Промени на парче

Цветан Цветанов се сдоби с оправдателна присъда по делото за неосъществен контрол при подслушване и следене. Четирима бивши началници на СДОТО също. Парадоксът е, че държавното обвинение смята, че те са извършили престъпление, но въпреки това пледира "невинен". Причината - поредното недоглеждане от страна на законодателната власт. "Малка" законова промяна прави невъзможно търсенето на отговорност, защото важните МВР кадри са извършили престъпление, когато България не е в бойна обстановка, а те самите не участвали в мисия или операция.
Когато бяха приети промените в НК и Закона за МВР, всички се бяха вторачили кой и как ще назначава главния секретар на МВР. Бъдещето на Светлозар Лазаров се оказа темата, касаеща всички партии. Дори заложеното увеличение на заплатите на полицаите и регламентацията на нощния и извънредния труд в системата сякаш останаха на заден план. Конкретните промени пък бяха едни от най-бързо приетите законодателни мерки по времето на кабинета "Орешарски". За съжаление отново сме свидетели как бързата работа е срам за майстора.
Не става въпрос дали Цветанов е невинен или не. Проблемът е, че прокуратурата така и не получи възможност да докаже тезата си, че е извършено престъпление. Ние ги хващаме, пък те ги пускат, плачеше преди време Бойко Борисов. В случая всички знаем, че група бивши МВР шефове бяха хванати в крачка. Един дори се опита да троши машини с отверка! Няма как да бъде съден, защото военни престъпления можело да се вършат само във военно време.
Любопитно е колко ли още недоглеждания ще изскочат в някой друг закон, приет набързо. Лошото е, че в България така и не се научихме да мислим в перспектива, а за проблемите и пропуските се сещаме едва когато се сблъскаме челно в тях. Не би трябвало и ГЕРБ да злорадстват щастливо. В случая техният човек минава между капките. Пробойни със сигурност ще има и в гербаджийските закони. От които между другото вече няколко пъти извира неприкрит лобизъм.
Време е да се изкорени навикът на родните политици да действат на парче и да бързат, отмятайки работа голяма като обем, но малка като качество. Вярно е, че ЕК всеки път иска да правим реформи, но от толкова разпарчетосано реформиране така се е оплело всичко, че е трудно да му хванеш спатиите. Всяко чудо за три дни, но законовите промени траят дълго - поне до следващите избори. А през това време животът си върви, извършват се престъпления, разболяват се хора или се раждат деца.
Време е да спрем да си гледаме в пъпа и да вдигнем поглед към хоризонта. А законите ни да се правят с мисъл за бъдещето, а не за реклама в настоящето.