Приятелите остават

Юрий Совцов
редактор

Това беше отдавна, във времената на моята младост, когато източния български вятър още миришеше на море, а западния – на бор и планински сняг. Запознахме се на фестивала Златния Орфей: аз набрах смелост и се отправих към известния певец Бисер Киров, за да се запозная с него.
Хайде опитай да пристъпиш у нас към някой, който нарича сам себе си «император на руската естрада»! Бисер, спомням си, някак дори смутено се усмихна, протегна ръка и минута по-късно вече ми се струваше, че се познаваме от сто години. Тази наша първа среща завърши с едно голямо интервю в «Комсомолска правда» (тогава с тираж 30 милиона броя, такива бяха времената!). Ние рядко се виждаме с него, той, както винаги, се скита по света. Но когато се срещаме, успяваме да обсъдим всички важни новини и всеки път се убеждавам, че ние с него сме съмишленици, както и преди. А наскоро научих, че моят приятел се е отказал от украинското звание Човек на годината и тактично е обяснил защо го е направил. Когато отново се срещнем, ще му стисна ръката.