом" готова да строи АЕЦ "Белене" само с печалба

автор:Дума

visibility 238

/ брой: 55

Гигантска експлозия в химически завод в Китай

автор:Дума

visibility 0

US-бомбардировач прелетя край Русия

автор:Дума

visibility 40

Нова Зеландия забрани полуавтоматичните оръжия

автор:Дума

visibility 96

Лидерите на ЕС решават днес дали да отложат Брекзит

автор:Дума

visibility 98

Страховитата система на забавачките

автор:Деси Велева

visibility 182

/ брой: 55

Не е за вярване - днес цензурират и цар Борис III

автор:Христо Георгиев

visibility 474

/ брой: 55

Събудете се, политици!

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 55