За 40% от българите изборите не са били честни
Всеки трети знае за случай за купуване на гласове
За близо 40 процента от българите отминалите местни избори не са били честни. Това показват данните от проучване на "Галъп", проведено между 14 и 19 ноември. Най-голямо е колебанието за достоверността на вота в София, в селата и в малките населени места по-голяма част от хората не вярват в честните избори и споделят, че знаят за купуване на гласове. Според отговорите на респондентите средната цена на глас е била 67 лв.
Естествено, винаги при такъв тип проучвания се наблюдава склонността към партиен тип отговори. Привържениците на спечелилата партия са склонни в по-голяма степен да казват, че изборите са било честни, коментират социолозите.
Средно за страната 55% от запитаните твърдят, че изборите в тяхната община са били по-скоро честни. Около 38% от участвалите в проучването изборите не са били или по-скоро не са били честни. Останалите се колебаят.
В София общо 52% от запитаните смятат, че изборите са били честни или по-скоро честни – срещу 32%, които смятат, че изборите в София са били по-скоро нечестни или съвсем нечестни. В останалите областни центрове делът на убедените в честността на изборите е 56%, a делът на тези, които смятат, че изборите в тяхната община не са били честни е 37%.
Прави впечатление обаче, че в София 16% от респондентите не могат да преценят дали изборите са се провели честно или не. За всички останали населени места, освен столицата, делът на тези, които не знаят как да отговорят, е между 3% и 5%, т.е. 3-4 пъти по-малък.
Изглежда, че жителите на столицата са по-разколебани по отношение на честността на изборите, отколкото жителите останалите населени места в страната, анализират от "Галъп".
В по-малките градове делът на положителните отговори по отношение на честността е 58%, а в селата – 55%. В по-малките градове 38% от запитаните смятат, че изборите в тяхната община не са били честни, а в селата този дял е 42%.
31% заявяват, че лично знаят за случай за продаване на гласове. 67% не знаят за такъв случай, 2% отказват да отговорят. В Столицата свидетелите на продажба на гласове по време на местните избори са 26% - сравнително по-малко от тези в останалите областни градове, където този дял е 33%. Изглежда, че в по-малките населени места продажбата на гласове е по-разпространена.
По традиция, най-открито за темата с продажбата на гласове отговарят най-младите респонденти. При тях и делът на положителните отговори е най-висок. Тревога, но не и изненада буди и фактът, че респондентите с основно и по-ниско образование споделят забележимо по-често от останалите участници в проучването, че са лично запознати с подобни случаи. Много близки са и резултатите при респондентите от ромски произход.
Според резултатите от проучването, един глас е струвал средно 67 лв. Най-често споменаваната сума пък е около 50 лв. цена глас.
31% от анкетираните казват също, че са чували за конкретен случай за гласуване за определена партия по принуда. 67% отричат, а 2% отказват да отговорят. И в този случай изглежда, че гласуването по-принуда в столицата (28%) е в по-малък мащаб, отколкото в останалите областни центрове (32%). В най-голяма степен от подобни практики изглежда са застрашени жителите на селата, които и в най-голяма степен споделят, че знаят за случаи на хора, гласували по определен начин под заплаха (34%). И според този индикатор се оказва, че най-високата степен на зависими вотове е в по-малките населени места.