Снимка: dobrichmuseum.bg
Православната църква почита Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий
Българската православна църква почита днес паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий
През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука - глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква "Св. Марина" е отслужена литургия на славянски език.
В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.
Празникът на за Св. Св. Кирил и Методий бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май. От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и църква, вече се чества на един ден - само на 24 май.