Станислав Ангелов пред Nostrabet: Държава, която дава 7 милиарда за здравеопазване и само 150 милиона за спорт, не е държава!
Легендата на българския футбол, Станислав Ангелов – Пелето, даде ексклузивно интервю за сайта Нострабет.ком. Бившият халф на Левски вече от години се опитва да развива своята школа „Левски-Раковски“, като в последните седмици се появи нов казус, след като народни представители излязоха с предложение да се създаде център за художествена гимнастика на терена на стадион „Раковски“.
Ангелов сподели, че няма как да е спокоен за бъдещето и изрази недоумението си защо политически фигури се месят в спортни дела, които са извън тяхната компетентност. Легендата на Левски очерта и доста жалката картина на родния спорт, подчертавайки, че е абсурдно да се дават 7 милиарда за здравеопазване и само 150 милиона за спорт.
Пелето призова за кардинална промяна в отношението на държавата към спорта, допълвайки, че именно успехите в тази сфера са гордостта на всяка страна.
Здравейте, господин Ангелов! В последните две седмици основна тема за Вас навярно е била свързана с афишираните планове за промяна на начина на използване на земята около стадион „Раковски“. Спокоен ли сте, че академия „Левски-Раковски“ ще продължи да може да използва базата?
Няма как да сме спокойни, след като сме зависими от политическата обстановка и мнението на министрите, които са се захванали с този казус. Нямаме никакво спокойствие или яснота.
Идеята, за която слушаме, е построяването на голям комплекс за художествена гимнастика. Чувствате ли, че футболът отново бива пренебрегнат от държавата?
По принцип изобщо не се наливат достатъчно пари в спорта, което е голям проблем. За футбола да не говорим. Това е най-масовият спорт, но с оглед на моментното състояние никой не се опитва да промени статуквото, а по-скоро се опитват да го поддържат и да живуркат по този начин. Това важи за доста хора, които нямат нищо общо с този спорт.
Много футболни деятели, включително и Вие, изразихте през последните години становище, че държавата не е достатъчно ангажирана с развиването на определени спортове, включително и футбола. На какво го отдавате?
Оказва се, че ние нямаме кой знае каква държава, след като не се обръща достатъчно внимание на спорта, който е сред най-важните, ако не и най-важният обществен феномен. Спортът е превенция, здраве, дисциплина, хигиена, работа в екип, организация и прочие. Това е най-социалният елемент в образованието на децата, но никой не обръща внимание на спорта в България. Визирам най-вече политиците, които разпределят бюджетите. Държава, която дава 7 милиарда за здравеопазване и само 150 милиона за спорт, не е държава! Искаме да имаме болни хора, които да лекуваме.
Не е ли парадоксално, че футболът е най-популярният спорт у нас, но същевременно не получава необходимото сякаш от държавата?
Един единствен спорт върви у нас – това е художествената гимнастика. Там се запазиха традициите от тоталитарно време да се работи по суров начин. Имат и силен ръководител, в лицето на Илиана Раева, която може да е доста агресивна на момента в браненето на позициите на този спорт. На тази база нейният спорт се развива. Най-вероятно трябва да вземем под внимание нейното поведение, за да извлечем максимума от политическата обстановка и да се инвестира и в други спортове.
Чуваме почти ежеседмично, че по отношение на материалната база сме на светлинни години дори от доста от балканските страни. Защо изграждането на модерни съоръжения се оказва толкова сложна задача за българския футбол?
Спортът и успехите в това направление са гордостта на една нация. Към днешна дата аз не смятам, че нито образователната, нито културната, нито спортната система е на високо ниво. Дали нарочно се опитват да съсипят нашия народ, не знам.
Такива като мен са инвеститори в бъдещо поколение, ние инвестираме в хора и биваме тласкани към чужбина. Доста често ни питат защо, но отговор нямаме. Може би такова е времето, в което живеем. Ние няма да се предадем – амбицирани сме, млади сме. Рискуваме всичко – семейства, здраве, финанси, в името на светлото бъдеще на нашата страна.
Вече от доста години самият Вие сте част от детско-юношеския футбол. Виждате ли някакви стъпки в правилната посока?
Различни хора се хвърлят в някои посоки, за да променят нещо, но сме много далеч от истината. Нямаме никаква представа как функционира един такъв процес и затова как да се реализира печеливша продукция. Докато държавата не погледне с добро око на спорта, докато тя не се асоциира със спорта и ни накара да се гордеем, че сме на този свят, нищо добро не ни чака. За момента не само, че не се помага, но и се пречи всячески.
Доста обвинения в последните години бяха насочени и към БФС. Необходима ли е промяна в ръководството на централата, за каквато се говори от 3-4 години?
Аз претенции към БФС имам само, че не се притиска държавата по достатъчно агресивен начин, за да може тя да се събуди и да помага. Не е достатъчен натискът върху министри и прочие, от които зависи бюджетирането на спорта. Всеки казва, че футболът е бизнес и всеки клуб трябва да се оправя. Така е, но имаме и държава, която трябва да се грижи за културно-масовите мероприятия и най-вече за това следващите поколения да израснат. Не обаче да израснат по градинките, с шишетата в ръка, а като една здрава, горда и спортна нация. Ако сами не направим стъпка да се оправим, то за всички останали е добре дошло.
Могат ли евентуални добри резултати на националния ни отбор в предстоящия цикъл за Евро 2024 да замаскират не особено доброто цялостно положение?
На фона на това, което показваме в момента, според мен нямаме шанс да покажем нещо позитивно по време на квалификационния цикъл. Ако това се случи, то ще е резултат от това, че повечето играчи вече са израснали в чужбина и идвайки тук може да придадат различен облик на националния ни отбор. Виждате – имаме чужденец треньор, чужденци деца, превръщаме се в едни прокудени чеда. Нищо, което тук расте, няма да може да се реализира в нито една сфера.
Футболът и спортът са отражение на държавата. Не може да нямаме правителство от 3 години, а същевременно да искаме промяна в спорта, културата, образованието и прочие. Това интервю не го давам, за да обиждам властимащите или да ги притискам. Крайно време е обаче народът да се опита да промени тези неща. Нашите политици са част от нас. Проблемите на стадиона идват от вътрешния министър и от министъра на регионалното развитие. Това е ясно. Най-интересното е, че настоящите министри дори не сме ги избирали ние. Тези господа са сложени, защото няма кой друг. Да започват да правят кардинални промени и да създават напрежение в кръгове, свързани с деца, по отношение на тематики, които, поне според мен, са им несвойствени, е абсурдно. Всеки трябва да прави това, в което е добър, а не да се меси там, където няма компетентност. Все едно аз да започна да се мешам в работата на вътрешния министър или в тази на господин Шишков, свързана с магистралите. Звучи налудничаво дори. За съжаление всеки се меша във всичко в България, защото сега той има власт.
Не обичам да говоря толкова, а по-скоро да действам. Затова съм се захванал с детско-юношески футбол от дълги години. Защо да ставам голям треньор или ръководител, като няма на кого? На кого да стана треньор, на 20 момчета от чужбина? Не благодаря. Някои казват, че е трудно и че няма да стане, но ние продължаваме да вършим работата. Помагаме и на полицията, защото извършвам превенция. Тези момчета, които не биха намерили път никъде другаде за реализация, стоят на стадиона, образоват се и стават качествени хора.
И за финал, господин Ангелов – какво си пожелавате в личен и професионален план през тази година и какво пожелавате на българския футбол като цяло?
Пожелавам да се събудим и да направим така, че за отрицателно време да вдигнем спорта там, където трябва да бъде – най-вече с работа, труд и помощ от държавата.