Родни Антюи: Не се чувствам звезда

Родни Антюи има само 5 мача в елита за Царско село, но вече отбеляза 3 гола за новака в efbet лигата. Двете му попадения срещу Ботев в Пловдив донесоха историческа първа победа на тима му в елита, а на холандеца - и признанието за Футболист на V кръг. 

В анкетата на Пресклуб "България" той получи признанието на 8 треньори и специалисти, като изпревари с 1 глас изявения голаджия Мартин Камбуров, вкарал също 2 гола, при това на Левски на "Герена". 

Роден е на 3 ноември 1995 г. в Амстердам, но родителите му са преселници от Гана. Започва кариерата си в Академията на Аякс, но професионално заиграва футбол в Утрехт, а после преминава във втородивизионния Волендам, където миналия сезон има 4 гола в 28 мача.

- Родни, това е първото ви признание в България и то дойде доста скоро...

- Да си призная, не очаквах да бъда отличен толкова скоро. Но моята задача е да играя все по-добре и да помагам на отбора си да побеждава. Затова благодаря на всичките си съотборници, на треньорите и ръководството на Царско село, на семейството ми и на гласувалите за мен в анкетата. Тази награда е най-вече за моите съотборници. Не се чувствам като звезда, всички се трудим. Ние се борим като отбор, трябва да запазим този дух и да се борим. Тази награда, която дойде след първата ни победа, не може да не ни вдъхва самочувствие. Все пак аз се радвам повече на отборните победи, отколкото на индивидуалните призове. В началото на сезона започнахме лошо, но ето, че сега спечелихме първия си мач. Чувствам все по-голяма увереност в съотборниците си. Чувството е страхотно. Първа победа за Царско село. Наистина е страхотно, когато вкараш два гола. Имах и страхотна асистенция от капитана ни Веселин Минев. Без нея нямаше да се получи. Наистина е страхотно.

- Казват, че апетитът идва с яденето. Какви цели са поставени пред отбора ви Царско село? 

- Като цел минимум това е да се задържим в елита. Отборът ни е дебютант при най-добрите, още е в процес на изграждане, но действително "апетитът идва с яденето". Сигурен съм, че ако се утвърдим в първата лига, ще имаме още знаменателни победи. Успехът ни срещу Ботев в Пловдив само повдига самочувствието ни, особено след като загубихме от тукашните грандове Лудогорец и Левски в началото.

- Вкарахте историческия първи гол за Царско село в елита, а после донесохте и първата победа на този отбор. При това два от трите ви гола бяха изключително атрактивни със странична ножица. Специално ли тренирате тези удари?

- Не, те са повече резултат на вътрешен усет. Да речем, като юноша също бележех подобни голове. Това е инстинкт, просто го правя и ми се получава. Просто трябва да се доверявам на чувството си и го правя. 

Винаги се радвам, когато отбележа гол. Това е от полза за отбора, но и радост за зрителите. Не ми е самоцел да бележа подобни ефектни голове, но все пак футболът е игра на голове. Трябва ни увереност. Според мен в Пловдив през първото полувреме не бяхме фокусирани, защото и времето беше много топло, не предразполагаше за добър мач. През второто полувреме разбрах, че трябва да дам нещо повече на отбора, и се радвам, че го направих.

- Само с левачката ли бележите?

- Ритам топката и с двата крака, но определено по-силният ми крак е левият.

Иначе мога да играя на всяка позиция в атаката. Най-важното е не само да бележа голове, но и да подавам на съотборниците си да вкарват, а отборът ни Царско село да побеждава.

- Как попаднахте в България, каква предварителна информация имахте за страната ни?

- От Царско село ме поканиха да дойда на проби, накараха ме да се почувствам у дома. Почувствах се добре веднага. Това бе и причината да реша да дойда в България. В Холандия се играе повече тактически и технически. Нивото тук може да се сравнява с Холандия. Просто се тренира по различен начин. Щастлив съм, че сега играя в елита на България. Имам договор за две години с Царско село. За първи път съм в нова държава. Има неща, с които трябва да се адаптирам. Харесва ми България. Тя е първата страна извън Холандия, в която играя. Надявам се да е важен етап в кариерата ми. Останах впечатлен от условията в Царско село, от треньора и собственика също. Те бяха много открити към мен, а аз много ценя и уважавам подобно отношение. Не са ме притискали. Просто бях убеден, че е добре да остана тук. Особено треньорът ни Никола Спасов. С него може да разговаряме на всякакви теми от футбола и извън него. Много добър специалист и човек. Знам, че в България играят няколко футболисти от Холандия, но не мога да кажа, че добре ги познавам. Надявам се да се опознаем от престоя ни тук.

- Може ли да направите сравнение между водещите отбори в България и в Холандия? 

- Още съм в началото на кариерата си, но смятам, че Лудогорец е на нивото на отборите в първата половина на холандската Ередивизие. Левски и Берое също могат да играят с успех там, но класата им съответства на тимовете от втората част на елита. С ЦСКА още не съм се срещал, не успях да гледам и мача им с Лудогорец, но съм чувал, че са клуб с много успехи в миналото и със силен състав и според мен също биха играли с успех в елита на Холандия. Но в Холандия и отборите от челото във Втора дивизия (Еерстедивизие) също са доста добри и силите им са изравнени с тези на съставите от долната част в Ередивизие.

- Само след пет мача получихте първо признание в България. Вероятно вече сте привлекли или ще привлечете вниманието на грандовете, за които говорите. Очаквате ли оферти?

- Пак ще повторя, не се чувствам звезда. Дошъл съм да се развивам като футболист. Имам двегодишен договор с Царско село, но съм отворен и за нови предизвикателства. Уверен съм, че с добри игри първо ще помогна на отбора си, а после може да дойдат покани и от по-големи отбори. 

- Разкажете нещо повече за детството, за семейството си...

- С футбола започнах още на 6-годишна възраст. Когато тръгнах на училище, баща ми ме предупреди, че ако не се представям добре, ще се принуди да ми забрани да играя футбол. Радвам се, че с изявите си го отказах от тези намерения. Когато играех в Утрехт, получих покана за проби в Англия, бях готов да отида, но от клуба не ми разрешиха. Офертата не ги задоволяваше. Пък вече бях вкарал и гол на гранда Фейенорд.

Тогава получих и контузия, но бях млад и ме пускаха да играя, без да съм 100% възстановен, и това доведе до усложнения на травмата ми. Когато преминах във Волендам, успях да се възстановя. Всеки ден взимах ледена баня, което много ми помогна.

- Още нямате повиквателни за национален отбор. Къде бихте искали да играете - за Холандия или за Гана, откъдето са родителите ви?

- Надявам се някога да играя за родината си Холандия. Но не бих отказал и предложение да играя за България например (усмихва се). Много бързо страната ви ми хареса, още от първите дни, природата е особено впечатляваща, хората са дружелюбни и открити. Същото важи и за съотборниците ми. С тях намираме време и да се веселим. Може да прозвучи странно, но за Студентски град и купоните на футболистите там само съм чувал. Още не съм ходил в заведенията там, макар че живея наблизо.