20 Април 2019събота08:24 ч.

Пардон

Натюр Морт

/ брой: 211

автор:Божидар Томов

visibility 2244

Влизам си аз на изложбата, а един право насреща ми – ало, вика, вие ли сте художникът? Ми да, отговарям скромно, как познахте? Бе то веднага си личи, нали ходя по изложби. Другите хора както трябва, а само художникът... Как да не го познаеш? Бе той си гледа картините и си вика: сега, ако продам някоя, ще си купя нов пуловер. За един пуловер не продавам – казвам аз. За един пуловер, викаш, не продаваш? По-скоро ще умра от глад. Категоричен съм, каквото и да ми струва. Е, клати глава онзи, няма да те оставим де, няма да те оставим. Ти само не се притеснявай. Това сега, примерно, там, какво е? Това не е това, а изкуство! – възмущавам се. Не се обиждай. Това изкуство какво е? Автопортрет ли ти е? Щото много не си приличаш. Изобщо не е портрет, викам, а натюрморт. Така си и помислих, вика онзи. Мислех си първоначално, че е натюрморт и автопортрет едновременно. Особено с тия зелени риби наоколо. Бе ти къде си виждал зелени риби? Мене веднъж в един ресторант ми поднесоха зеленясало сирене, леле, направих ги на... Целия натюрморт направо в носа на келнера. И някой позира ли ти за този натюрморт? Не че има значение де, аз точно това няма да го купя, ама интересно, все пак... Слушай, нямаш сметка да ми се обиждаш, значи. Другото, ей онова... добре де, добре де, не онова, а изкуството там. Ще ми отива на дамаската, ама едно към едно. Имам такава една дамаска в хола на вилата. Ако я видиш, има да я рисуваш цял живот. Ти ми казваш само какво означава онова... изкуството ти там и я купувам кеш. Картината. Казваш ми по колко евро на квадратен сантиметър и – кеш. То не е дамаска, протестирам аз, то е жена. Стига бе! – оня само дето не пада. – Жена? Па аз с такава не бих легнал никога. То не е за лягане, господине, отвръщам, то е живопис. Живо-какво? – пита той. И ме успокоява: Обаче не е твоята жена, нали? Щото, викам си, художник – художник, ама с такова баш да легне... В изкуството, значи, е много важно формата, а също и съдържанието. Ти мене ме слушай, защото съм купил повече картини, отколкото ти си нарисувал. Тая я купувам. Нямаше да е лошо да има и една жена върху дамаската, ама аз жива ще си я сложа. Познавам аз една муцка, навива се на всичко. Готово?
 Е, сега, презирайте ме мене, художника. Познайте какво отговорих. Готово, казах, готово! Кой не иска да има нов пуловер в края на краищата?

Празнуваме Лазаровден!

автор:Дума

visibility 1

До 15 градуса в събота

автор:Дума

visibility 37

МВнР призовава за бдителност в Северна Ирландия

автор:Дума

visibility 119

Елена Йончева: Какво още крие АПИ?

автор:Дума

visibility 497

ТЕЦ-овете искат до 108% по-скъпо парно

автор:Дума

visibility 224

Готвят протест срещу новите цени на тока

автор:Дума

visibility 355

Светна като крушка

автор:Павлета Давидова

visibility 1057

/ брой: 76

България - държава или племе?

visibility 664

/ брой: 76

Докога, г-н премиер?

автор:Дума

visibility 709

/ брой: 76

За хернията на управляващите

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 76

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ