14 Ноември 2018сряда20:31 ч.

Помнете своите!

Землякът ми Иван Велчев - човекът-легенда

(90 години от рождението му)

/ брой: 28

автор:Дума

visibility 800

Герго ЧЕРНЕВ


Неумолимо и сякаш неусетно преминават годините за хората, които в дирята след себе си оставят трайна следа. Каквито и трудности да срещат - в живота си, в мисли и надежди, в учение и  труд, най-често завършват с добри дела.
Неслучайно  си спомням за човек, в миналото много известен - Иванчо Митов (Илчо), псевдоним от нелегалния му живот като партизанин в отряд "Гаврил Генов" Дванадесета оперативна въстаническа зона - Враца.
Роден е в с. Градешница на 11 януари 1920 г. в заможно земеделско семейство, бащата - ляв земеделец, участник в Септемврийското въстание през 1923 г.
Слушал съм да се говори за него, че бил много буден и ученолюбив. Такъв той се доказвал в годините на следването му - студент по икономика и финанси във Варна. Там попада сред млади, ентусиазирани, умни и волеви младежи, с патриотични и родолюбиви изяви, които обръщат внимание и се грижат за изнемогващи хора.
Несъмнено в съзнанието им се е прокрадвало политическо и социално съчувствие, породено от  тежкия живот, не без идейното влияние на студентската организация БОНСС.
А когато бушува Втората световна война, прогресивните сили се надигат на борба. Младите и буйни мъже, бъдещи икономисти и финансисти, не скланят глава в борбата за свобода, без колебание напускат студентските редици и се включват в нелегалното движение срещу кафявата чума на фашистка Германия. Един сред всички, поели суровия път на борбата още през 1942 г., е бил и нашият земляк Иванчо Митов (Илчо), включил се в партизанския отряд "Гаврил Генов" като партизанин.
Доказвайки качества на безстрашен боец, командването на отряда му поверява ръководството на сформираната Шеста партизанска чета, с обект на действие между местностите "Рибине" и "Блодинска гора", както и не малко селища от Ботунския край.
От разговори с бивши нелегални научавахме за качествата му като неустрашим, дисциплиниран, изпълнителен и загрижен за живота на партизаните, но и безкомпромисен в изпълнение на партизанската клетва.
Спомням си от юношеските си години за немалкото полицейски, жандармерийски и военни хайки за залавянето му и унищожаването на четата.
Много и различни  са партизанските приключения на Иванчо Митов, а опитите за залавянето и ликвидирането му останали безуспешни.
Така  той и четата му посрещат свободата на Девети септември 1944 г.
Партията му отрежда място в Народната армия като офицер. Завършва Висша военна генерал-щабна академия в СССР, става кандидат на военните науки. Служил е и в Главния щаб на Варшавския договор в Полша. После се завръща в България и постъпва като  щабен офицер в Министерството на отбраната. За доказани качества на подготвеност и акуратност бива издигнат за Началник на кабинета на Министъра на отбраната, армейски генерал Добри Джуров.
Но е обвинен за съмишленик и действен заговорник на популярно известните от Врачанския край Цоло Кръстев и Иван Тодоров - Горуня, и тримата  от състава на командването на отряд "Гаврил Генов".
Отбягвам да разказвам подробности, отдавна известни на широката общественост - за съд, присъди, интерниране и затвор за заговорниците, в т.ч. и на Иванчо Митов, който прекарва известно време като политзатворник по времето на социалистическия строй, за който с много други поборници е дал своя принос - за народната власт и  свободата.
След всичко преживяно, отново се отдава на мирен труд с пословичното му усърдие, винаги  полезен на общественото добруване.
Високо оценени качествата му на достоен човек, в началото на 90-те години, е номиниран и избран за народен представител от Шести избирателен район - Враца, през 1994 г. Отдаден в грижи и служба на хората, като член на Българския антифашистки съюз, години наред е негов главен секретар.
Завършва своя жизнен път като активен и убеден социалист на 85-годишна възраст, отдал от ум, труд, познания в полза на хората.
Повод за написването на спомените ми за Иванчо Митов (Илчо), е някогашната ни близост, още от първите години след Девети септември, когато се осъществяваха значителни следреволюционни мероприятия, утвърждаващи народната власт и политическата закалка на младите по пътя на социалистическото общество.
Изпитвам лична тъга, чувства на уважение и преданост към делото на легендата Иванчо Митов (Илчо) - истинско знаме за чест, достойнство, пример за  подражание и себеотдаване за вярна служба и преданост за добро на хората.
В негова памет още много има да се говори и пише в прослава на достойните му дела като вдъхновяващ пример за поколенията -  революционер, командир и човек, живял достойно на земята!

* Авторът е председател на Общинския клуб на ветераните, Община Криводол

 

Гневни шуменци нахлуха в областната управа

автор:Дума

visibility 9

/ брой: 222

И бизнесмени ще преподават във вузовете

автор:Велиана Христова

visibility 11

/ брой: 222

Марешки се отказа да бойкотира кворума в НС

автор:Ростислава Иванова

visibility 13

/ брой: 222

Данъкът за "Порше" става 420 лв., за "пернишки" голф скача с 13 лв.

автор:Дума

visibility 13

/ брой: 222

Откриваме нов ГКПП с Румъния

автор:Дума

visibility 15

/ брой: 222

Закриват БДЖ холдинг

автор:Дума

visibility 21

/ брой: 222

Съдът отмени правила на КЕВР

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 222

Италия се опъна на ЕС за бюджета

автор:Дума

visibility 21

/ брой: 222

Сделката за "Брекзит" е на финалната права

автор:Дума

visibility 12

/ брой: 222

Оневинен е руският шпионин в Австрия

автор:Дума

visibility 21

/ брой: 222

Кратки новини

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 222

Девети септември е могъл да се случи още през 1938 г.

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 222

Нагоре по стълбата, която води надолу

visibility 14

/ брой: 222

10 години лозанки ветеранки

автор:Лозан Такев

visibility 6

/ брой: 222