„Аз имам какво да губя. И аз, и цяла Русия“

Леонид Радзиховски
журналист от „Российская газета“

Състояха се общо четири митинга, но основните бяха два и, ако обобщим, спора се водеше около един въпрос: „за“ или „против“ Путин.
Не знам какво точно се страхуват да загубят организаторите на единия от митингите (техният лозунг гласеше - „ние имаме какво да губим“) и какво се надяват да спечелят организаторите на другия, но ето какво не искам да загубя лично аз.
Гражданският мир.
Само една крачка дели гражданското мъжество от гражданския сблъсък. Разбира се, съвсем не е сигурно, че тази крачка ще бъде направена. Ето, например, САЩ и СССР десетилетия наред балансираха „на ръба на пропастта“, но мирът между тях така и не бе нарушен.
Какво да се направи, за да се избегнат сблъсъци между митингуващите?
Нямам причини да обичам „либералните болшевики“ - самият аз изпитах върху себе си някои от прелестите на „свободата на словото“ в изпълнение на демократично партийно бюро... Но все пак „блатниците" (тези, които се събираха на Блатния площад и са настроени срещу Путин) са ми по-симпатични, отколкото „поклонниците“ (които митингуваха на Поклонная гора в защита на Путин). Най-малкото, защото със сигурност никой не е казал за „блатниците", че са „изсипвани с автобуси“.
Но да сравним обективно.
„Блатните“ маси са по-мотивирани, но пък лидерите на „поклонниците“ са по-агресивни към „враговете“. Второ. И на двата митинга е пълно с демагогия.
Главната цел на "блатниците" е една - „Русия без Путин“. Те не крият – слава богу, при „путинския режим“ може открито да се иска „Путин да си подаде оставката“.
А Путин е обречен на победа, ако днес има честно преброяване на гласовете. Това се твърди убедително във всички анкети. И какво излиза - „блатниците" неволно агитират за Путин? Или пред нас са стоици: „нека да е Путин, но да е честно“? Съмнявам се. Под „честно“ те просто подразбират „без Путин“. И се опитват да се самозалъгват, че това е едно и също... Виж, другия техен лозунг е по-честен, по-точно изразява техните желания: „Нито един глас за Путин!“. Но шегата е в това, че Путин ще победи и без техните гласове. Тогава, в какво се състои „блатната надежда“?
В такава ситуация на агресивно–непослушното малцинство му остава само едно: да се опита да смеси „честно“ и „без Путин“ не само в своето, но и в общественото съзнание, а след това, стъпвайки на тези „безусловни думи“ да създаде такава „енергийна вълна“ срещу Путин, която, макар и да не го отнесе, ще започне силно да го притиска психологически.
Това се нарича „оранжева революция“. Несправедливо: едва ли лидерите (а за редовите от тълпата не може и да става дума!) разполагат с някакъв конкретен план за действие; никой не е задължен да обича президента, но пък не се чуват призиви за ненасилие и други нарушения на закона. Има друго – балансиране на ръба на закона.
Трето. Що се отнася до „поклонниците“, то там лъжливи са приказките за зловещата роля на американския империализъм.
Не е сложно този проверен безусловен дразнител да бъде активиран у протестиращите – конструкцията е надеждна, рефлекса се включва, започва слюнкоотделянето на тема отбрана.
Само че се е задействало по фалшива тревога.
Правителството на САЩ, както и да се отнася към Русия, към Путин, се страхува от срив във властта на ядрена държава. Така например, през 1991-а година, САЩ бяха шокирани от стремителното разпадане на СССР. Но Съветския Съюз поне им беше глобален конкурент. А РФ е просто, макар и неудобен, но партньор. Виж, ако бяха убедени, че Путин ще бъде сменен от Немцов или Касянов, то тогава, вероятно, биха работили активно в това направление (а какво би се получило - това е съвсем друг въпрос). Подобна бе ситуацията в Украйна през 2004-та. Но днес в Държавния департамент/ЦРУ знаят отлично, че при бърз срив на властта в Русия, на прозападните политици със сигурност „няма да им провърви“. А нашите политически проблеми са породени не от американски, а от чисто руски чиновници.
И така. Няма смисъл да се нагнетява паника. В момента не ни заплашва никаква „гражданска война“, но съществува опасността от подхлъзване към нея. „Как се излиза от това положение“?
Изходът е прост. За да се съхрани гражданския мир са необходими действително честни избори. Тогава, и само тогава, няма да има повод отношенията да се изясняват по „друг начин“.