28 Март 2024четвъртък15:39 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

МИСЛИ В РИМИ

(НЕБЕ - ДА БЕ, АМИ... АКО НЕ БЕ?)

/ брой: 155

visibility 676

ГЕОРГИ СТОЯНОВ е известен актьор, сценарист и режисьор, заслужил артист. Роден е в Москва на 27 юли 1936 г. Завършва през 1959 г. топлотехника в МЕИ в руската столица. Работи в Котлостроителния завод "Георги Кирков" в София като инженер. През 1961-1963 г. учи в Париж кинорежисура и режисура на монтажа в Института за висше кинематографическо изкуство. От 1963 г. започва работа в Студията за хроникални и документални филми. В периода 1965-1984 г. е режисьор и художествен ръководител на редица кинотворби в Студията за игрални филми. През 1970 г. влиза в Съюза на българските филмови дейци и е негов дългогодишен председател. Удостоен е с наградата на ФИПРЕССИ за документално кино и много други отличия за режисура. Народен представител е в IХ НС. Бил е зам.-министър на културата, културно аташе в българското посолство в САЩ. Автор е на книгите "Паметни страници", "Ваучер Калифорния - Гулаг", "Небивалици от небитието", 12-серийния сценарий "Пясъчен часовник" (съвместно с П. Анастасов), "Жив за връзване".

Специално за публикуване в ДУМА предостави най-новата си актуална поема. 

Всеки прилив е следван от отлив.

Пясък ли сме или вълна...

след целувка - изтрит отпечатък 

или памет, изпратена в полет? 

  

Над главите: безкрайно небе -

върти кръговрат неотменен,

за който не смеем да кажем:

- Е, хич бива ли 

влажна прокоба -

да склоним да живеем 

с неизбежна присъда във джоба:

некроложен финал -

без попълнена дата.

И да вярваме, че избираме

между рая и ада,  

където ни пращат завинаги...

в непосочено време и час.

Със небивалици...

вместо спомени.

- А дали сте били? -

наднича забрава, с намигане -

не съзирам следа 

и в огромния свят,

все прашинки безименни,

 

отново в пръстта се завръщат,

вместо вас... 

Липсва корен и помен...

след като няма - ни ограда,

ни къща... руини навред...

Много скоро ще свърши

и хляба насъщен! 

                     

Кой ти помни - че сте били? 

Няма как да се твърди за небето - 

не бе... щом и преди е било

и пак ще го бъде...

Даже миналото се завръща -

върху раменете на паметта.

Мост невидим човешки - 

към неведомо бъдеще.

Докога ще сеете на корена - ряпа?

Нали, в началото бе - слово...

Докога ще нехаете: на вселената - 

де е началото... 

 

Диплите нещо от нищо и нула...

и търкаляте време без края.  

Не броите... дори се не плашите:

колко м н о г о - не знаете?! 

И без друго, има ли време артък -

да мечтаете? Я, то пък опряло

до носа ви?! Е, на това му се вика: 

късмет и дерзание!!

Виж го ти - рая: на ръка разстояние...

А не ви ли пука - ръката чия е?

Тихичко кютите - благо си траете?!

- "Я, светни им, облаче ле бяло..." 

ти летиш, а времето е спряло!

Всичко ли са вече изтървали, 

или калпав нож - до кокала опряли?

ДНЕС ЗАТВАРЯМЕ ПОРТАЛА

Зад завоя рай невидим, 

вихри - страсти непремерени.

Близко е, но страх - не страх,

Блъскам  с челото - портала,

плувнал в пот, уста раззинал.

цял отвътре изгорял...

че гърдите ми подпира -

жлъчка, стегнала кораво

непослушния стомах.

Нещо до слуха ми стига -

някакво блаженство крие

тази порта извънмерна -

но не мога да го мерна

и дори ме хваща яд:

Хем е чудо - хем, небивало? 

То и как да стане факт?

Вярно, лакърдии леки

нямат нужда от доверие -

харчат се из вековете,

като топъл хляб в неделя.

Как ме дразни тоз портал!

- Да речеш, че пречи много -

пълна глупост!

И отляво и отдясно,

шири се поляна ясна - 

няма никаква ограда.

- Как така, директно в рая,

да минаваш без преграда?

Иди после и разправяй:

голо бърдо - райски кът!

Мигом ще те разнесат!

Всеки ще те подиграе:

- Ей го, адвокат на рая.

Оня - с голия тумбак.

Сигурно ще ходи пак -

да гребе в реката мляко,

"...а на нас да носи праз"... 

(и подсеща ни за Ралин)

скрил във пазва - ананас,

че и мед, и свинска мас... 

Люшка смях неудържимо, 

гмеж моминска във захлас:

- Туй, що никой го не пази

и вирее без гавази,

надали е райска мера!

Кой, ще да му хване вера?

Кеф ти взимаш, 

кеф ти - хвърляш,

пълниш ручей с мед и масло,

че душата не желае,

да препива и преяжда!

Многотия не услажда... 

(Зевзеклък на дявола -

номера погажда!)

. . .  

- Късно вече взе да става -

спри да бъркаш рая с ада.

Вместо в райските градини,

да не хлътнеш, най-подире

в сатанинския тиган,

а отдолу мас да ври

и да ти пращят ушите?

Скрий се, докато си цял?

Вярвам, че си го разбрал:

Хич, не чакай да ти мине 

и да опереш пешкира!

Че от горския пожар 

камъни ще завалят -

в дън земя да те заврат... 

Прескочи през кръстопът!

Крачка, две - и да те няма...

Чак на другата поляна

смело ще забавиш ход:

дето весело живее

обла питка - самоход.

И върти каквото хване:

кръгъл прави - тлъст глупак.

Вместо разум - кух мерак

във главата му налива.

Пълно, обло, въртеливо:

прави го докрай красиво.

Виж земята и пендари -

всеки, кой където свари,

иска лично да ги има.

С тях - каквото щеш е твое:

сняг през лятото вали, 

ягоди ядеш - през зима

и красавици те милват -

пълни четири сезона.

И разбираш - не случайно,

земното кълбо е кръгло.

Космос къта сателити,

обли, но и непристъпни.

Сал пропуснати мечти

са единствено достъпни

и приключват начаса.

Не съди късмет случаен

и не спирай пред портал.

Целий свят е закопнял,

вредом да го посетиш.

Няма толкова огради,

да те спрат - 

щом сам решиш.

Подмини коронавирус,

всеки срещнат прегърни...

Господ може да забавя,

но за тебе не забравя.

Всички грижи са за теб,

щом милееш за несретник -

за незнаен, не съсед.

Чуждите тревоги - свои

си приел и си откликнал,

без да знае никой друг.

Господ вижда - той е тук.

И затуй те е обикнал.

Сядай на крайпътен камък,

с гръб към краткия живот,

не мисли за дни напразни.

Вече знаеш - всичко вижда

и за всичко страда бог.

И на злото не прощава - 

пази рай за читав род...

Но за хората напред,

ред не свършва...

Пътят дълъг...

чака пътници безброй...

Всеки, който е живял

и сред скърби оцелял,

знае за живота много.

И от хиляди тревоги

е отново закопнял

да разпита свестни хора:

Стига ли до тях утеха?

Денем хляб, за зима дреха?

И родът дали е цял?

Как тегло самичък носи -

всеки куц и обосял?

И от срещи и въпроси,

има ли трошица полза -

вечно бродене по мъки?

Време - камък, време - бреме, 

рони ли сълза - участие 

към човешките страдания 

и душевните терзания

на измъчения род?

Даже бог не издържал

нечовешка олелия,

преобърната в грамада

и прошепнал към ината: 

- Още малко си живял. 

По-добре пази главата

Ще ти трябва срещу напаст,

дето ще взриви земята.

И виновни са на брой -

Триста вируса мутанти.

И безличният им род -

с малък мозъчен дефект:

мизантропен "интелект".

Ти едничък влизаш в бой.

Че изчезне ли планета -

гръмва мирова несрета.

Взрив започне ли, не свършва...

първо космоса привършва.

Дави всичко в нищета -

на богатите вина.

А безценната душевност

разпилява, като хаос.

Праща всичкото на халост -

и ни време, ни пространство:

край на животворен дъх.

Нищо не започва с нула...

- Че, защо - да е така?

Съществата, дето почват, 

и не знаят как да спрат,

да оплескват вирус - каши:

наркотици и бацили,

плюс чували - зла прокоба,

с общи ями вместо гроба?

*   *   *

...Как природата ще смогва, 

да се брани от двуноги,

дето вред живота мразят...

и не спират да разкъсват

връзката на времената...

Нас от тях какво ни пази?

Как в простора ще текат:

днешно, минало и идно -

едновременно, единно

върху праведния път...

без за миг да съгрешат.

Вместо грешната им плът

да тори земята родна...

а духът ни плодородно 

да лети навред в света -

в океан от светлина?

Господ го изгледа меко,

после се усмихна леко:

- С този кошер от въпроси-

сто лета да отговаряш,

ще ти трябват още сто

и това ще е начало,

без да има скоро край...

Сам ще трябва да избираш.

Тук оставаш и не спираш

да намираш точен изход

от забъркан лабиринт.

Теб не ти е нужен гръб.

Аз не съм ти господар -

ти не си ми секретар.

Край на шетане неспирно

между горен - долен свят.

И почивка вече няма.

Днес затваряме портала,

без вратички и измама.

Даже "рай" си има край.

Тебе ад те е избрал...

Пообъркал е с хастара -

прекроил от ад във да:

(прост - от думи не разбира:

сал повтаря: ...скара ...бира...)

с други думи - превъртял...

Не уврял, че сме рода...

и не носиме - рога!

Подредил каскетен вирус

сам да си скрои чувал!

За чувал нали си чувал:

ред тулупи, ред мисирки...

сменят вирусната свирка:

Черен Петък с Видов Ден!

*   *   *

Мафия не ще държава 

и оцапва безпредела -

мокри памперси от страх...

до уши изгнила в смет!

Бърза да завре в боклука

непокорния Балкан.

А с бюджетните пари

пълнят селски гардероби...

сякаш герб ще носят в гроба.

Три Българии бастисали -

дребни кърлежи сезонни...

неуспяли пиночетчета,

закопняли със преврат,

да превърнат в частен ад -

люлката на свободата.

Писнало ни е от тях!!

Иде ред да пометем 

залежалия измет!!!

(нещо малко изоставаме,

но дано... не закъсняваме...)

Ге 100

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ