20 Ноември 2018вторник01:08 ч.

Точката над И-то

Как немислимото става закон

/ брой: 151

автор:Иво Атанасов

visibility 19162

В тази колонка миналата събота споделих невеселата си увереност, че въпреки съществуващите сега конституционни пречки, рано или късно, но по-вероятно рано, гей браковете ще бъдат узаконени и у нас. Минути след като изпратих текста до редакцията, дойде новината, че Върховният съд на САЩ е разрешил с пет на четири гласа еднополовите бракове. Това малко мнозинство, което решава или отваря - а може би и двете - големи проблеми, е приело акта си, без да смята за необходимо да се променя щатската конституция. Часове след съдебното постановление държавният секретар Джон Кери заяви, че САЩ ще се стремят да осигурят такива права на гейовете във всички части на света. Френският премиер Манюел Валс пък бе призован в съда в Париж по дело, заведено от неправителствена организация заради изявлението му преди две години като тогавашен вътрешен министър, че ромите във Франция не искат да се интегрират и трябва да се върнат в Румъния и България. А у нас правозащитници скочиха срещу събарянето на четири ромски къщи в Гърмен, определяйки действията на властта като расистки.
Как така повече от два века никой не намери в американската конституция основания за узаконяване на гей браковете, а сега Върховният съд изведнъж ги откри? И след като едва 44-ят президент на САЩ в лицето на Обама си позволи да подкрепи тези бракове, дали предишните 43-ма са били поддръжници на дискриминацията? А ако във Франция ромите наистина не искат да се интегрират, което най-вероятно е така, няма ли поне министърът право да признае този съществуващ факт? И защо се смята за престъпление това, че го обявява публично? По думите на регионалния министър у нас годишно се премахват по 800 незаконни постройки. Защо правозащитниците реагират само на четирите съборени в Гърмен? Тъй като са ромски ли? Но допустимо ли е правата на малцинството, което и каквото да е то, да са по-важни от закона?
Онова, което години и векове е било немислимо, днес може не просто да се узакони, но и да се предвиди репресия към оногова, който си позволява да не одобрява легализирането му. Едва ли това е просто естествен ход на нещата. Не е нужно да сме в плен на конспиративното мислене, за да си дадем сметка, че може би бавно, но със сигурност целенасочено, обществото се тласка в едно или друго направление. Достатъчно е да си спомним как в началото на прехода преобладаващото мнение беше придвижвано чрез поредица от шокове от позиция на позиция, докато приеме не само за неизбежно, но и за необходимо политическия плурализъм, правото на опозиционните партии да имат свои вестници и сгради, да се борят дори за властта, възстановяването на частната собственост, възвръщането на функциите на пазара и т.н. Сега тези промени масово не се оспорват, колкото и тогава да бяха използвани различни техники и тактики за пречупване на обществото, понякога дори доста груби.
Когато обаче целта е не просто смяна на системата, а щурмуване на границата, отвъд която човечеството рискува да се самоунищожи, откровеното промиване на мозъци се заменя с далеч по-фини технологии. Една от тях е формулирана от американския тинк-танк лидер Джоузеф Овертон, наречена след смъртта му Прозорецът на Овертон. С нея всяка идея, която в началото е била недопустима, като например еднополовите бракове, кръвосмешението и дори канибализмът, може да бъде наложена и защитена със закон, стига обществото да е толерантно. Налице е прозорец на възможностите, в рамките на който проблемът минава през различни етапи. На старта дори споменаването му е неприемливо, после немислимата тема започва да се дискутира, защото "за какво ни е свободата на словото, ако не можем да говорим и по този въпрос?" Сетне идеята се трансформира от радикална в приемлива, като подходящ евфемизъм заменя истинското й наименование. После с различни прийоми се превръща от възможна в разумна, сетне се популяризира и в крайния етап става актуална политика. Прозорецът на възможностите постепенно се е преместил до финалната си позиция, а обществото е приело своето поражение. То е повярвало, че еднополовите бракове винаги са били норма на човешкото съществуване и онези, които се противопоставят, трябва да бъдат наказвани. Утре това най-вероятно ще се случи с кръвосмешението и педофилията, както вече се е случило с представянето на постъпките на някои роми за по-важни от закона. Ето защо поредният президент, независимо кой е той, ще приветства невъобразимото доскоро решение на Върховния съд, френският премиер ще бъде призован като ответник по дело за омраза към ромите, а българският регионален министър ще бъде обвинен в расизъм.
Прозорецът на Овертон се мести към България. Тук по-трудно ще скача от етап на етап, защото разбирането ни за норма и отклонение е още живо. И тъй като сме толерантни към отклонението, но не и към превръщането му в норма. Което никак не е малко.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

БСП: Изходът е предсрочни избори

автор:Дума

visibility 18

/ брой: 225

Борисов се сети да проверява издадените паспорти

автор:Дума

visibility 28

/ брой: 225

ВМРО: Сидеров прави път на ДПС към властта

автор:Дума

visibility 13

/ брой: 225

11 задържани след протестите в неделя

автор:Дума

visibility 19

/ брой: 225

У нас спадът на строителството е най-голям в ЕС

автор:Дума

visibility 19

/ брой: 225

За 60% от пътищата ще се плаща тол такса, обхватът ще расте

автор:Дума

visibility 16

/ брой: 225

Пенсионните фондове задължени да казват доходността си

автор:Дума

visibility 12

/ брой: 225

Ново огнище на птичи грип в пловдивското с. Чоба

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 225

"Турският поток" излезе на суша

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 225

Бабиш разбули мистерията със сина му

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 225

Кратки новини

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 225

Претенденти за поста на Меркел са срещу пакта за миграция

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 225

Задкулисието на здравната "реформа"

visibility 8

/ брой: 225

Датата

автор:Дума

visibility 19

/ брой: 225

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 1078

/ брой: 224