211 000 българи нямат достъп до спешна помощ

Дейността по оказване на достъпна, качествена и своевременна спешна помощ у нас не е ефективна. Такъв е изводът от огласен вчера доклад на Сметната палата за извършен одит на спешната медицинска помощ като елемент от системата на здравеопазването.
Основите изводи от проверката са, че въпреки приетите стратегически документи, проблемите при спешната помощ се повтарят и са създадени предпоставки за забавяне на наложителните реформи. От Сметната палата са категорични, че се влошава кадровата осигуреност, недостатъчна е квалификацията на персонала, нарушена е координацията между спешната помощ и останалите лечебни заведения.
През последните години близо 1/3 от населението ежегодно ползва спешна помощ. Търсенето й е засилено поради затруднения в достъпа до извънболнична и болнична медицинска помощ.
Поради различни причини, като географско положение и инфраструктура, има неравнопоставеност за част от населението за времето на достъп до спешна медицинска помощ. По данни на Министерството на здравеопазването приблизително 58 на сто от населените места в страната са с време за достъп до филиал за спешна помощ до 20 минути, а около 15 на сто от населените места - над 30 минути.
Около 211 000 души, или 3 на сто от българите пък са лишени от възможността да получат спешна медицинска помощ, защото живеят в труднодостъпни и отдалечени райони.
Медицинският персонал в спешната помощ е 7111 души, като интересът на лекарите без специалност да специализират спешна медицина е недостатъчен. Заплатите са неадекватни и недостатъчно мотивиращи за рисковите условия на труд и високото напрежение.
Специализираният медицински транспорт и апаратурата, необходима за оказване на спешна помощ, са морално и физически остарели, което създава рискове за оказването на адекватна помощ. Няма разработени програма и единни критерии за тяхното обновяване. Не са разчетени достатъчно средства за обновяване на медицинския транспорт и апаратурата. През 2010 г. Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - 28 в страната - са разполагали общо с 399 автомобила, от които 326 санитарни и 73 други. В края на одитирания период автомобилите са 296, в това число 266 санитарни и 30 други.
В дежурните екипи на тел. 112 няма медицински лица или нормативно приети критерии за разграничаване на спешните от неспешните повиквания. Това създава предпоставки за допускане на грешки при предаването на повикванията към ЦСМП, смятат от Сметната палата.
Информационните системи на спешна помощ и лечебните заведения не са свързани и поради това не е възможна връзка в реално време между лекарите от спешната помощ и дежурните лекари в лечебното заведение.
Не се наблюдава подобряване на показателите за изпълнение на дейността спрямо 2007-2008 г., когато от Сметната палата е извършен одит на спешната медицинска помощ, се казва още в доклада, в който се изтъква, че докато през 2010 г. разходите за спешна помощ са 76 903,5 хил. лв., за 2014 г. те вече са 122 672 хил. лв. или увеличението е с 60 %.
Сметната палата е изпратила 14 препоръки на министъра на здравеопазването д-р Петър Москов.