70 години от операция "Елбрус"

доц. д-р Сандю Бешев

"Отсега нататък и завинаги над Елбрус ще се развяват знамената на непобедимия райх" - така пишеха немските средства за масова информация, ръководени от Гьобелс, през 1942 г., когато по заповед на Хитлер части от елитната алпийска дивизия "Еделвайс" изнасят на двуглавия кавказки първенец Елбрус - Западен (5642 м) и Източен (5621 м), фашистки знамена.
Сметките на "непобедимия" райх обаче излизат криви. Само няколко месеца след това настъплението на германците е спряно. В края на декември съветските войски започват настъпление в предпланините на Главното Кавказко било. На 4 януари е освободен гр. Налчик, а през нощта на 10 януари "елитните" части на дивизия "Еделвайс" панически напускат Баксанската долина.
Районът на Елбрус вече е свободен и германските знамена повече не бива да се развяват над върха. На 2 февруари 1943 г. заместник-командващият Западнокавказкия фронт генерал-лейтенант Иван Ефимович Петров възлага на началника на алпийското отделение - военния инженер капитан Александър Михайлович Гусев, изпълнение на специална задача в района на Елбрус - "Да бъде свален фашисткият вимпел от върха и да бъде издигнато държавното знаме на СССР".
Да се изкачи Елбрус през зимата е трудна и непосилна задача. Зиме това е вятър с ураганна сила и студ до минус 50 градуса. Това са бури и облаци, които обвиват задълго време върха и довеждат видимостта до няколко метра.
Въпреки това на 9 февруари 1943 г., преминавайки през различни превали, 4 отряда с общо 20 алпинисти, закалени в много битки по върховете на Кавказ и Памир, се събират на хижа "Приют - 11" (4200 м). Полуразрушена, с изпочупени стъкла, изгорени от хитлеристите врати и прозорци и задръстена със сняг и лед, хижата не е в състояние да приюти смелите воини-алпинисти. С много труд обаче една от стаите е разчистена.   
Обстановката рязко се влошава. Задухва познатият ураганен вятър, вали сняг, мъглата обвива всичко наоколо, а температурата спада до минус 40 и това продължава цяла седмица. Продуктите са на изчерпване и отрядът решава да се раздели на две. Първата група от 6 души под ръководството на Н. Гусак поема по склоновете на обвития в мъгла Западен връх на 13 февруари в 2 часа през нощта. Бавно и мъчително алпинистите си пробиват път към целта. Повече от 15 часа продължава това историческо изкачване. При лятно време то се осъществява за 8-10 часа. Видимостта е не повече от 10 метра и опитните алпинисти се ориентират в безбрежната белота само от силния вятър, който при правилно движение духа само от лявата им страна. На върха шестимата свалят германския флаг. А после вятърът развява аленото знаме на СССР. В специално подготвена метална кутия те поставят паметна записка за идните поколения.
Стихията продължава да бушува и това затруднява задачата на втората група. Едва на 17 февруари ръководителят на операция "Елбрус" А. Гусев повежда към Източния връх 14 души, между които и единствената алпинистка Любов Каратаева, която впоследствие е произведена в генералско звание. Отново познатите трудности. Само мъглата е отстъпила на ясната и безоблачна нощ, но времето е адски студено, а вятърът все така свиреп. След 8-часово изкачване групата е на върха. Немският флаг е свален и от Източен Елбрус, а на негово място се развява знамето на СССР.
На превала между двата върха - Западен и Източен, на височина около 5000 м и двете групи намират замръзналите тела на двама германски войници с видими огнестрелни рани. Каква ли е била тяхната съдба? Възможно е, взети за съветски алпинисти, те да са обстреляни от немски самолети, а може би след изкачването и поставянето на немския флаг ръководителят на групата Паул Гроот сам да е убил своите другари, за да остане едноличен герой. След това той е обявен за герой на "непобедимия райх" и награден с железен кръст за храброст.
За успешното изпълнение на задачата пък метеорологът и полярник Гусев получава званието "Заслужил майстор на спорта на СССР". Той е организирал зимни изкачвания на Елбрус със свои състуденти още през 1935 г. Умира в Москва през 1994 г. Генерал-лейтенант Петров пък е назначен за началник щаб, а през май за командващ Западнокавказкия фронт.
Изминали са 70 години от това историческо изкачване. Всяка година на 13 февруари героите от Елбрус се събират в Москва, за да си припомнят онези дни. Броят им непрекъснато намалява, но на масата винаги се поставят по 20 пълни чаши и за тези, които вече ги няма. Нито един от 20-те герои не се появи на тази знаменателна среща тази година...
През изминалите 70 години съветските и руски алпинисти осъществиха много и значими изкачвания по върховете на Кавказ, Памир, Тян-Шан, както и на Хималаите. Операция "Елбрус" обаче си остава едно от най-паметните им постижения, поради което всички изкачвания на върха тази година минават под знака на този знаменателен юбилей.