25 години без Берлинската стена

Да се строят мостове, а не стени, призова папа Франциск по време на неделната молитва на площад "Св. Петър" в Рим по повод отбелязването на 25-ата годишнина от падането на Берлинската стена. Стената дълго време символизираше идеологическото разделение в Европа и целия свят, напомни светият отец. "Падането й бе внезапно, но стана възможно благодарение на продължителни и трудни усилия от страна на много хора, на техните борби, молитви и страдания, а някои жертваха и живота си. Първостепенна роля сред тях имаше папата светец Йоан Павел Втори", добави римският първосвещеник. Той отправи молитва "все повече да се развива културата, способна да срути всички стени, които все още разделят света, и никога вече невинни хора да не бъдат преследвани, а понякога и убивани заради своите вярвания или религия".
Вчера в германската столица се проведоха основните тържества по случай 25-ата годишнина от падането на Берлинската стена, станала символ на Студената война и на разцеплението в Европа, предаде ТАСС. В изложбените зали на мемориалния комплекс "Берлинската стена" на Бернауерщрасе бе открита нова постоянна експозиция - "1961-1989. Берлинската стена". Мемориалът на Бернауерщрасе е смятан за един от символите на разединена Германия. След като през 1961 г. започва строежът на стената, сградите от едната страна на улицата спадат вече към източната част на Берлин, а тротоарът пред тях - към западната, посочва ТАСС.
По повод годишнината в германската столица изгря инсталация от светлинни балони по продължение на 15-километрова отсечка от някогашната стена, преминаваща през ключови места в Берлин, сред които Бранденбургската врата, Райхстагът, Потсдам плац и Чекпоийнт Чарли. На всеки 150 метра от инсталацията са поставени стендове с архивни фотографии. Близо 7000 светещи върху триметрови тръби балони от каучук бяха запълнени с хелий и пуснати в небето, символизирайки падането на Берлинската стена и заличаването на границата между Източна и Западна Германия.
На тържествената церемония присъстваха настоящи и бивши политици, сред които единственият президент на СССР Михаил Горбачов, бившият президент на Полша Лех Валенса, бившият външен министър на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер.
Стената, просъществувала 28 години, е построена за една нощ, за да разделя комунистически Източен Берлин от Западен Берлин и първоначално е под формата на бодлива тел, преди да се превърне в ограда, а по-късно и в укрепена стена. Падането й се дължи на грешка. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със закръглен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Около 200 души са убити в опит да я преминат, над 5 хил. души успяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са - масовото бягство по тунел, дълъг 149 метра, полет с делтаплан, промушване между прозорците на 2 съседни апартамента.
На 9 ноември 1989 г. говорителят на Комунистическата партия в Източен Берлин Гюнтер Шабовски в публична реч обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. В отговор на журналистически въпрос откога влиза в сила новият режим, премиерът обаче отговаря: "Доколкото ми е известно, веднага". Когато чуват това, множество жители на Източен Берлин се втурват към стената, която ги дели от близки и приятели, а граничарите не успяват да реагират и се въздържат да ги отблъснат с насилие. Хората от двете страни на изкуствената граница започват да рушат стената.
В момента части от нея са запазени като паметник на събитията и са превърнати в обекти на съвременното социално изкуство. Парчета от стената се продават на колекционери от разрушаването насам за големи суми на търг.
Макар историческото значение на падането на Берлинската стена да е трудно да се надцени, то днес се питаме дали светът не изгражда нови стени, чието разрушаване ще е доста по-трудно? Макар на 9 ноември 1989 г. всички да помислиха, че Студената война свърши, то днес не започна ли нова? "Същите европейци, ратували някога за единство на Стария свят, отрязаха Сърбия от историческия й корен - Косово, при това едва 10 години след падането на стената в Берлин. А в наши дни на тялото на Европа се появява един нов белег - ровът, изкопаван на украинско-руската граница от киевските власти. Западът се опитва да обкръжи Русия със стена от санкции", гласи анализ на Игор Силецки от "Гласът на Русия". Ръководителят на Центъра за германски изследвания на руския Институт на Европа Владислав Белов, цитиран от "Гласът на Русия", пък казва: Днес е издигната стената на пропагандата. Толкова висока, че едната страна не може да види ясно, какво става на другата. Според мен след определено време санкциите ще бъдат отменени, но пропагандните стени в умовете на гражданите вече са построени и не си представям колко време ще се поиска за тяхното разрушаване. Задача на западните и руските медии сега е да започнат тяхното разрушаване. Но предполагам, че това ще е толкова тежко, както и събарянето на бетонната стена."