ОТКРИТ УРОК
Парадоксите на самоопределението
/ брой: 56
Алексей Михеев
лингвист
Когато човек нарича себе си с дума, която не отговаря напълно на действителността, не трябва да се приема буквално. Вероятно така той иска да изрази нещо съвсем различно. И какво именно, сега следва да разберем.
Неотдавнашният скандал с френските карикатури породи цяла вълна от изяви в жанра „Аз съм Шарли“ като проява на солидарност със загиналите от терористичния акт в редакцията на френското сатирично списание. Интересното е, че тази фраза няма никакъв пряк смисъл, защото никой от демонстрантите не работи в редакцията на списанието. С други думи имаме една метафора. Тези, които казват: „Аз съм Шарли“ имат предвид най-вече протест срещу посегателството върху свободата на словото.
Друг случай напоследък е използването на обидни и груби обвинения срещу себе си, но в напълно противоположен, иронично-саркастичен смисъл. Нагледен пример за това е навлязлата в активна употреба от около половин година насам дума „ватенка“. Ватенката представлява топла дреха, известна с това, че я носят затворниците в лагерите. Днес тя не се използва в обикновения живот и се свързва най-вече с нещо примитивно и агресивно-криминално. Точно заради този нюанс в смисъла, пренебрежителния, в Украйна започнаха да наричат така опълченците от Донецк и Луганск, които се противопоставиха на сегашната киевска власт, отстоявайки независимостта на югоизточната част от страната.
Но последва парадоксален обрат: руснаците, на които казваха ватенки, изобщо не се обидиха, дори напротив – започнаха да използват тази дума спрямо себе си в положителен смисъл. Сега може да чуете нещо от рода на „Да, аз съм ватенка“, като подобно самоопределение набляга върху положителния нюанс в смисъла и съдържа определено предизвикателство: „Дедите ни с ватенките победиха фашизма, пък и ватенката е нещо нормално за суровия руски климат“. Тия дни даже Алтайският университет организира сред ученици и студенти конкурс за есе на тема „Ватенка – това звучи гордо“.
Човек, който за себе си казва „Аз съм глупак“ е много по-умен от този, който казва на другия „Ти си глупак“ – първият проявява самоирония, а вторият търси конфронтация. Друг важен момент е, че вторият не разбира самоиронията на първия, което за съжаление усложнява процеса на общуване.