За един орден и за зрелостта на държавниците

Един български лекар дарявал над две десетилетия с щастие хиляди български двойки, копнели за рожба, преди дни получи най-високото отличие в наградната система на Република България - орден "Стара планина". Навярно всяка от тези двойки и семействата им за пореден път в себе си са му благодарили. Каква по-голяма награда за един лекар от благодарната усмивка на пациентите му?
Ала орденът донесе много огорчение на друг български лекар и учен, защото пренебрегна основополагащата му роля в българската медицинска наука на 20 век (стр. 5).
Настройка на човешкия мозък е, когато общественик или политик получи високо отличие, обществото да се върне назад във времето и да си припомни всички действия на този човек в полза и/или в ущърб на същото това общество. В наши дни сме облагодетелствани, защото освен на собствената си памет, разчитаме и на паметта на глобалната мрежа. Поне що се отнася до събития и изказвания отпреди 10-15 или 20 години. А обществото е неумолимо към грешки на политици, които с едни или други свои действия са спомогнали за разрухата на особено значими за националната сигурност системи.
Навярно някой ден везните на историята ще премерят най-точно кой е бил пръв, кой - втори, кой колко, с какво качество и с каква значимост има принос в българската наука, кой колко души е направил щастливи или как и колко в полза или в ущърб на обществото е работил.
По-важно е, че историята ще се произнесе и за зрелостта на държавниците, които очевидно не са доогледали всички обстоятелства, преди да предложат и преди да връчат най-високото държавно отличие. Щом като този акт предизвиква с удовлетворението и много смут, недоволство и отрицание в общественото мнение, значи управляващите не са достойни да заемат постовете си - не са взели своевременно Соломоновско решение и сега именно те олекват на позициите си. И не само това - с прибързаните си и необмислени действия в еднаква степен обиждат двама учени и лекари.  
Днес измеренията на понятията "първи" и "принос" са човешки, защото все още е живо (и с жива памет!) поколението, свидетел на чудото "бебе в епруветка" в България. А живите трудно могат да бъдат излъгани най-вече от недорасли политици, облечени във власт.