Брежнев: Нереалистичните спомени

Валерий Вижутович
журналист

Според резултатите от наскоро проведеното допитване на фонда "Обществено мнение"( ФОМ) сред руските лидери най-демократичен се е оказал Леонид Брежнев. Безполезно е човек да се опитва да разбере, защо според мнението на една голяма част от руското общество Брежнев отговаря на стандартите за най-демократичен управник, тъй като нашите съграждани имат доста мъгляви представи за тези стандарти. Според същото това допитване демокрацията е важна за 62 процента от руските граждани, 16 процента не ? придават особено значение и 20 процента се затрудняват да посочат  коя е най-голямата ценност за страната. За 43 процента от анкетираните демокрацията - това е "гласността, свободата на словото и възгледите", "свободният избор" и "спазването на човешките права", а 12 процента считат, че демокрацията - това е "участието на народа в управлението на страната". Останалите участници в допитването не са могли да дефинират значението на думата "демокрация".
Абсолютно невъзможно е да се разбере какво точно разбира под демокрация руското население и доколко тя му е необходима. Всъщност, тя тук не играе никаква роля. Когато преценяват в кои години е имало повече демокрация, руските граждани без да съзнават това, са отговаряли на един друг въпрос: кой от изброените в анкетата руски управници ви е най-симпатичен? И напълно обяснимо е първото място на Путин, чийто кредит на доверие днес достига 86 процента. С Брежнев нещата са по-различни. Тук има носталгия. Носталгия по онова време, когато по-голямата част от нашите съотечественици са живели, според тях, по-добре, отколкото сега. Демокрацията изобщо за обикновения руснак е все пак нещо хубаво, макар и не съвсем понятно. Това по-скоро е синоним на един относително добър живот. Спомените за този живот, който свърши с началото на перестройката и след това - още по-драстично - с бурните събития през деветдесетте години, още топлят съзнанието на много от хората и изкарват в първата тройка онези политически лидери, които осигуряваха това отминало всеобщо благоденствие.
Работата, обаче, е в това, че тези спомени не са реалистични. Това са спомени за неща, които всъщност не са съществували. Например, ако според нечий носталгичен спомен тогава е имало много евтин салам, това значи че и демокрацията е била пълна. А това, че и саламът и демокрацията по онова време бяха малко - това някак си не се помни.
Особеното на тези лъжовни, нереални спомени, е в това, че идеализираните представи за онзи отминал живот, когато "опашките бяха по-малки", "сладоледът по-добър", "момичетата по-скромни" се пренасят върху целия политически строй. В дадения случай - съветския.
Хората оценяват политическите дейци от миналото не с исторически мерки, а през призмата на своите днешни надежди, разочарования и страхове. Онези, които не можаха да се приспособят към новите реалии, търсят опора в нереалистичните спомени. Именно затова масовото съзнание упорито издига на пиедестала такива управници като Брежнев.

Авторът е коментатор на в-к "Российская газета"
Онези, които не можаха да се приспособят към новите реалии, търсят опора в нереалистичните спомени.