Време разделно

    Тези дни пак взрив разтърси обществеността. На полигон група специалисти, не се разбра по какво, гръмнала по неподходяш начин със стар гранатомет. Резултатите са печални, а сред пострадалите има и чужди граждани, пак не се разбра защо. Естествено, след като заглъхне ехото, нещо ще стане известно, но както и досега,  въпросите ще си останат да висят в компресираната с демократични детонации родна действителност. А отговорите ще съдържат полуистини, недоизречени откровения за фирми и собственици и в крайна сметка народът ще притъпи сетивата си за проблема, защото си има по-важни грижи с оцеляването.
    Всъщност взривовете за нас нито са новост, нито изненадват някого. Имаме и исторически опит, но във времето на голямата свободия през последния четвърт век направо се побъркахме от фойерверки. За съжаление в пукотевицата загинаха и хора, но явно дейността около оръжията и, най-общо казано експлозивите, процъфтява и е твърде далеч от гибел. И ако в деликатния бранш трагедиите следват през месеци и дори години, то в битието на прехождащото ни не знам вече накъде отечество бомбите са си истинско всекидневие. През отминалата седмица например реформата, набедена за здравна, на министъра със странния блясък в очите премина с клизма в парламента. Българският болен вече се включва в надпреварата за влизане в т.нар. основен пакет, т.е. ще го лекуват основно и при това... уж безплатно. Останалите, някои ги определиха вече като мними болни, попадат (щях да напиша пропадат) в допълнителния пакет. Те хем ще си плащат, хем ще чакат. Да не си на тяхното място, защото отсега е ясно, че с пакета на обречените на унижение ще се върти и голямата спекула на бомбастичната реформа на Москов и съдружници.
    Не ми е известно в кой здравен пакет попада родният ни президент, но той явно не иска да дочака смирено електоралната си смяна на предстоящите избори. И не се изчерпва в старанието си да ни се хареса някак си, пък макар и с недомислия, да не кажа друга по-силна дума. Сега ни натрапва референдум с въпроси, които отново ще повдигнат пък други въпроси в и без друго разюзданата ни управленска реалност. Като този например за електронното гласуване. Ами държавният глава да не страда от политическа деменция, че вече не си спомня приетото решение по темата от Конституционния съд от не толкова далечната 2011 г. КС впрочем отменя подобни текстове, тъй като не дават гаранция за тайната на вота. Или като инженер и светнат по възможностите на новите технологии Плевнелиев е така обсебен от желанието да ни ги наложи (защо ли ?), че е готов дори до сгази основния закон, в който се е клел. Какво от туй, че може да се заложи опасна бомба със закъснител да се постави под въпрос законността на целия изборен процес.
     Всъщност, разделението ни съпътства през целия тъп преход към нищото. В началото народът застана под знамената на два основни цвята, а след това се появиха само техни производни нюанси. После започна големият грабеж и оформянето на класата на богатите и лавинообразното нарастване на масата на бедните. Едните се съюзиха с избрани политици в омаскаряването на всичко до 1989-та, а мнозинството на другите заживя с тъгата за по-доброто и далеч по-хуманно минало, в което за всички имаше безплатно здравеопазване, образование и работа. И ако съществуваше деление тогава, то бе функция на способността на личността да се развива и усъвършенства в еднаква за всички конкурентна среда. А не както сега - сред целенасочена държавна политика за паразитиране на псевдоелит за сметка на обезправения народ.
    Трябва ли да се учудваме тогава, че в иначе хубавата идея на националната телевизия българите избраха прекрасната лента по романа на Антон Дончев "Време разделно" за най-добър наш филм. И не носи ли този избор някакви послания към овластените да решават съдбата на изтерзания от експерименти за издръжливост български народ. Поне на мен ми се струва, че нашенецът (не този от комплексите от закрит тип или прогимназиите в полите на Витоша) се присеща за нещо страшно, което е извършено срещу предците му. И това присещане става в момент, когато управляващите демонстрират пълно безсилие да обезвредят цъкащата етническа бомба, но умно, с разум и цивилизовано. Пък и наименованието на известната филмова творба е само повод иносказателно да се въстане срещу методично извършваното разделение, което така натрапчиво ни наложиха слугите на либералдемокрацията.
    Затова телевизионният избор за "Време разделно" поне според мен е крясък за помощ и повече справедливост във време на тежко разединение на българския народ. Разединение, от което явно някой има полза, за да черпи с пълни шепи от "основния пакет" на живота. Останалите  остават в листата на чакащите по-добри времена. Ще ги има ли? Зависи и от тях самите.