28 Март 2024четвъртък18:16 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Девети септември

9 СЕПТЕМВРИ ЕДНА ВЕЛИКА ДАТА

/ брой: 206

автор:Дума

visibility 65

Девети септември е преломна дата в българската история. И ако днес се проведе допитване, огромната част от българския народ без колебание би посочила тази дата като най-значимото събитие от историята на България през ХХ век. Каквото и да говорят днес за формата на политическата промяна, не може да се отрече, че тя води до далечни политически, икономически и социални последици. Именно такива мащабни промени в живота на дадено общество науката дефинира с понятието революция.
На 9 септември 1944 г. в България се извърши не обикновен преврат, не просто смяна на едно правителство с друго, а се постави началото на дълбоки революционни политически, икономически и социални промени. През първите десетилетия на изграждането на социализма обществото бе обзето от небивал ентусиазъм. Никога дотогава народът ни не е бил толкова единен, уверен и устремен към постигане на ново, по-справедливо общество. Благодарение на този ентусиазъм за по-малко от 20 години се създаде образцово селско стопанство, способно да изхрани населението на две Българии; поставиха се основите на тежката промишленост и енергетиката; прокараха се нови и основно се модернизираха старите пътища и жп линии; започнаха да произвеждат стотици предприятия на леката и хранителната промишленост; започна мащабно жилищно строителство; задължителното всеобщо образование ликвидира неграмотността; въведе се всеобщо и безплатно медицинско обслужване; ликвидираха се повечето социални заболявания; детската смъртност се сведе до равнището на най-развитите европейски държави; осигуриха се достойно старините на трудовите хора; чувствително нарасна продължителността на живота; постигнат бе значителен ръст в стандарта на живот и средното заплащане на труда. Трудовите хора почувстваха, че имат силата да поставят ново начало на света.
И наистина България започна да мери ръст с най-развитите държави: брутният обем на промишленото производство постави страната на 17-о място в света по основните показатели, а редица постижения в образованието и науката я доближиха до челната десетка. Произведенията на българската литература, драматургия, кино, на изобразителното, музикалното и оперното ни изкуство получиха световно признание. В чужбина включително на Запад започнаха с уважение да се отнасят към целите на българската външна политика, българските дипломати бяха приемани като достойни и равностойни партньори. Накратко, както признават световните справочни и енциклопедични издания, това е период на безпрецедентна политическа и социална стабилност.
Успехите на социалистическа България получават заслужено признание не само от политици на Запад, а и от западната академична наука. В монографията си "Българската икономика през ХХ век" Джон Лемпи - професор в Мерилендския университет и задълбочен изследовател на икономическата ни история, прави обоснован извод, че "четирите десетилетия на комунистическо управление са най-продължителният период на стабилно развитие в най-новата история на България". Главните фактори, обуславящи успешното развитие според него са:
"Планиране на производството и инвестициите по съветски образец; прилагане на марксисткото разбиране за приоритета на ускореното и балансирано индустриално развитие; обвързаността с икономиките на другите социалистически страни, на първо място със съветската; постоянните усилия на БКП след 1960 г. да реформира собствената си система; както и съветската помощ". 
 Съветският съюз, допълва проф. Лемпи, не взема практически нищо от наложените на България следвоенни репарации, защитава българското стопанство от претенции (на съюзниците), аналогични с тези след поражението на страната в Първата световна война. В същото време нисколихвените съветски кредити представляват една четвърт от капиталовложенията в промишлеността през 50-те години. (За сравнение, кредитите, отпускани от големите европейски банки през десетилетието преди 1914 г. са с 10%-на лихва, а тези през 20-те години - с 15%-на лихва). Към началото на 80-те години икономическият растеж на нова България е изключително впечатляващ, води до ускорено развитие, промишлената инфраструктура е на равнището на най-високите изисквания на съвременните технологии.
"Без личното участие на Живков в налагането на определени форми на колективно ръководство, както и откритото признаване на отделни грешки, продължителният ход на икономическите реформи в България би бил невъзможен", подчертава проф. Лемпи и заключава: "Забележителният си напредък България постигна благодарение на това, че заложи на вътрешноикономическо развитие, вместо на външнополитическо лавиране. Подобно лавиране в миналото винаги е завършвало с катастрофи".
Девети септември е ден не само за размисъл, за отчет на постиженията и несполуките, но и за поставяне на ново начало. Девети септември трябва да бъде повод да възродим движението за промяна. На първо място - да надигнем глас срещу поруганите ни човешки права, енергично да настояваме за възстановяване на суспендираната глава - на демократичната ни конституция. Да се присъединим към ония сили, които навсякъде около нас - от Европа до Латинска Америка, от Близкия изток до Южна Африка и Индия - се изправят против господството на престъпните монополи, против корпоративните интереси, опитващи се да увековечат статуквото.
"Добър ден за революция", писа по повод на тазгодишния Първи май Дейвид Харви, професор в "Сити Юнивърсити" - Ню Йорк. "Добър ден за революция", нека повторим казаното от американския професор в деня на Девети септември. И няма да се изненадаме, когато разберем, че обединени, може да творим отново собствената си история.
Д-р Радко Ханджиев


 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 258

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 302

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 238

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 276

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 296

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ