Журналистите дават средна оценка за свобода на словото
Работещите в медиите са все по-заплашени и се самоцензурират, външният натиск идва най-често от политиците
/ брой: 202
Половината от журналистите у нас дават средна оценка на свободата на словото в България, а добра - едва 16,2%. Един от петима я определя като "лоша", а почти всеки десети - "много лоша". Това показват данните от изследване, в което са участвали 204 работещи в медии в България. Годишната анкета е на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) и се провежда за шести път. Докладът за 2022 година е озаглавен "Медии под обстрел". Той все пак отчита ръст на позитивните нагласи сред журналистите. Те определят като водещи фактори с дълбок отпечатък върху медийната среда пандемията, войната в Украйна и спиралата от политически кризи в България.
Останалите обобщения, направени от анкетата са, че журналистите в България са изправени пред серия от предизвикателства като стрес, онлайн тормоз, заплахи за дела, опит за намеса в редакционното съдържание, автоцензура.
Увеличават се отговорите, според които има ръст във вътрешния натиск и автоцензурата сред журналистите. От 2017 г. насам автоцензурата расте средно с 5 на сто. Появява се нов феномен - онлайн тормозът, обиди и заплахи в социалните мрежи и форуми на медии. Всеки трети респондент смята, че това е сред най-честите форми на външен натиск. Всеки десети споделя, че е бил е заплашван със съдебно дело, което е ръст с около 4% спрямо предходното изследване на АЕЖ. Почти всеки втори журналист посочва, че лично е бил обект на неправомерен натиск заради работата си (47,5%).
След вътрешните източници на натиск върху работата на журналистите водеща практиката е да се сваля или променя съдържанието от страна на по-високопоставен редактор. На второ място е посочена "принудата" от собственик на медията, следвана от "инструктажите" на рекламния отдел. Източници на външен натиск са държавни, областни и общински институции, като през последните две години делът на журналистите, които ги посочват, се е увеличил. Все пак първото място сред центровете на влияние върху редакционното съдържание заемат политиците. Отреждат им го 72, 5% от участниците. Увеличение има и в натиска, който упражняват криминалните групировки.
Медиите регулярно са мишена на политическа злоупотреба", коментира при представянето на резултатите председателят на АЕЖ Ирина Недева.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.