И той живее в нашата памет...

100 години от рождението на режисьора и педагога проф. Филип Филипов се навършват днес. Създаден е инициативен комитет от изтъкнати театрални творци за отбелязване на годишнината, научи ДУМА от семейството му. В началото на новия театрален сезон ще има редица прояви, сред които изложба със снимки от негови спектакли и моменти от богатото му творчество, срещи в Народния театър "Иван Вазов" и НАТФИЗ "Кр. Сарафов".
Нека си припомним факти от биографията на именития режисьор и педагог.
Филип Филипов е един от първите преподаватели по актьорско майсторство и режисура в ДВТУ, което по-късно се нарича ВИТИЗ, а днес НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Бил е директор и главен художествен ръководител на Народния театър "Иван Вазов", създател на Нов драматичен театър "Сълза и смях", дългогодишен председател на Българския център към Международния театрален институт (ITI).
Роден е във Варна на 24 юли 1914 г. Постъпва в Театралната студия на Боян Дановски, после участва в театър "Т-35" (1934-1940), ръководен от Георги Костов. Приет е в Театралната школа на Народния театър в прочутия Пирдопски випуск. По-късно ръководи студио "Фронтовак" към щаба на Първа българска армия (1944-1945).
Филипов смята за свои учители Хрисан Цанков, Боян Дановски, Георги Стаматов, но преди всичко големия режисьор Н. О. Масалитинов, чиято фигура му оказва силно влияние.
Още първата му постановка в Народния театър - "Вълци и овце" на А.Н. Островски през 1947 г., жъне бурен успех с новаторския прочит на класическата пиеса и има дългогодишен живот. В нея участват актьорите Константин Кисимов, Ружа Делчева, Пенка Икономова и други.
Сред най-ярките постановки на Филипов са "12-та нощ" на Шекспир, "В навечерието" по Ал. Тургенев, "Майка на своите деца" на А. Афиногенов, "Херцогинята на Падуа" от Оскар Уайлд, "И най-мъдрият си е малко прост" на Островски, "Службогонци" по Иван Вазов, "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов, "Деца на слънцето" на Максим Горки, "Майор Барбара" от Бърнард Шоу, "Под игото" на Иван Вазов и други. Поставя спектакли и в редица театри извън столицата като драматичните театри "Д. Димов" в Кърджали, "Й. Йовков" в Добрич и "Н. Вапцаров" в Благоевград. Бил е народен артист, три пъти лауреат на Димитровска награда. Почива на 2 август 1983 г. в София.
Дългогодишен професор по актьорско майсторство и режисура в театралната академия, Филип Филипов с истинска всеотдайност посвещава в театралното изкуство едни от най-изявените актьори и режисьори на българския театър.
В своето философско есе за проф. Филипов изтъкнатият театрален критик и философ проф. Чавдар Добрев пише: "И той живее в нашата памет върху рида на собственото ни себеуважение край исполина Николай О. Масалитинов, протегнал в историята ръка на събратята си Боян Дановски, Стефан Сърчаджиев, Кръстю Мирски и Моис Бениеш, или по-младите Методи Андонов, Любен Гройс, Енчо Халачев и Пантелей Пантелеев. И ние все повече искаме да узнаваме не само грешките, но и нетленното у човека и художника, в нашия съвременник Филип Филипов."
Сред неговите ученици е и известната актриса Виолета Бахчеванова, която споделя: "Проф. Филипов ни поведе по театралния път и най-интересно е, че, усещайки нашата обич, въпреки заетостта си, той не отсъстваше от часове. Запомнила съм първата разходка на класа ни с него. Навън беше есен. Задачата бе да напишем нещо за едно паднало листо - започваше урокът по въображение. Като си помисля сега за нашия професор, колко е бил млад - 38 г., а какъв респект будеше у нас. През целия си творчески живот по-нататък какво ли не чувахме за него - и добро, и лошо, но нищо не развенча у нас голямата ни обич и благодарност към него. За нас той си остана нашият професор, нашият пръв учител в актьорското майсторство, нашият водач в младостта ни. Целият ми творчески живот бе свързан с него и никога не си позволих да го нарека по име или да му говоря на "ти", независимо че близо 30 години в Народния театър бяхме заедно. След баща ми това бе вторият човек (от зодия Лъв), с когото ме свърза животът, и то само за добро."

Споделено от Филип Филипов

Моята лична творческа практика ме е убедила, че резултати в превъплъщението се получават тогава, когато има не предполагаемо, познато, а неочаквано разпределение на актьора в образа. Помня как се прие в театъра решението ми Ружа Делчева да играе Екатерина Лагутина в "Майка на своите деца". Едва още ненавършила 40 години актриса, която застъпва драматическия репертоар, да играе 70-годишна старица. Но постигането на старческата характерност създаде у актрисата вътрешна вяра и тя вложи в образа всички свои отлични качества като топлота, сърдечност и воля за борба, каквито едва ли по-възрастна актриса може да разкрие.
(За Ружа Делчева в "Майка на своите деца")

Карамитев беше играл повечето роли на герои и любовници, когато му възложих Глумов. И това му помогна да пародира всичките си романтични роли, като разкрие с енергия, страст и очарование хазартната страст у своя герой към преуспяване във висшето общество.
(За Апостол Карамитев в "И най-мъдрият си е малко прост")

Когато с Кабакчиев търсехме комедийните, смешни, нелепи външни проявления на Павел Протасов от "Деца на слънцето", ние знаехме, че те ще направят образа убедителен и в никакъв случай няма да го лишат от дълбоките му трагически измерения. Напротив - съжителството на трагическото с нелепото и смешното ни се струваше твърде важна характеристика на тази политическа слепота, доведена почти до абсурдност.
(За Любомир Кабакчиев от "Деца на слънцето")


Константин Кисимов - сър Андрей Егчик в "12-та нощ" от Шекспир

Апостол Карамитев - Глумов, и Ирина Тасева - Мамаева, в "И най-мъдрият си е малко прост" от А. Островски

Иван Кондов - Андършафт, Виолета Бахчеванова - лейди Бритомарт, и Стефан Данаилов - Казънс, в "Майор Барбара" от Б. Шоу

Виолета Бахчеванова, Любомир Кабакчиев, Ванча Дойчева и Васил Стойчев в "Деца на слънцето" от М. Горки
Снимки Архив на семейството