Президентът наложи вето на новите санкции за нерегламентирани превози
Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, с които са допълнени Наказателният кодекс и Законът за автомобилните превози.
На 28 октомври депутатите предвидиха от две до пет години затвор за нерегламентирани превози, променяйки Наказателния кодекс през преходните и заключителните разпоредби на гласуваните днес промени в Кодекса на търговското корабоплаване.
Според Румен Радев създаването на предвидимо и стабилно законодателство, което урежда по справедлив начин правно регулираните обществени отношения, е очакване на всички граждани към нормотворческата дейност. Освен прецизното съдържание на приетите правила, от първостепенно значение е и спазването на установения в Конституцията и законите ред за тяхното внасяне, обсъждане и гласуване. Това в най-голяма степен важи за разпоредби, с които се обявяват за престъпление определени деяния и дават основа за ангажиране на наказателната отговорност на гражданите.
Не отричам необходимостта да се използва наказателноправна защита срещу общественоопасни противоправни деяния, но това трябва да става обосновано, предвидимо и прецизно, като се спазват всички стандарти за защита на правата на човека, пише в мотивите на държавния глава.
Не оспорвам обществената опасност от нерегламентирания превоз на пътници, който може да увреди не само безопасността на лицата, но и обществения интерес във връзка с осигуряването на услуги за превоз. Неслучайно и досега деянието представлява административно нарушение по Закона за автомобилните превози, но понастоящем основателно се поставя въпросът как ще бъдат преценени случаите, в които то се преследва по административен ред или по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Не са уточнени и критериите, по които нерегламентираният обществен превоз на пътници ще се разграничава от т.нар. споделено пътуване. Повод за тези въпроси стават широките дефиниции на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“, съдържащи се съответно в § 1, т. 1 и 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози. „Обществен превоз“ по смисъла на този закон е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. „Превоз на пътници“ е определен като „дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане, или икономическа облага“. Независимо от повторението в тази дефиниция, стават ясни широките й предели. Приетите в Закона за автомобилните превози промени, които в § 19 от ЗИД КТК се свеждат само до добавката, че административната санкция се прилага, ако извършеното деяние не е престъпление, не дават нужните гаранции. Те не поставят точна граница кога едно лице може да поделя разходите си за пътуване до определено място, ползвайки се свободно от правата си върху съответното моторно превозно средство, от случаите, когато деянието съставлява административно нарушение или престъпление. Ако едни и същи действия могат да бъдат третирани като административно нарушение и като престъпление, се оставя твърде голяма свобода за преценка на правоприлагащите органи, а гражданите нямат яснота относно квалификацията на извършеното от тях деяние. И двете последици са несъвместими с изискванията на правовата държава, смята президентът.
Когато собствеността върху моторното превозно средство принадлежи на трето лице, императивната норма в чл. 234г от Наказателния кодекс, която предвижда отнемане независимо от това обстоятелство, не гарантира „справедлив баланс“ между обществения интерес и защитата на правата на собственика, който не е извършил престъплението, нито е съучаствал в извършването му. Според Европейския съд по правата на човека, когато притежания, които са били използвани неправомерно, се конфискуват, този баланс зависи от много фактори, включително от поведението на собственика. В такива случаи националните органи са призвани да вземат предвид степента на вина или грижи на собственика на имуществото или най-малко връзката между поведението му и престъплението (Решение от 13 октомври 2015 г. по дело Ünsped Paket Servisi San. ve tic. A.Ş. срещу България).
В приетото допълнение на Наказателния кодекс отнемането на собствеността е установено наред с лишаването от свобода, като изрично е посочено, че до този ефект се стига, независимо чия собственост е моторното превозно средство. Прави впечатление, че в квалифицирания състав по чл. 234г, ал. 2 от Наказателния кодекс не се предвижда отнемане на собствеността върху моторното превозно средство, допуска се конфискация до една втора от имуществото на виновния, но това е само правна възможност, налагана по преценка на съда. Тази несъразмерност няма обяснение, тъй като в мотивите на предложението за допълнение в Наказателния кодекс не се съдържат никакви аргументи относно размера на предвидените наказания, казва още Радев в мотивите към ветото.
По посочения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, освен получените становища, не е отчетено друго движение, подчертава още президентът. Няма доклад нито на водещата комисия – Комисията по правни въпроси, нито на участващата комисия – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. След месеци на бездействие промените в Наказателния кодекс се приемат с друг закон, който не е свързан по никакъв начин с техния предмет. Да се компенсира това бездействие, като се приемат разпоредби, които оставят съмнение в тяхната прецизност, но въвеждат наказателна отговорност, е недопустимо, категоричен е Румен Радев.
Преследването на „сивата икономика“, за което нееднократно съм изразявал подкрепа, следва да става с механизмите на правовата държава, при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност. Затова оспорвам направените промени в Наказателния кодекс и Закона за автомобилните превози, които са внесени между двете гласувания на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, без да са свързани с неговите основни положения и обхват. По този начин те са приети без обществено обсъждане и без да са изложени данни за засегнатите обществени отношения, които налагат наказателноправната защита, казва още държавният глава.
