(Не)познатите кътчета на България

Въпреки многобройните природни, архитектурни и културни забележителности, с които е богата България, незнайно защо жителите и гостите на родината ни имат определени стереотипи, засягащи туризма у нас. Лятото обикновено е прието да се ходи на море, зимният сезон пък е рай за скиорите. Това обаче е колкото логично, толкова е и не съвсем разумно. Защото в България има безброй известни и малко познати прекрасни кътчета, които при грамотно представяне и по-голямо акцентиране на достойнствата им биха могли да привлекат и през останалите сезони още повече туристи и да възродят интереса към българската история, бит, култура и традиции.
Именно върху такава амбициозна задача от известно време работи екип от специалисти към Министерството на икономиката и енергетиката. Експерти се трудят върху проект, наречен "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", финансиран по Оперативна програма "Регионално развитие 2007-2013 г."
Във връзка с тази отговорна дейност преди броени дни пред важни чуждестранни гости и представители на част от националните медии бяха представени няколко изключително любопитни дестинации.


Почти няма българин, който да не е стъпвал поне веднъж в Стария град на Несебър. Историята дебне тук туриста на всяка крачка. И гостите на изпълненото с невероятен дух място с часове го обикалят, въпреки малките му на пръв поглед размери - дълъг е само 850 и е широк 350 метра. Специалистите твърдят, че през различните периоди от своето съществуване Старият град е загубил 1/3 от територията си, която е пропаднала в морето. На около 80 метра от брега може се видят останки от крепостните му стени. На полуострова са правени многобройни археологически проучвания, които разкриват богати колекции от значими паметници на културата, илюстриращи историята на антична Месембрия и средновековен Несебър. В Археологическия музей на града, открит през 1994 г., може да се разгледат част от находките. Експозициите са разположени в 4 зали и са разделени тематично - "Месембрия и траките", "Понтийският полис Месeмбрия", "Месембрия в пределите на Рим, Византия и България" и изключително атрактивната иконна, впечатляваща с многобройни автентични (с 2 изключения) изображения на светци. В града са открити и доста древни, реставрирани и запазени в автентичния им вид храмове, чиято история може да заинтригува умовете на туристите задълго.
Един от най-необичайните в това отношение паметници се намира в Поморие. Античната куполна гробница - единствена по архитектурата си на Балканския полуостров, е разположена западно от града, близо до пътя за Бургас. Датира от II-III век сл. Хр. и се смята, че е служила за мавзолей на богата анхиалска фамилия. Състои се от дълъг 22 м коридор и кръгла камера с диаметър 11,60 м и височина 5,50 м. В центъра на полуцилиндричния свод има куха колона, разширяваща се към върха и сливаща се с външната стена, като по този начин куполът става гъбообразен. Вътре се е намирала вита каменна стълба, отвеждаща на повърхността на могилата - ритуален преход между два свята. Тайната на архитектурата и предназначението на античната гробница в Поморие продължава и до днес да занимава умовете на български и чуждестранни специалисти.
Сред най-живописните кътчета по българското черноморско крайбрежие е устието на р. Велека, чиято пясъчна коса е дълга около 500 м. Освен че тук се срещат изключително редки животни и растения, част от които са защитени, в района през 2006 г. са открити над 150 уникални златни предмети. Сред тях е огърлица с бича глава, плочка от диадема с надпис "Деметриус направи за Кортодзунтос", както и миниатюрна колесница с два коня и богинята на победата Нике. Смята се, че това е обеца, слагана по необичаен начин - надявана е върху самото ухо. Тези, а и много други уникални находки може да се видят в Общинския исторически музей в Царево. Там са изложени многобройни експонати, намерени при разкопки в местността, сребърно тракийско съкровище, колекция от керамични чаши и вази, древни котви, ценни монети (199 тетрадрахми) и др.
Насред гъста гора, на 5-6 км северно от Приморско, в района на бившата резиденция "Перла", се намира Беглик таш - най-древното светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморието, датирано от ХIV век пр. Хр., функционирало до IV век сл. Хр. Разположението на мегалитните скали е използвано в култа към плодородието, Богинята Майка, със сина й бог на Слънцето и нощта, с орфическото посвещение и обезсмъртяване на Хероя. Светилището е с обща площ около 6 дка, а огромните каменни късове са частично обработени от човешка ръка и подредени по необичаен начин. Освен ложето, на което са се извършвали древни ритуали, се виждат и части от слънчев часовник, специфична стъпка, скала с формата на обърнато сърце, тайнствен лабиринт и необичаен процеп, висок 6 м и широк около 50 см. Според тракийския култ през процепа в деня на равноденствието слънчевият лъч минава, за да оплоди скалната утроба, утробата на богинята. Туристите, имали шанса да стигнат до Беглик таш, ще научат още доста легенди за предназначението на това необикновено магично място, останало скрито дълго време от погледа на обикновените хора. А скалният феномен Лъвска глава и множество огромни блокове с неизяснен произход, пръснати по планинското било, подобно на каменно море, допълват цялостния загадъчен облик на местността.
Не бива да се пропуска и един от най-старите градове по черноморското крайбрежие на България. Прочутият в чужбина и у нас Созопол е сред най-желаните туристически дестинации. В района на пристанището се правят подводни проучвания, разкриващи останки от жилища, керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда, както и много котви от II и I хил. пр. Хр. Прекрасните плажове и съчетанието на стар и нов град, обграден от красива природа и архитектурни и исторически забележителности, както и многобройни културни форуми и фестивали, продължават да привличат в Созопол любопитните почитатели на активния отдих.
А на връщане към столицата много лесно се стига до Жеравна. Селото се намира само на 32 км от Петолъчката на пътя от Бургас за София. Тук ще ви обземе чувството, че времето е спряло. Защото местните хора (по официални данни те са около 500 души, но постоянно живеещите са не повече от 380) като че ли не бързат за никъде. И предават това характерно за планинските села спокойствие и на туристите. Освен че се наслаждават на чистия въздух на мястото, намиращо се на 640 м надморска височина, гостите не пропускат да отседнат у радушните местни хора и да се разходят по тесните, заобиколени от каменни стени калдъръмени улички на този архитектурен резерват. В Жеравна са запазени над 200 автентични дървени къщи, всяка е паметник на културата, строен през Възраждането. Интересни за посещение са и няколкото музея с подредени в тях експозиции, посветени на Сава Филаретов, Руси Чорбаджи, Йордан Йовков, както и черквата "Свети Николай", на крачки от която се намира Художествената галерия, разположена в сградата на старото класно училище. Атмосферата от миналото е допълнена от съвременни творби на местни занаятчии, които продължават да запазват и историческия дух на Жеравна.
Оттук може да хванете пътя към Нова Загора, защото на 10 км от града пред погледа на жадния за информация турист се открива праисторическата Карановска селищна могила. Тя се простира на площ от 24 дка. Открита е при разкопки през 50-те години на ХХ век и е призната като европейски еталон за датиране на древните епохи. Тя е и една от най-големите в България - висока е 13, дълга 250 и широка 150 м. Въпреки че е разкопана само частично (около 1700 кв. м), там вече са открити 7 исторически пласта от всички праисторически епохи - от новокаменната до бронзовата включително. Всички експонати, намерени в селищната могила, са изложени в музеи в София и Нова Загора.
В близост до Караново - на около километър, се намира Източната могила от некропола, където през 2009 г. екип археолози намира една от най-интересните и важни находки в региона - зидана сводеста гробница с погребална камера с размери 3 на 4 м. Открити са две сребърни чаши с изображения на бог Ерос, уникални стъклени съдове, бойно снаряжение, монети, сребърни фибули, чаши, глинени стомни и златни пръстени. Предполага се, че в гробницата през I век сл. Хр. е погребан богат тракийски аристократ. Наши учени впечатляват света с още една находка - оригинална бойна колесница (четириколка с огромни дървени колела, чийто диаметър е 1,20 м) с впряг от два коня, като в близост до тях има и куче.
Всички тези, а и много други паметници на историята и културата по нашите земи са достойни не само подробно да бъдат описани в обширен пътеводител. Но и да им се обърне внимание не толкова от страна на евентуалните и желани гости на културния туризъм, но и от всички местни и държавни структури, които са отговорни за  маркетинга и рекламирането на богатството от природни и културно-исторически паметници у нас и за организирането на реален културен туризъм по тези дестинации.

В Жеравна
Снимки АВТОРКАТА