Проф. Генчо Начев: Много болни изобщо не се тестват
Гледам общата бройка на заразени и тя е установен резултат на PCR изследвания. Това не е истината, а само върха на айсберга. Много хора без да са тествани носят вече вируса. Обхващането на населението обаче е много по-сериозно, защото на нас само тези цифри са ни известни. Стигна се дотук, защото не сме дисциплинирани и в началото се даде възможност за много мнения. Коментарът направи директорът на УМБАЛ „Света Екатерина“ проф. Генчо Начев в интервю за предаването „Тази събота“ по БиТиВи.
Той допълни, че в началото на епидемията решенията, взети от НОЩ, са били навременни и точни. България наистина се е сочела за пример като държава, която е позволила най-слабо разпространение на инфекцията. За съжаление след това мерките се облекчиха и виждаме до какво води това. Март беше добре, но октомври е зле, защото фактите са такива, констатира проф. Начев.
В България всеки разбира от всичко и всеки си позволява без да се замисля от последствията, даде се трибуна на хора, които бяха против мерките, а не трябваше. Ние сме на крайности – или създаваме паника, или неглижираме всичко и си казваме, че нас няма да ни хване, допълни Начев.
По думите му кадровият проблем в здравната система сега излиза наяве, но той не е от вчера. Няма откъде да ги намерим тези, които да ни лекуват, не може да ги внесем. Наличният състав вече е изконсумиран физически и психически. И преди COVID пандемията имаше липса на кадри и той сериозно се усещаше. Ние вземаме студенти да вършат сестринска работа и самият факт, че се стига дотук, означава, че проблемът не е от вчера, заяви проф. Начев.
Говоря от край време, че има сериозен недостиг на медицински сестри, лаборанти, акушерки, специалисти по здравни грижи. Не може да се замени ролята на една сестра със студенти, които идват за 3, 6 или 8 месеца и си отиват. Те научават много, но поне една сестра бди над тях. За съжаление от 4 екипа аз имам в момента имам 6 сестри, а трябва д аса 8. Останалите се допълват от студенти. Това е жалко, допълни той
Лекарството „Ремдесивир“ го нямаше в България още, когато ме лекуваха с него. При мен лечението беше ефективно, а беше включен на 9-ия ден. Колкото по-рано се започне с него, ефектът от лечението е по-добър. При мен имаше ефект. Даже се колебаеха дали да го включат заради странични ефекти. Подписах се, че искам да се включи и имаше ефект, каза още Начев.
Ако за един лекар професията е призвание, той не може да откаже да лекува, COVID e риск на професията, смята проф. Начев.
Спациалистът обясни още, че влиянието на инфекцията върху сърдечно-съдовата система е по две направление. Първото е директно със склонността за тромбообразуване на малките съдове. Особено важно е още от началото на лечението да се вземат лекарства, които намаляват тази склонност, защото в резултат на тромбообразуване, сърцето страда и се стига до сърдечна недостатъчност. Второто е увреда на белия дроб. Сърцето работи срещу съпротивлението на кръвообръщението в малкия кръг и се стига до сърдечна недостатъчност. Затова трябва освен скенер на белия дроб на 2-рия или 3-тия месец след заболяването, трябва да се направи и ядреномагнитен резонанс на сърцето, за да се види дали няма някакви последствия и при него, обясни проф. Начев.
В УМБАЛ „Св. Екатерина“ сме отделили 5 легла за пациенти с коронавирус и те се заеха за един ден и половина. Сега нямаме легла, а едва намираме кой да гледа тези пациенти. Имаме един заразен лекар, но той е заразен извън болницата. Това е смисълът да се открият легла за пациенти с COVID – да лекуваме пациенти със съответните заболявания, както в случая сърдечно-съдови заболявания. Същевременно трябва и останалата дейност да се извършва в болницата. Не трябва да се спират трансплантациите и спешните операции, коментира професорът.
