30 години преход - 30 години скандали

Още в началото обаче правителството на Орешарски бе белязано с избора на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС и последвалото след масовите протести безсрамно негово връщане в парламента. Това развитие на политическата ситуация в страната показа ясно, че Пламен Орешарски и министрите му се поддават на чужд натиск и допускат действия във вреда на националния интерес на България. През годината, в която Орешарски бе начело на изпълнителната власт, протестите не спряха. Огражденията около парламента останаха по време на целия му престой във властта. Паметен ще остане случаят с белия автобус, който се мъчеше да изведе депутатите от обкръжения парламент. И това правителство не посмя да започне реформата в здравеопазването, която да осигури истински контрол върху харчените за здраве средства. Това време ще се запомни, освен с подклажданите протести на "умните" и "красивите" най-вече с фалита на Корпоративна търговска банка и спасяването на Първа инвестиционна банка. Основната версия за тези скандали бе борбата на икономико-политическо равнище между собственика на КТБ Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски. Появиха се коментари, че държавата защити ПИБ, а се разправи с КТБ заради скъсването на връзките между Цветан Василев и Делян Пеевски като лице на ДПС в случая. 

За втори път, откакто България е член на ЕС (от 2007 г.), бяха спрени парите по европейските програми. След натиска от САЩ бе спрян и проектът "Южен поток". Брюксел взе нещата в свои ръце, когато се разбра, че "Газпром" се стреми  да заобиколи Третия либерализационен пакет на ЕС. Така и не се разбра защо бе създадено ново министерство - на инвестиционното проектиране. Най-вероятно причина беше стремежът чрез него ДПС да овладеее и Агенцията по кадастъра. Първоначално то трябваше да бъде оглавено от арх. Калин Тихолов. След това беше Иван Данов, който се оказа, че е получавал помощи за безработен от Франция, докато е преподавал в УАСГ. След евроизборите през пролетта на 2014 г. ДПС се отказа от собственото си правителство и прие курс към предсрочни избори.

1 млрд. лв. разходи

Властта бе поета от служебното правителство на Георги Близнашки. То ще се запомни с това, че за три месеца успя да изхарчи  1 млрд. лв. От тях 207 млн. лв. бяха изразходвани абсолютно неправомерно, тъй като не са разписани в бюджета за 2014 г. Те бяха  покрити с част от външния заем в размер на 4,5 млрд. От новия дълг 2,9 млрд. лв. бяха дадени на Фонда за гарантиране на влоговете, който трябваше да се разплати със спестителите в КТБ. От тази сума бяха отделени 900 млн. лв., с които бе подкрепена Първа инвестиционна банка. Европейската комисия разреши на България да подпомогне трезора за 18 месеца напред, след което сумата трябваше да бъде върната. 280 млн. лв. отидоха за плащане на допълнителните разходи на министерствата. Бе актуализиран и бюджетът на НЗОК. Здравната каса получи 100 млн. лв., за да се разплати с болниците и за лекарства до края на 2014 г.

Взеха се, но с брачни скандали  

Второто правителство на Бойко Борисов бе избрано от 43-то Народно събрание на 7 ноември 2014 г. То бе компромис между принципно несъвместими политически формации като АБВ и Реформаторския блок например. Основната точка на противопоставяне беше по оста ДСБ-ГЕРБ. Новият лидер на тъмносините Радан Кънев не спираше да повтаря, че ГЕРБ е част от статуквото на задкулисието, че е неразривно свързана с Пеевски. На тона на Кънев пригласяше и бъдещият здравен министър Петър Москов. Месец и половина преди изборите Реформаторският блок оповести предложение за декларация, с която да се забрани на бивши премиери и министри да участват в бъдещо управление. Само два дни по-късно обаче Меглена Кунева благосклонно показа, че Реформаторският блок не е Радан Кънев и че в коалиция с ГЕРБ няма нищо страшно. Борисов обаче го играеше обиден. Очевидно беше, че той искаше и се надяваше да поеме управлението сам - без никакви коалиции с малки партии, които ще играят роля на патерица на властта. След като стана ясно кой влиза в парламента, вариантите за правителство започнаха да се избистрят. ГЕРБ тръгна с "ще управляваме сами", макар да беше ясно, че това е абсурд. Патриотите показаха, че са готови да преговарят. От Реформаторския блок, при това приближени на Радан Кънев, също бяха наясно, че правителство трябва да бъде направено. 

Нарочените за десни се взеха, да им е честито, но брачните скандали не закъсняха. Първият беше по оста Патриоти - Корман Исмаилов, а вторият - заради желанието за постове на такива като Слави Бинев, въпреки приказките на Валери Симеонов за важността на програмата, а не на хората. И напрежението избуя заради постовете. Първо беше заместник-министърът на отбраната Орхан Исмаилов, който не беше приет от Патриотите, защото е кандидатура на Корман Исмаилов. Най-смехотворното бе, че Патриотите всъщност нямаха никакъв друг мотив срещу Орхан Исмаилов и сами си го признаха. Въпреки първоначалната пушилка Патриотичният фронт взе да отлага кога ще каже дали ще излиза от управлението, първо беше ден, после седмица. Дойде обаче втори удар, бившият кадър на ДПС Веселин Пенев стана областен управител на София-област и Красимир Каракачанов веднага "свали доверието" от правителството, поне на думи. А Емил Димитров-Ревизоро взе да се жалва, че Бойко Борисов правел така, за да се махнат националистите от коалицията. Междувременно Слави Бинев взе да става трън в петата на управлението. Срещу неговата номинация за председател на Комисията по култура в парламента скочи Александър Морфов, който напусна директорския пост в Народния театър. Бинев хич не се трогна и изкара себе си брилянтен, а протестиращите бяха заблудените. След Морфов цялата трупа на Народния театър заплаши да си отиде, а една от фигурите, напуснали Реформаторите - Велислав Минеков, каза очевидното: "Мафията не може да се превъзпита." 

И двете линии на скандали обаче си бяха буря в чаша вода. Патриотите спряха с подскоците, защото добре знаеха, че при разпад на правителството едва ли ще имат пак добър резултат на следващи избори. Логично и Слави Бинев хвърли оставка, но по-интересно беше какво се случи след това. На мястото на Бинев се появи Поли Карастоянова, меко казано, противоречива фигура, но намек за протест срещу нея нямаше. А Бинев си взе пост, свързан с еврофондовете, точно както искаше - направиха му специална подкомисия, като това стори партията на Бареков. Истинският скандал обаче предстоеше - този за пенсионната реформа. Всичко започна от едно "неделно матине" на 14 декември 2014 г., когато Борисов се видя със синдикатите и изведнъж изскочи предложението да се променя пенсионният модел. Два дни нямаше реална информация - дали ако нормата мине, родените след 1959 г. ще трябва да потвърждават, че искат да останат да се осигуряват и в частен пенсионен фонд, или само ако искат да отидат изцяло на държавна пенсия, ще трябва да ходят до НОИ. Не беше ясно и колко време има за решаване на нещо, което си остава не много ясно и след приемането на реформата. Тя бе прокарана от вицепремиера и социален министър от АБВ Ивайло Калфин. Второто правителство на ГЕРБ ще се запомни и с постоянните кадрови промени.

Първата жертва, която падна, бе министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. Тогава стана ясно, че Борисов го е жертвал заради протежета на ДПС. Оказа се, че Вучков напуска след безпрецедентен скандал по време на заседание на Министерския съвет. Така конфликтът между Борисов и Вучков стигна кулминацията си. Премиерът жертва ключов министър, започнал реформа в неефективното вътрешно министерство заради по-нисши кадри, които са назначени с протекцията на ДПС, намиращо се уж в опозиция. Ябълката на раздора станаха главният секретар на МВР Светлозар Лазаров и шефовете на ДАНС и Държавната агенция "Технически операции" Владимир Писанчев и Цветан Китов. Вучков обяви, че ще предложи нов главен секретар, както изисква промененият Закон за МВР, и ще поиска да започне процедура за избор на нови шефове на ДАНС и ДАТО. Борисов обаче намекна, че плановете на министъра няма да се реализират.

                           Следва