28 Март 2024четвъртък21:44 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

40 години ходене по мъките

Дългата и тъжна история на проекта АЕЦ "Белене"

/ брой: 18

автор:Евгени Гаврилов

visibility 1558

Третото правителство на ГЕРБ на практика се отказва от изграждането на АЕЦ "Белене", пренасочвайки вече готовото и платено руско оборудване за нова мощност в АЕЦ "Козлодуй". Въпреки че за спиране на процедурата за изграждане на втора атомна централа е необходимо решение на парламента, което вероятно няма да бъде взето два месеца преди парламентарните избори, това е най-логичният ход. За него намекна и енергийният министър Теменужка Петкова. След 40 години ходене по мъките ще бъде сложен край на идеята за нова ядрена мощност в Белене. Макар че нищо не се знае. По-емоционални депутати дадоха крайни коментари. Противник на проекта го нарече "най-голямото корупционно посттоталитарно блато", а привърженик заяви, че "без тази висока технология отиваме при маймуните".

Кога и как започна всичко. 

С Постановление №9 от 20 март 1981 г. Министерският съвет на НРБ, оглавяван от Станко Тодоров, одобрява площадка "Белене" за втора атомна електроцентрала. До 1987 г. е изготвен технически проект за изграждане на 4 блока с реактори ВВЕР-1000/V-320. През 1987-а започват строителни работи. През 1988-а с разпореждане от 19 април правителството приема "Програма за развитие на енергетиката до 1995 г. и в перспектива до 2005 г." АЕЦ "Белене" е включена в списъка на основните енергийни обекти. Пусковият срок е определен: за Първи реактор - 1992 г., за Втори - 1994 г. Изграждането на основните подобекти продължава до май 1990 г., когато строителните работи са прекратени, а проектът е замразен с Решение на Бюрото към Министерския съвет, оглавяван от Андрей Луканов.

На 28 август 1991 г. правителството на Димитър Попов приема решение за спиране на проекта поради липса на финансиране и нарастваща обществена съпротива. Разпоредено е Комитетът по енергетика да организира проучване с технико-икономическа обосновка за изграждане на парогазова централа на площадката, подготвяна за АЕЦ "Белене". С протокол от 6.02.1992 г. правителството потвърждава решението от предишната година и издава разпореждане да се подготви проект за използване на металния корпус на ядрения реактор, вече закупен от Чехословакия.

Мораториум

На 16.11.1993 г. ПГ на СДС внася в Народното събрание Проект за решение за приемане на мораториум върху ядрената енергетика и строежа на ядрени съоръжения. В мотивите е посочено, че ядрените реактори представляват огромен риск за сигурността на страната и Европа, като не решават енергийните и екологични проблеми. Решението е прието. Опитите за възобновяване на проекта започват през 1996 г., когато правителството на Жан Виденов инициира технико-икономически анализ за довършване на АЕЦ "Белене". През 1997-а тези идеи са отхвърлени от служебния кабинет с премиер Стефан Софиянски (Протокол/12.05.1997 г.), а като основен аргумент е посочена високата прогнозируема себестойност на електроенергията.

На 6 април 2002-а на конгрес на НДСВ премиерът Симеон Сакскобургготски заявява решителност да продължи изграждането на АЕЦ "Белене" с думите: "Този огромен проект ще обезпечи енергийната независимост на България през следващите няколко десетилетия." Решение от 20 декември 2002 г. на правителството на Сакскобургготски отменя решението от 1991 г. за замразяване на проекта. Проектът за АЕЦ "Белене" е пряко свързан със срока на експлоатация на реакторите в "Козлодуй". На 16 юни 1993 г. правителството на ДПС с премиер Любен Беров поема ангажимент да затвори четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" до 1997 г., за което получава финансова помощ от 24 млн. екю. Договорът не се изпълнява, но парите са похарчени от правителството на Жан Виденов за други цели.

Условие

При встъпването в длъжност на кабинета на ОДС с министър-председател Иван Костов ЕК поставя категорично условие да се изпълни договорът. В писмо до еврокомисаря Ханс ван ден Брук Костов настоява I и II реактор да продължат работа до 2005 г., а III и IV - до 2010-2012 г. В отговор еврокомисарят категорично отхвърля тази идея и предлага да започнат нови преговори. Разговорите приключват в края на ноември 1999 г., за да могат да започнат преговорите за присъединяване на България към ЕС. На 10 декември 1999 г. се достига до съгласие I и II блок да бъдат затворени в края на 2002 г., но искането за предсрочно закриване на III и IV блок e отхвърлено от правителството на Костов. Подписан е меморандум, в който сроковете са определени: за III реактор - не по-рано от 2008 г., а за IV - не по-рано от 2010 г.

За да оправдае възобновяването на проекта АЕЦ "Белене", през 2002 г., без да постави въпроса за обсъждане в НС, Сакскобургготски взима решение да затвори предсрочно III и IV блок на "Козлодуй". В края на 2002 г. е заведено дело от група народни представители във ВАС срещу решението на кабинета на НДСВ за закриване на двата реактора още през 2006 г. На 9 януари 2003 г. с решение номер 164 тричленен състав на ВАС го обявява за невалидно и го отменя. Магистратите посочват, че актът е незаконосъобразен, защото при приемането му МС е бил длъжен да се съобрази с решението на парламента. Тогава министрите Меглена Кунева, Соломон Паси и Милко Ковачев обжалват решението пред петчленен състав на ВАС. На 28 март 2003 г. петчленният състав окончателно потвърждава решението на тричленния и обявява решението на правителството за нелегитимно. Въпреки това правителството на Сакскобупгогтски затваря III и IV реактор на 31 декември 2006 г. На 28 април 2004 г. на заседание на МС е одобрен протокол №17, където в т. 57 е отбелязан проект за решение, с който се дава съгласие за изграждане на нова ядрена централа на площадката в Белене и за предприемане на необходимите действия в тази посока, но самото съдържание на решението не е оповестено.

Архитект - инженер

През декември същата година НЕК избира "Уорли Парсънс Юръп Сървисиз" за архитект - инженер на проекта. Заради пълната секретност в поведението на правителството на Сакскобургготски около възобновяването на проекта ПГ на ОДС на 10 февруари 2005 г. предлага Проект на решение за създаването на временна анкетна комисия, която да проучи целесъобразността и законосъобразността на действията на МС за изграждането на АЕЦ "Белене". На 8 април 2005 г. с Решение №259 МС определя статут на АЕЦ "Белене" като обект с национално значение. Получени са оферти от руски и чешки консорциуми. През октомври 2006 г. по време на управлението на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев НЕК обявява, че е избрана руската компания "Атомстройекспорт" (АСЕ) за реализация на проекта. Взето е решение да бъдат изградени два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW. Към това споразумение са подписани 14 анекса. Срокът за оценка на проекта от България е удължаван осем пъти и на практика проектът е замразен.

Решено е, че НЕК ще притежава 49% в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор. На 29 ноември 2006 г. е сключено и споразумение между НЕК и АСЕ, съгласно което в 12-месечен срок двете страни трябва да подпишат договор за доставка, инженеринг и строителство. На 18 януари 2008 г. в присъствието на президентите Георги Първанов и Владимир Путин в София са подписани четири двустранни споразумения в областта на енергетиката, които Първанов обявява за "Голям шлем" за България. Споразуменията са за газопровода "Южен поток", за проектиране, доставка и изграждане на АЕЦ "Белене", за създаване на международна проектна компания за нефтопровода Бургас-Александруполис, за отработеното ядрено гориво.

Финансиране

През април 2008 г. НЕК избира френската BNP Pariba за структурираща банка за финансирането, която отпуска заем от 250 млн. евро, но се оттегля от проекта през 2010 г. В края на 2008-а е подписано акционерно споразумение с германския производител на електроенергия RWE, който заявява участие 49% в проекта, но се отказва в края на 2009 г., тъй като до 30.09.2009 г. НЕК не подписва окончателен договор с АСЕ за строителството и не се стига до създаване на проектна компания.

През ноември 2010 г. премиерът Бойко Борисов заявява, че руската страна е подвела България. Първоначално са заявили обща цена от 4 млрд. евро, а впоследствие са я повишили до 6,2 млрд. евро. През 2011 г. от държавната руска корпорация "Росатом" обявяват, че крайната цена се е повишила още и възлиза на 8 млрд. евро. След като се оказва невъзможно да бъде намерен стратегически инвеститор за "Белене", правителството на ГЕРБ с решение от 28 март 2012 г. отменя всички решения, взети от кабинета на НДСВ, и прекратява проекта. Ден по-късно решението е подкрепено с акт на парламента. Няколко месеца след това БСП започва масова кампания за провеждане на референдум за АЕЦ "Белене". Националният референдум на 27 януари 2013 г. се проваля заради ниско участие. Гласуват 1 405 463 гласоподаватели, представляващи 20,22% от гражданите с избирателни права. За да бъде признат референдумът за валиден, се изисква в него да са участвали най-малко толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори, и повече от половината от тях да са отговорили с "да". С "да" отговарят 60% от гласувалите, но те са много по-малко от необходимите, за да бъде валиден референдумът.

Арбитраж

От юли 2011-а до 2016-а пред Международния арбитражен съд при Международната търговска камара в Париж се води арбитражно дело между "Атомстройекспорт" и НЕК за "Белене". То бе спечелено от руската компания. На 26.10.2016 г. между НЕК и АСЕ е подписано споразумение за окончателно уреждане на отношенията. По него НЕК плати 1,176 млрд. лв. за двата реактора, а АСЕ се отказа от 90 млн. лв. На 16.01.2017 г. НЕК и АСЕ подписаха Споразумение за доставка на завършеното оборудване с дълъг цикъл на изпълнение, а от март 2017 г. започна поетапната доставка на това оборудване. В момента оборудването е в България и се съхранява на площадката на АЕЦ "Белене".

На 7 юни 2018 г. парламентът реши НЕК да  размрази проекта и да обяви конкурс за избор на стратегически инвеститор, като идеята е да се използват платените вече от България два реактора. Първоначално 13 компании изявиха желание. Седем от тях кандидатстваха за стратегически инвеститори, а останалите - като доставчици на оборудване. През август 2019 г. три от компаниите от късата листа - "Росатом", "Дженерал електрик" и "Фраматом", се обединиха. Друг голям играч бе Китайската държавна ядрена корпорация. 2020-а бе изгубена за конкурса, който на практика спря. Оправданието бе коронакризата и невъзможността на НЕК да предостави на кандидатите необходимата информация.

На 20 януари 2021 г. правителството реши да строи Седми блок в АЕЦ "Козлодуй" с платеното оборудване за АЕЦ "Белене". Все още няма решение за официално спиране на проекта. На следващите народни избраници и излъченото от тях правителство може да им дойде друг акъл? Стига да не са толкова зависими от новия по-голям брат.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ