20 Ноември 2018вторник01:08 ч.

Включване, изключване

/ брой: 141

автор:Николай Коев

visibility 835

Държавата ни стене в безсилие да се справи с поредната ерупция на тлеещото от дълго време напрежение между българи и роми. И макар властите натрапчиво да ни убеждават, че става въпрос за проблеми от битов характер, трябва с горчивина да признаем един налагащ се факт. Има междуетническо напрежение - засега в неекстремна форма. Неговият генезис е в нерешените въпроси от всекидневието, от разликата в културното и образователното ниво и в специфичното отношение към живота на циганите. Всичко това води до затваряне в тяхната среда и отдалечаване от тъй желаното от всички съвместно същестуване в условия на толерантност и взаимна отговорност. Което в крайна сметка превръща немалка част част от този етнос в антагонист на нормалните обществени норми за поведение.
Тук трябва да направим важно уточнение. Не става въпрос за яростно масово противопоставяне на българи срещу роми. Такова се проявява на места с повишена престъпност и безнаказаност на извършителите. Пък и като резултат на нечисти намерения на лица и групи, стремящи се умишлено към дестабилизация. Има напрежение и опасни стълкновения по тънки места на линията на съприкосновение между двата етноса. Което е пряко следствие от липсата на целенасочена и безкомпромисна държавна политика за разрешаване на деликатния въпрос. Политика, която дава реални възможности за образование и здравеопазване, а не измами и спекула със социално подпомагане. Но и политика, която отнема права при посегателства срещу личността, имуществото и законно установения обществен ред. И това едва ли ще се постигне с експресно гасене на пожари при конфликти тук и там и опъване на полицейски кордони между българи и роми, а със стройна и приемана от всички система за права и задължения, за които единствен гарант е правовата държава.
Много и от различен характер са предположенията за възникване на конфликтите в последно време. Традиционните и предъвквани до болка причини са добре известни. Но може ли да си затваряме очите пред обстоятелството, че българо-ромските проблеми зачестяват в периоди преди избори? И възникват въпроси, на които упълномощените от суверена да ни управляват или не дават точни отговори, или премълчават неприятни истини. Ето защо обикновените хора с основание, но вече и с висока доза раздразнение се питат: Имат ли интерес определени партии и групи в обществото от мнима или реална дестабилизация? Не се ли използва провокирането на междуетническо напрежение, за да се манипулира по-лесно ромската общност в изборния процес, имитирайки загриженост за нейната сигурност? Не вдигат ли "цената" си представителите на този ценен електорален ресурс с напомнянето за себе си и възможностите си при вота по добре познат, нестандартен начин? Не търсят ли лична изгода ромски, а и не само, лидери в предизборния период, спекулирайки с проблемите на циганите и българите? Не са ли оръдие в ръцете на недобросъвестни политици и кандидати за власт екстремно настроени младежи и групи, част от тях обединени във футболните агитки и рокерски банди? Не е ли гавра с нашата социална търпимост да ни определят високи европейки квоти за бежанци, когато немалка част от българите, да не говорим за ромите, живеят по-зле от потърсилите убежище у нас? И не е ли редно предизвикалите тежкия конфликт и дебалансирането на системата за относителна сигурност в арабския свят САЩ да финансират или дори да приемат емигрантския поток, а не да натрисат на Европа проблем, който може допълнително да дестабилизира политическата и финансова конструкция на Стария континент?
На тези и други съдбовни въпроси днес българското общество не получава верни отговори. Омайват го с приказки от периферията на неговия интерес. А той за всички в най-бедната страна в Евросъюза се свежда до няколко основни неща: работа, хляб, сигурност, образование, здравеопазване, духовно развитие. Всичко това беше ли реалност преди злополучния изминал четвърт век? Беше - е краткият отговор на непредубедените и необлъчени с либералдемокрация граждани на републиката. Да не говорим за обикновените роми, които в днешната борба за оцеляване с неподправена носталгия си спомнят за "мракобесието" на социализма. И разказват с умиление на децата си за времето, когато всички в големите им семейства живееха добре, имаха работа, а и получаваха професии в системата на Строителни войски. Тогава, без шумно рекламирани програми, а с реална политика по заетостта и работеща икономика, този етнос бе приобщаван и живееше пълноценно в общност на по-задоволено във всяко отношение общество. Сега цяло десетилетие го включваме, включваме, а той все повече се изключва ли, изключва. Познайте защо!!!

БСП: Изходът е предсрочни избори

автор:Дума

visibility 18

/ брой: 225

Борисов се сети да проверява издадените паспорти

автор:Дума

visibility 28

/ брой: 225

ВМРО: Сидеров прави път на ДПС към властта

автор:Дума

visibility 13

/ брой: 225

11 задържани след протестите в неделя

автор:Дума

visibility 19

/ брой: 225

У нас спадът на строителството е най-голям в ЕС

автор:Дума

visibility 19

/ брой: 225

За 60% от пътищата ще се плаща тол такса, обхватът ще расте

автор:Дума

visibility 16

/ брой: 225

Пенсионните фондове задължени да казват доходността си

автор:Дума

visibility 12

/ брой: 225

Ново огнище на птичи грип в пловдивското с. Чоба

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 225

"Турският поток" излезе на суша

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 225

Бабиш разбули мистерията със сина му

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 225

Кратки новини

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 225

Претенденти за поста на Меркел са срещу пакта за миграция

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 225

Задкулисието на здравната "реформа"

visibility 8

/ брой: 225

Датата

автор:Дума

visibility 19

/ брой: 225

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 1078

/ брой: 224