29 Март 2024петък17:20 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Легенди

Мистер Сенко - аристократът от народа

"Магьосничеството" е моя професия, от която живея, но и хоби, с което си почивам, казваше великият български илюзионист

/ брой: 36

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 4005

Евстати Христов Карайончев - Мистер Сенко, е роден на 12 февруари 1905 г. във Враца. От малък остава сирак и е принуден с много труд да изкарва прехраната си. Един ден се озовава в София, където узнава, че в цирка търсят метачи. По онова време в столицата гастролира френски илюзионист, който се подвизава под псевдонима Мистериозния турчин. Когато асистентът му заболява, той взема за свой помощник малкия Евстати - будно и любознателно момче, което отдавна е привлякло вниманието му. Така бъдещият майстор е посветен в тайните на илюзията. Французинът си заминава и "завещава" на Сенко една илюзия. С тази единствена илюзия самонадеяният млад артист тръгва на обиколка из страната. Дава представления в училища, плевни, та дори и в автобуси. Постепенно трупата около него нараства, към първата илюзия се прибавят още няколко, които Сенко сам измисля и изработва реквизита за тях. Евстати, чийто прякор винаги е бил Сенко, започва по примера на своя пръв и единствен учител да се нарича Мистериозния Сенко. Постепенно създава цялостен спектакъл. Представя над 20 илюзии и 40 фокуса. Трупата му наброява вече десет души. Някои от най-известните му илюзии са "Електрическият стол", "Разрязване на жена с циркулярен трион" и "Сваляне на главата". За последната илюзия той получава през 1961 г. в Индианаполис специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. По изрично настояване показва "Сваляне на главата" и в Холивуд пред най-големите звезди на американското кино. Заснет от щатската кинохроника, той става световна знаменитост. Мистер Сенко е почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от годината на създаването му. Почива на 26 юли 1987 г. в София.

Беше началото на 1975 г. Предстоеше 70-годишният юбилей на Мистер Сенко. В онази далечна година бях стажант-репортерка във в. "Отечествен фронт" и маститите журналисти, които много строго, но добронамерено ме въвеждаха в тайните на занаята, решиха, че е дошло време да ме изпратят на "бойно кръщение" - да направя интервю с великия маг. С лека детска наивност и голяма доза любопитство поех задачата (то нямаше и друг начин) и си уговорих среща със знаменития артист, три пъти по-голям по възраст от мен и прочут по целия свят. Днес си мисля, че сигурно в съзнанието си съм го възприемала по-скоро като персонаж от някакъв приказен паралелен свят и всичко ми се е струвало игра.



В уговорения час заедно с фоторепортерката позвънихме на вратата на къщата му, близо до хотел "Хемус". Отвори ни лично - пъргав, засмян, любезен, и ни въведе направо в своята стая на магиите - всичко беше буквално натъпкано с всевъзможни вещи и предмети за фокуси. На едната стена имаше огромно огледало, пред което маестрото правеше своите "тренировки". Демонстрира ни няколко номера с карти, с топки, пояснявайки как внимателно следи в огледалото какво вижда публиката. След това започна да ни развежда из стаята и да ни подава различни вещи - едни гръмваха при докосване, други "избухваха" в цветя, шалчета и различни фойерверки. Изобщо - още в първите 10 минути напълно ни взе ума. И, разбира се, часовниците - моментално изчезнаха от ръцете ни, без изобщо да се усетим. После в разговора стана ясно, че той обожава този номер и най-вече - да вижда широко отворените, невярващи очи на хората, щом установят липсата им.
Когато го попитах: "Илюзия ли е човек да бъде на 70 години?", той се разсмя от сърце и отвърна: "Имам един колега, роден на 11 февруари, той навърши 100 години и започна да пише мемоарите си..." И ми подаде визитната си картичка, на която беше изписано: "Мистер Сенко - без адрес, без телефон, без грижи, но с пари."
Разговаряхме надълго и нашироко - нито той, нито ние си гледахме часовниците, защото интересните истории, които отключваше всеки мой въпрос, нямаха край. Когато най-сетне си тръгнахме, любезният домакин дойде да ни изпрати. Но каза, че не може да си отидем, преди да сме видели неговото куфарче с магии, винаги готово в колата му, което му отваря дори най-високите врати. Заведе ни отзад, в гаража на къщата, разтвори багажника на мерцедеса си и там наистина се мъдреше куфарче с "дежурни" магии.

10 000 представления

бележат богатия творчески път на Мистер Сенко. 50 години беше обикалял надлъж и нашир земното кълбо. Затова имаше много точна преценка за хората, народопсихологията, за интересите и реакциите на публиката в различни страни. Манталитетът на хората е различен, както езикът и външният вид, отбеляза той. По неговите думи интересно се държи руският човек, съветският зрител, хората се радват при правенето на магии, публиката съчувства и от самото начало е омагьосана. Русия и СССР са дали едни от най-добрите магьосници и там това изкуство е на високо ниво, а като зрител съветският човек проявява една великолепна непредубеденост, една наивност в добрия смисъл на думата, възторжено разказваше Сенко.
Южнякът обаче, независимо дали е европеец, бразилец или африканец, има приблизително следното поведение: аз съм платил своя вход, искам да се оставя да бъда изненадан; човекът, който се намира на сцената, трябва да покаже нещо, защо да се интересувам как го прави - твърдеше именитият илюзионист.
В Северна Америка публиката се държи скептично към всичко, което идва от Европа, смяташе той. Но даде за пример свое гостуване в Индианаполис, САЩ. На едно представление погледът му се спрял върху зрител, който се бил приготвил да пише нещо. В първите 3 минути на спектакъла той изпуснал молива си на земята и го вдигнал едва по време на паузата. На другия ден гостуващият артист прочел във вестника една от най-хубавите критики за себе си.
Мистер Сенко

обожаваше своята публика

казваше, че е готов на всичко за нея. Изтъкваше, че хуморът му помага да показва и най-сложните неща като нещо просто. "Магьосничеството" е моя професия, от която живея, но ако се намирам сред непосредствени и приятни хора и почувствам, че моето изкуство им доставя удоволствие, готов съм да разтворя куфарчето си дори пред двама души, заявяваше известният българин. Признаваше, че за магьосника е най-трудно да спечели своята публика, но най-важното за него бе сценичното присъствие на артиста, личното му очарование, неговата способност да контактува със зрителите. Казваше, че дори когато си почива - прави го с фокуси. Работата му беше негово хоби.
Сред многобройните впечатления, истории, преживелици по пътищата, залите и сцените на близки и далечни страни, особено силно звучи една българска история - от Габрово, която илюзионистът помнеше и разказваше с много вълнение, макар да бяха минали години от онази среща. На втория ред в залата седяла млада симпатична двойка. По време на представлението на Мистер Сенко му направило впечатление, че дамата описвала на своя придружител всичко, каквото вижда. През това време той слушал внимателно, но не аплодирал. Започнах да играя само за него, исках да предизвикам одобрението му, но не постигнах нищо... - разказваше Сенко.
След представлението младата двойка го намерила в гримьорната. Мъжът, когото толкова искал да очарова, приближил към него и той забелязал, че човекът е сляп. Съветвал съм се с най-добрите лекари в света, казал новият му почитател, никой не можа да ми помогне. Не искам да се примиря със слепотата. Ще бъда отчаян, ако вие не ми помогнете...
Занемял, стоях пред този нещастен човек, младата жена ме гледаше умолително - това бяха двама души, които вярваха в свръхестествените възможности на един артист за развлечение. Моето положение беше отчайващо. Чувствах се като измамник и се срамувах, че не мога действително да правя чудеса, тъжно заключи великият маг.
Тъй като осъзнаваше силата на своето майсторство, не се страхуваше да "издава" тайните си: "Изработил съм си тактика на поведение за повдигане емоционалността на зрителя, появявам се, показвам 6-7 от най-добрите си работи с едно задъхващо темпо. По този начин бързото блъфиране не дава време на критичния зрител да мисли, а само да възприема."
Изкуството му бяха почели престижни институции в различни страни - имаше лауреатско звание от Полша, орден на илюзионистите от Асоциацията на френските артисти, почетен златен орден от Магическата организация на тогавашната Федерална република Германия, испански орден от Сан Себастиян и много други. Беше носител на всички най-високи отличия в България - два ордена "Кирил и Методий" - I степен, ордени "Червено знаме на труда" и "Георги Димитров". Но най-много се гордееше, че е почетен гражданин на Враца, София и Париж. Беше народен артист в истинския смисъл на думата.
А "аристократичната" титла Мистер получил съвсем случайно. Разказват се най-различни версии за това, но пред нас той сподели следното: При едно гостуване в Пещера поръчва да му направят интересен афиш. Но местните печатари не успяват да съберат в него предългата дума мистериозният, като съкращават 7 букви. Така в съзнанието на своята и чуждестранната публика той си остава Мистер Сенко.
Интервюто излезе на рождения му ден с шеговитото заглавие "Единственият Мистер в социалистическа България" и отидох да занеса няколко броя от вестника на знаменития маг. Имаше си ритуал - всеки ден преди обяд да пие кафе в сладкарницата на тогавашния хотел "София" на бул. "Руски". Скочи, зарадва ми се като на най-близък приятел, прегърна ме и възкликна: "Много хубаво си го написала, чак на мен ми беше интересно да го чета!" Такъв съм запомнила Мистер Сенко - прочут илюзионист и топъл човек.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ