92 процента от българите са бедни

92% от запитаните българи са отговорили в проучване на Евробарометър, че бедността в страната е широко разпространена. Проучването за нагласите на европейските граждани по темата за бедността е от миналата година, а данните бяха разпространени на конференция за борба с бедността и социалното изключване в рамките на националната седмица по темата.

Почти 80 милиона души в ЕС, 16% от населението на общността, живеят под линията на бедност. Според проучването европейците определят бедността по различен начин. За около една четвърт от хората човек е беден, когато разполага с толкова ограничени средства, че не може да участва пълноценно в обществото, в което живее. 22% виждат бедността като невъзможност да си позволиш основните стоки, от които имаш нужда, за да живееш. За 21% да си беден означава да зависиш от благотворителност или обществени субсидии. 18% вярват, че хората са бедни, когато живеят месечно с по-малко от определеното за праг на бедност.

Виждането за това колко разпространена е бедността обаче варира много в различните страни. Само повече унгарци в сравнение с българите смятат, че бедността е широко разпространена в страната им - 96%, у нас са 92%. Според данни на НСИ делът на работещите бедни за 2008 г. е бил 7,1%, докато при безработните е 53,3%.

Тези, които са в неравнопоставено положение на пазара на труда, са и сред най-застрашените от социално изключване, коментират от Агенцията по заетостта.

По данни на НСИ за 2009 г. коефицентът на икономическа активност сред жените у нас е 62,5% срещу 72% за мъжете. Нивото на безработица сред жените за 2008 г. е 23%, с три процентни пункта по-високо от това сред мъжете.

Обявената вчера от МТСП национална седмица за борба с бедността продължава до 30 септември. Ще бъдат обсъждани темите за детската бедност и ограничаването на предаването на бедността между поколенията, за активно включване на най-отдалечените от пазара на труда групи, за равен достъп до услуги, образование, здравна грижа, култура, спорт, социално включване на хората с увреждания и др.

Председателят на парламентарната социална комисия Драгомир Стойнев от КБ изтъкна, че икономическата криза не може и не трябва да бъде оправдание за отмяна на социални права и социалната политика не може да се възприема като разходна политика.

Минималната заплата може и да порасне някога

Министър Тотю Младенов заяви, че се надява Министерският съвет да вземе най-правилното решение и от догодина да започне да расте минималната работна заплата. Засега той само припомни, че предложението на неговото ведомство е заплатата от 1 януари 2011 г. да бъде вдигната до 270 лв. Сега около 500 хиляди работещи в частния сектор получават официално до 270 лв. Тези хора министърът нарече "работещи бедни".

Минималната заплата, освен икономически, има и социални измерения, пропомнят експертите.

Прагът на бедност в България сега е 211 лв.    Когато се увеличат доходите, ще бъдат вдигнати и пенсиите, което е нормалната логика, защото обратното води до "дефицит в НОИ от 2 млрд. лева", каза Младенов.